Това беше първият любовен роман който прочетох...Не помня на колко бях, но помня, че беше рано. Консумирах книгите в огромни количества и нямаше как да не стигна до втори отдел на библиотеката твърде малка. Изчетох целия Детски отдел по два пъти и когато се качих във втория леличката с тъжен поглед ми каза, че ВСЕ още не съм ГОТОВА за тази литература дето е там... Намразих я тази жена...Но тя не можа да ми попречи да започна Втори отдел у дома...
Още имам спомен за едни омачкани броеве на Бохем, които комплексираната ми майка добре беше скрила под 1000 броя женски вестници...Бяха почти хербаризирани...Май тогава за пръв път видях как изглежда мъжа гол...И съветвам всички дечурлига да не събират впечатления за това от списанията!Не само, че няма нищо общо с реалността ами и в реалността е хиляди пъти по-красиво!Е...ще ме разберете след години...
Честно да си призная тогава тихичко се присмях на големите и за глупостите с които се развличат...Намуших списанията пак под вестниците и повече не ги погледнах.
Често слизах при баба ми, преглеждах библиотеката с надеждата там да се е появило нещо ново(баба ми не само че не чете и не купува книги, ами и беше изхвърлила няколко ценни издания на вторични суровини след смъртта на дядо). Нямаше ново...Обух гуменките и излязох навън. Имах някъде около четири лева...Влязох в книжарницата и започнах да избирам книга. Като най-вече се ориентирах по цената и това да прилича на книгите "за големи"...Освен това се усъмних в лелката, че можеше да ми откаже като тая от библиотеката и затова подготвих отговор че е подарък за мама...Намерих една която отговаряше на изискванията - 3и70, тънка, едър шрифт и в любимия ми син цвят..Автор Джейн Ан Кренц. Тогава това нищо не ми говореше. С лелката нямах проблем...
Занесох я вкъщи и майка ми я грабна да я чете на работата... И тогава...С пресъхнала за четене душа...Дойде онзи миг в който наистина намерих КНИГАТА. Първата книга свободно говореща за отношенията мъж - жена в моя живот. Със особени сравнения и спесифична женственост която ми беше чужда и странна.
Бях у леля ми. Тя много четеше и все интересна литература. Бях си взела "Мълчанието на агнетата" вече, когато в края на редицата мярнах една приятна книжка с една слънчева снимка като картина. "Нежна е нощта" - Ф.Скот Фицджералд. От леля си не се притеснявах и с охота я заразпитвах за книжката. Занесох я вкъщи и започнах да чета. Признавам, някои неща ми звучаха особено дървени за тогава, тъй като отношението ми към момчетата беше силно...безчувствено. Запечатвах реплики, сравнявах ги със себе си или се връщах няколко пъти на моментите които не ми бяха съвсем ясни. Най- голяма изненада предизвика откриването на репликата "Никол паркира малкия си задник..." Израз който майка ми толкова често бе употребявала с закачливи очи, когато аз или сестра ми сядахме на краката и увивахме ръчички около шията добавяйки още към умората й.

И обръщайки се назад сега аз разбирам, че съм открила жената в себе си съвсем сама. И за много моменти съм взимала решения без да имам подкрепата от жените в семейството си. Никоя не е показала това което знае, нито е преглътнала глупавата си стеснителност за да ми го обясни. И при все това очакваха да реагирам адекватно на всичко.

Ако първата ми среща с любовта от книгите е била с един от най-добрите романи, се надявам първите стъпки с любовта от живота да бъде с един от най-добрите мъже!

Тук и сега си обещавам, ако някой ден животът ми дари дъщеря, тя да получи най-искреното и кадърно женско,сексуално и психологическо образоване което мога да и дам! Не само за да е подготвена и за да я предпазя от грешки, а и защото чувствам, че жената в нас трябва да се отглежда с много старание и любов ако искаме един ден мъжът на мечтите ни да ни цени!

Ани Капанова