Според анкета проведена на детския сайт www.az-deteto.com, Мечо Пух е всеобщият детски любимец. Той води класацията с 47.94%. И наистина той е един от най-сладките, мили и позитивни приказни герои – любим и на малки и на големи. Неговите мъдрости за живота се използват както от децата, така и от техните родители.


Обаче, поглеждайки резултатите от тази анкета, прави впечатление нещо друго, че половината от гласовете са дадени за приказен герой, който е и анимационен. И може би именно на това се дължи голямата му популярност сред децата. Още преди да проговорят, децата гледат анимационни филмчета и дори можем да кажем, че чрез тях опознават света. В това отношение Мечо Пух е доста положителен пример и може би заради това масово родителите пускат многобройните историйки за приключенията на Пух и приятелите му на децата си. То е едно от малкото филмчета без насилие, в което героите не стават от пътя след като са били прегазени от цистерна и са заприличали на палачинка, не се гонят и бият с тиган по главата, разрушавайки цялата къща и т. н. и т. н.

Мечо Пух – 47.94%

Пипи Дългото Чорапче – 15.9%

Алиса от приказката "Алиса в страната на чудесата" – 3.57%

Емил от Льонеберя – 9.43%

Том Сойер – 3.57%

Червената шапчица – 3.75%

Друг – 15.84%


Но, както виждаме за останалите посочени приказни герои няма толкова много и така популярни анимационни филмчета и може би, затова те са по-малко познати на малчуганите.


Дори можем да кажем, че герои като Том Сойер и Алиса от страната на чудесата са на изчезване от детското съзнание. Много по-малко съвременни деца знаят кой е Том Сойер, но всички, които имат достъп до телевизия, знаят кои са Спайдърмен и Супермен. Срамно е, че възрастните не могат да правят разлика между всички тези анимационни герои. Но със сигурност именно те се крият в онези 15.84% и гласувалите за тях са тези с твърдия електорат, които не са харесали никой от изброените, дори Мечо Пух. Те тайно мечтаят да влязат в битка заедно с Костенурките Нинджа, а по-големите пък искат да имат магическата сила на Звездните рейнджъри или на Хари Потър. Момиченцата следят приключенията на принцесите, русалките и вълшебните понита.
И само да вметна, че в детското съзнание най-вероятно анимационен герой изцяло в днешно време се припокрива с приказен герой (от книжките с приказки).

Стремежът към вълшебствата не е нещо ново. Свръхестественото и магичното винаги е привличало детското съзнание, но вече можем да кажем, че то е еволюирало, вече се свързва с високите технологии и с научните достижения. И като че ли свръхестественото изглежда много по-достъпно и много по-достоверно. Вече децата не вярват, че Червената шапчица може да оцелее, ако бъде погълната от кръвожаден вълк, но са убедени, че с един магически жезъл можеш да възкресяваш, да се преместваш, където пожелаеш и да побеждаваш когото и да било.

Хубаво е, че децата винаги искат да са от добрите. Или поне докато са деца – искат да са от добрите. Въпросът е докога продължават да са деца?