Каварна отново се оказа пресечната точка на любителите на праведната музика от цялата страна. След като в началото на месеца по традиция с рок шоу беше открит концертния сезон в града, то на 31 май отново с рок концерт беше дадено началото на туристическия сезон в рок столицата на България. И докато на 6 май първото за годината екстремно парти спретнаха финландските герои Sonata Arctica, в последния ден от настоящия месец други представители на северните народи - Apocalyptica, отвориха вратата за първите туристи. А входът отново беше свободен за любителите на екстремната музика.
Това е вторият концерт на Apocalyptica в Каварна и пети за България. А момчетата много добре си спомнят предишното си гостуване на брега на Черно море. На пресконференцията в новия спа хотел Отдих в центъра на града, Eicca Toppinen, Perttu Kivilaakso и Mikko Sirеn бяха търпеливи да отговорят на няколко въпроса на фенове и журналисти. Perttu Kivilaakso подробно разказа за преживелиците си отпреди две години, когато остава сам насред едно царевично поле, без обувки и връхна дреха в малките часове от денонощието. Как останалите са разбрали за липсата му едва в 7 часа сутринта и как летищните власти във Варна са се отнесли много внимателно и топло с изпадналия в беда музикант. Русокосият Eicca Toppinen сподели, че е останал много учуден, когато сутринта телефонът му е иззвънял и мениджърът на групата е съобщил за липсата на Perttu. На което самият Perttu шеговито му намекна, че го мрази за мъките, които е трябвало да изтърпи - безпомощен, по средата на нощта, някъде по пътищата на България. После музикантът е установил, че е изминал пеша 12 километра, докато се добере до някакво светло място, което се оказва летище Варна.
Друга тема на пресконференцията беше предстоящото турне. За европейската си обиколка, която започна точно от Каварна, момчетата споделиха, че няма да използват вокалист. Концертите в Северна Америка, когато с групата е имало певец, Eicca Toppinen определи като интересен експеримент, към който могат да се върнат в бъдеще, което, както стана ясно от концерта, едва ли е нужно. И след няколко интервюта за медиите, фотографски сесии с фенове и автографи Apocalyptica се качиха в две коли и отпрашиха към голф игрищата около Каварна.
По същото време сцената беше вече подредена, а от тихите и спокойни улици на града, човек по нищо не можеше да си направи извода, че предстои поредното метално изтрещяване. С настъпването на вечерта, не само вятърът се усили и студът стана по-хапещ, но и феновете, облечени в черни тениски, с тежък черен грим, ставаха все повече. За разлика от първия концерт на Sonata Arctica у нас, на Apocalyptica, независимо, че броят на концертите им достигна цифрата пет, публиката беше двойно повече и още по-разнородна. Като съпорт на финландците отново се отличиха родните дами с красив и привлекателен изглед от Strrings, които изкараха стегнат сет, подкрепени от бас, клавир и ударни. Момичетата са добри последователи на делото на Apocalyptica - тежка музика, изсвирена на класически инструменти. Публиката ги прие топло и дори на по-тежките моменти се развъртяха гриви. Разбира се, всички чакаха хедлайнерите, които са може би единствената група в света, която привлича, както екстремисти, така и любители на класическата музика.
Точно в 21 часа четирима челисти и един барабанист застанаха под прожекторите и дадоха началото на шеметното пътуване из мрачните дебри на меланхолията и агресията. Последва сет от час и половина с бисовете с разходка из дискографията на групата. Концертът започна с едноименната песен от актуалния нов диск на челистите Worlds Collide и продължи с пълна пара, като се редуваха авторски композиции, с така любимите преработки на класически траш парчета. Еуфорията достигна най-високата си точка точно при изпълнението на до болка познатите и до болка обичаните Seek & Destroy, Nothing Else Matters и Enter Sandman. И все още се чудя защо им е бил необходим вокалист в САЩ, като родната публика се справи изключително професионално с пеенето. От първото до последното парче скандиранията пред сцената не спряха, а да видиш музиканти награбили чела и правещи въртолети с косите си - не се среща често. Заради разположението на сцената, често някой от Apocalyptica се отправяше на кратък воаяж по двете крила, за да поздрави и феновете, разположили се от двете страни на съоръжението. Композициите преливаха една в друга без излишни приказки, а когато ги имаше, те бяха изпълнени с благодарности, призиви по-добре хедбенгинг, отколкото наркотици, шеги от рода на ние ви свирим класическа музика, а вие сте се разкрещели и искрена почуда от факта, че родният фен знае текстовете на авторските парчета. Кавърът на David Bowie Helden беше посрещнат с бурни викове, а на Inquisition Symphony екстремистите не издържаха и си спретнаха кратко меле. Любовта на родните девойки стигна до там, че една групичка разпъна собственоръчно изрисувана фланелка, с която Eicca Toppinen беше призован да спретне няколко импровизации по телата на момичетата, със страстта, която влага при използването на инструмента си. (Имаше един младеж, който беше награбил решетките пред сцената и се държеше за тях като последен стълб на спасението, защото на раменете му едно красиво създание с пищен бюст, наврян в погледите на музикантите, въртеше коса и изпробваше здравината на костната структура на опората си. И така през целия концерт от час и половина - жив да го оплачеш).
Разбира се, подобно мероприятие няма как да не мине без традиционните скара, миди, тонове бира и друг алкохол и незаменимата миризма на кебапчета, кюфтета и пържени картофи. Кибици също имаше много - но нетрадиционният концерт и интерпретациите на Apocalyptica наистина привлякоха вниманието на всички. След задължителните два биса музикантите подариха на феновете палки и изчезнаха от сцената с обещанията за нови срещи. След това последваха познатите до болка приятелски сбогувания, дългата върволица от коли по пътя за Варна, Добрич и Балчик и обещанията, че на 5,6 и 7 юли Каварна отново ще събере феновете на екстремната музика – още по-бурни, още по-екстремни и най-важното - още повече.
Сетлист:
1. Worlds Collide
2. Refuse/Resist
3. Im Not Jesus
4. Grace
5. Fight Fire With Fire
6. Helden
7. Ion
8. Somewhere Around Nothing
9. Betrayal
10. Bittersweet
11. Last Hope
12. Life Burns
13. Seek & Destroy
14. Inquisition Symphony
15. Nothing Else Matters
16. Enter Sandman
17. Hall of the Mountain King
18. Seemann
Това е вторият концерт на Apocalyptica в Каварна и пети за България. А момчетата много добре си спомнят предишното си гостуване на брега на Черно море. На пресконференцията в новия спа хотел Отдих в центъра на града, Eicca Toppinen, Perttu Kivilaakso и Mikko Sirеn бяха търпеливи да отговорят на няколко въпроса на фенове и журналисти. Perttu Kivilaakso подробно разказа за преживелиците си отпреди две години, когато остава сам насред едно царевично поле, без обувки и връхна дреха в малките часове от денонощието. Как останалите са разбрали за липсата му едва в 7 часа сутринта и как летищните власти във Варна са се отнесли много внимателно и топло с изпадналия в беда музикант. Русокосият Eicca Toppinen сподели, че е останал много учуден, когато сутринта телефонът му е иззвънял и мениджърът на групата е съобщил за липсата на Perttu. На което самият Perttu шеговито му намекна, че го мрази за мъките, които е трябвало да изтърпи - безпомощен, по средата на нощта, някъде по пътищата на България. После музикантът е установил, че е изминал пеша 12 километра, докато се добере до някакво светло място, което се оказва летище Варна.
Друга тема на пресконференцията беше предстоящото турне. За европейската си обиколка, която започна точно от Каварна, момчетата споделиха, че няма да използват вокалист. Концертите в Северна Америка, когато с групата е имало певец, Eicca Toppinen определи като интересен експеримент, към който могат да се върнат в бъдеще, което, както стана ясно от концерта, едва ли е нужно. И след няколко интервюта за медиите, фотографски сесии с фенове и автографи Apocalyptica се качиха в две коли и отпрашиха към голф игрищата около Каварна.
По същото време сцената беше вече подредена, а от тихите и спокойни улици на града, човек по нищо не можеше да си направи извода, че предстои поредното метално изтрещяване. С настъпването на вечерта, не само вятърът се усили и студът стана по-хапещ, но и феновете, облечени в черни тениски, с тежък черен грим, ставаха все повече. За разлика от първия концерт на Sonata Arctica у нас, на Apocalyptica, независимо, че броят на концертите им достигна цифрата пет, публиката беше двойно повече и още по-разнородна. Като съпорт на финландците отново се отличиха родните дами с красив и привлекателен изглед от Strrings, които изкараха стегнат сет, подкрепени от бас, клавир и ударни. Момичетата са добри последователи на делото на Apocalyptica - тежка музика, изсвирена на класически инструменти. Публиката ги прие топло и дори на по-тежките моменти се развъртяха гриви. Разбира се, всички чакаха хедлайнерите, които са може би единствената група в света, която привлича, както екстремисти, така и любители на класическата музика.
Точно в 21 часа четирима челисти и един барабанист застанаха под прожекторите и дадоха началото на шеметното пътуване из мрачните дебри на меланхолията и агресията. Последва сет от час и половина с бисовете с разходка из дискографията на групата. Концертът започна с едноименната песен от актуалния нов диск на челистите Worlds Collide и продължи с пълна пара, като се редуваха авторски композиции, с така любимите преработки на класически траш парчета. Еуфорията достигна най-високата си точка точно при изпълнението на до болка познатите и до болка обичаните Seek & Destroy, Nothing Else Matters и Enter Sandman. И все още се чудя защо им е бил необходим вокалист в САЩ, като родната публика се справи изключително професионално с пеенето. От първото до последното парче скандиранията пред сцената не спряха, а да видиш музиканти награбили чела и правещи въртолети с косите си - не се среща често. Заради разположението на сцената, често някой от Apocalyptica се отправяше на кратък воаяж по двете крила, за да поздрави и феновете, разположили се от двете страни на съоръжението. Композициите преливаха една в друга без излишни приказки, а когато ги имаше, те бяха изпълнени с благодарности, призиви по-добре хедбенгинг, отколкото наркотици, шеги от рода на ние ви свирим класическа музика, а вие сте се разкрещели и искрена почуда от факта, че родният фен знае текстовете на авторските парчета. Кавърът на David Bowie Helden беше посрещнат с бурни викове, а на Inquisition Symphony екстремистите не издържаха и си спретнаха кратко меле. Любовта на родните девойки стигна до там, че една групичка разпъна собственоръчно изрисувана фланелка, с която Eicca Toppinen беше призован да спретне няколко импровизации по телата на момичетата, със страстта, която влага при използването на инструмента си. (Имаше един младеж, който беше награбил решетките пред сцената и се държеше за тях като последен стълб на спасението, защото на раменете му едно красиво създание с пищен бюст, наврян в погледите на музикантите, въртеше коса и изпробваше здравината на костната структура на опората си. И така през целия концерт от час и половина - жив да го оплачеш).
Разбира се, подобно мероприятие няма как да не мине без традиционните скара, миди, тонове бира и друг алкохол и незаменимата миризма на кебапчета, кюфтета и пържени картофи. Кибици също имаше много - но нетрадиционният концерт и интерпретациите на Apocalyptica наистина привлякоха вниманието на всички. След задължителните два биса музикантите подариха на феновете палки и изчезнаха от сцената с обещанията за нови срещи. След това последваха познатите до болка приятелски сбогувания, дългата върволица от коли по пътя за Варна, Добрич и Балчик и обещанията, че на 5,6 и 7 юли Каварна отново ще събере феновете на екстремната музика – още по-бурни, още по-екстремни и най-важното - още повече.
Сетлист:
1. Worlds Collide
2. Refuse/Resist
3. Im Not Jesus
4. Grace
5. Fight Fire With Fire
6. Helden
7. Ion
8. Somewhere Around Nothing
9. Betrayal
10. Bittersweet
11. Last Hope
12. Life Burns
13. Seek & Destroy
14. Inquisition Symphony
15. Nothing Else Matters
16. Enter Sandman
17. Hall of the Mountain King
18. Seemann
Източник: pro-ROCK.net
