Срам предизвиква положението, в което се намират хиляди чужденци, наети на сезонна работа в аграрно-хранителния сектор в Италия. В това число влизат и български граждани, въпреки, че страната ни е член на ЕС.

Докато онези, които успеят да се пласират в индустриите на Северна Италия, могат да разчитат на регулиране на трудовите им отношения, другите - живеещи в полята на Южна Италия - освен, че са нелегални, са подложени и на неморална експлоатация.

Картината ни представя вторият /първият е от 2004 година/ доклад на "Лекари без граници", който е резултат от проучвания на пътуващ екип през периода юли-ноември 2007 година, пише тримесечно списание "Виладжо глобале", цитирано от БНР.

"Виладжо глобале" анализира в новия си брой доклад на неправителствената организация "Лекари без граници" за работещите в земеделието имигранти, който е бил представен на семинар, организиран от Националния институт за аграрна икономика /ИНЕА/ на Италия.

Данните потвърждават тези от предишното проучване през 2004 година и продължават да бъдат стряскащи - живее се в изоставени къщи и фабрики или направо на улицата, липсва питейна, а за мнозина и течаща вода, няма тоалетни, за спане служат нарове, няма здравно обслужване, работи се за по-малко от 25 евро на ден.

Това е картината, която се очертава в доклада след посещението при 643 имигранти, от които 97 на сто са мъже на възраст от 20 до 40 години от Африка, България и Румъния.

Нелегално пребивават в Италия 72 процента, като 80 на сто работят в земеделието, 10 на сто - в други сектори /строителство, търговия/, а 10 процента все още са без работа. Без трудов договор са 90 на сто от интервюираните и това се отнася не само за нелегалните, но и за онези, които притежават редовно разрешително за престой в Италия.

В изоставени сгради живеят 65 процента, като половината от тях делят пространството с още четирима или повече души, а 62 на сто нямат тоалетни, 64 на сто са без течаща вода, 69 на сто - без електричество и 92 процента - без отопление, цитира "Виладжо глобале" данни от доклада.

Това са ръцете и лицето на италианското земеделие. Положението е ужасяващо, защото имигрантската работна сила е структурна необходимост и не бива да забравяме, че италианските младежи и девойки искат всички да станат доктори, адвокати, мениджъри, инженери, а не да се посветят на скромни като престиж и ниски като заплащане дейности.

От друга страна, аграрно-хранителният сектор, който се основава върху качеството на производството, смятано за показател на принадлежност към територията, е допуснал да се сроди със система, която прибягва до експлоатацията на имигранти, били те законни или не, изтъква списанието.

"Лицемерието се заключава във факта, че икономическата и политическата система ги експлоатира, а едновременно с това редува толериране с криминализиране.

От една страна политиката в настоящия момент е насочена към регулиране на имиграционния поток посредством железни мерки за ограничаването му, а от друга - се прави, че не вижда масовата експлоатация на нелегални чужденци в земеделското производство в Южна Италия, защото те са необходими за поддръжката на местните икономики," заявява изпълнителният директор на "Лекари без граници" Лорис де Филипи, цитиран от "Виладжо глобале".