Денят на труда и на международната работническа солидарност - 1 май - е международен празник на трудещите се хора.

Той е приет за един от официалните празници в редица страни - Китай, Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия , сред тях е и България.

В САЩ и Канада той се чества на първия понеделник от септември.

Празникът се е чествал и в Третия Райх под името „Имперски трудов ден" (Reichsarbeitstag).

Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на социалните права.

Началото е не къде да е, а в Чикаго през 1886 година, когато се организира първата в историята обща международна стачка. На стачка излизат 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден.

След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а осем от стачкуващите са убити.

Във следващите години 1-ви май започва постепенно да се отбелязва в почти всички страни, но най-вече в социалистическите и комунистическите държави, където се организират многохилядни манифестации, военни паради, ударни бригади.

В България Международният ден на труда се чества за първи път през 1890 година. В годините на Комунистическа България празника се отбелязва с мащабни организирани митинги и празненства из цялата страна. Манифестацията минаваше пред мавзолея на Георги Димитров.

Понастоящем празникът е официален и е неработен ден, но държавната власт не се ангажира с провеждането на масово отбелязване на празника. Честването е най-често отбелязвано от леви партии и движения.