Димитър Бербатов даде екслузивно интервю за българската версия на мъжкото списание MAX и засне фотосесия с Дейвид Клирихю, който прави рекламните сесии на Nike и Adidas.

Между поредния гол във Висшата лига на Англия, четвъртата награда за „Футболист на годината" на България и новата космическа цена, която „Тотнъм" му сложи, голмайсторът реши да разкрие себе си - такъв, какъвто е.

За снимките Бербатов е облечен в екип на българския национален отбор по футбол, на някои от кадрите е с мокра коса, охлузено коляно и разкървавен нос.

Пред MAX Бербатов разкрива, че не смята себе си за звезда и даже се срамува от своите съотборници, когато фенове запеят името му.

Опитва се да бъде добро момче, а псувните никога не са присъствали в речника му.

„Аз съм малко темерут", признава един от най-горещите нападатели на Стария континент и добавя: „Винаги съм се подценявал. Не смятам, че струвам 16 млн. евро."

Част от интервюто на с Димитър Бербатов, озаглавено „Ще се лее кръв":

Според „Дейли телеграф", ако бяхте англичанин, щяхте да сте втората по значимост фигура след кралицата и да имате 80 мача в националния отбор на Англия. Някога да ви е било яд, че сте се родил в България?Напротив, гордея се. Е, обсъждали сме с приятели, така, на маса, ако бях италианец или англичанин например, колко по-известен щях да съм. Но нищо повече. Било ми е трудно, и сега ми е трудно, но пък си има и хубавите страни да си българин. Аз се чувствам най-добре тук, нищо че отдавна си изкарвам прехраната в чужбина.

На кого се възхищавате в професията си?
На Марко ван Бастен. Всичко имаше тоя човек. И днес, като гледам една касетка с негови голове, настръхвам. Съжалявам, че толкова рано трябваше да свърши с футбола заради контузиите. На тая касетка прави обиколка на „Сан Сиро" и плаче. Къса ми се сърцето, като го гледам тоя момент.

Имало ли е момент в кариерата ви, в който буквално да сте усетили, че сте се самозабравил?Доста пъти. Било ме е срам от някои неща, които съм правил. Парадирал съм с това, че съм Димитър Бербатов.

Какво ви приземяваше?
Веднага започва да ми звучи гласът на татко. Освен това съм вярващ и навсякъде нося Библията, в която има ценни съвети за такива като мен.

Как гледате на изповедите на някои жени, че са спали с вас?Нервирам се за около 5 минути и после ми минава, защото съм над тия неща. Нито ще ми пречи да си върша работата, нито може да ме извади от релси, защото това са някакви чужди хора. Не са ми най-близките, които знаят за какво става въпрос.

Коя е жената до вас?За момента кариерата ми е на първо място, но аз знам кои хора ме обичат, знам кого обичам. И знам децата ми от кого ще бъдат. Но затова си има време, което още не е дошло. Разбира се, искам да имам потомство, но всяко нещо с времето си.

В едно интервю казвате, че мечтите ви са стигали дотам да заиграете за ЦСКА. Сега как е?
Така си мислех преди 10 години. Веднъж да стана футболист на ЦСКА, екстра ще ми е. Ама апетитът идва с яденето. Сега имам по-смели мечти и си ги преследвам.

Както ние виждаме нещата, вариантите са два: или сте много добър играч, който се радва на изключителен живот в кариерата си, или пред очите ни се превръщате от много добър във велик футболист. Кое от двете?Надявам се да е второто. Искам да постигна нещо велико, но за тази цел ще трябва да играя в Шампионската лига и да се боря за купи всеки сезон. Ако това стане в „Тотнъм", добре. Ако не - ще търсим други варианти.

Но според една статистика „Тотнъм" печели нещо важно само в години, завършващи на 1. Ще чакате ли до 2011?
Да, бе, ще чакам?! Тогава сигурно ще свършвам с футбола, как да чакам?! Четох я тази статистика, но ние през 2008 г. взехме купата на лигата, което я опровергава, нали? За мен този мач на „Уембли" си остава уникално преживяване и няма да го забравя никога. Не само че бихме „Челси", ами вкарах и гол... „Уембли" си е „Уембли", искам повече такива моменти. В края на сезона ще имам разговор с ръководството на „Тотнъм" и ще се разберем имам ли цена, продавам ли се, за колко точно и т.н. Отсега усещам как ще ми пламне главата от слухове през лятото, но аз отивам на морето да си почивам и се абстрахирам от всичко.

Знаете ли колко точно сте богат?Нямам никаква представа, честно.

А в какво вкарвате парите си?
В момента в нищо. Работя и си троша краката, за да може един ден, като спра да играя, работата, която ще имам, да е за удоволствие. Няма да ми е важно колко получавам, а семейството ми ще е осигурено.

Цялото интервю с Димитър Бербатов може да прочетете в майския брой на списание MAX.