В Румъния отдавна искат да откъснат част от Украйна, но съвременната европейска практика, включително и членството на Румъния в НАТО, няма да позволи реализацията на тези настроения, коментира украински политолог пред „Независимая газета".


Украйна неочаквано се оказа в центъра на скандал, който избухна по-рано между Румъния и Молдова. Румънският президент Траян Бъсеску, известен със своите изказвания за скорошното възвръщане на молдовските земи под властта на Букурещ, направи още едно, свързано с украинските територии. Той е убеден, че част от Одеска област трябва да бъде дадена на Кишинев. Украинското външно министерство поиска от външнополитическото ведомство на Румъния обяснения. В събота украинският външен министър Владимир Огризко съобщи, че украинското МВнР се е обърнало към румънската страна за разяснения във връзка с разпространеното от медиите изказване на Траян Бъсеску за възможното присъединяване на украинския юг към Молдова. До тяхното получаване Огризко отказа да коментира думите на румънския лидер. Но при това отбеляза, че през тази година Киев и Кишинев планират да подпишат договор за границата и с това ще се сложи край на спекулациите по въпроса за пограничните територии. Украинският министър изрази съжаление, че Румъния не подписва подобен договор за границите с Молдова. Но именно в отказа на Букурещ да подпише с братската страна не само договор за границата, но и т.нар. базов – за дружба и сътрудничество – е същината на скандала, който вече е достигнал до европейските трибуни. В края на миналата седмица в ПАСЕ бе приета резолюция, в която се предлага да се въведе мониторинг на отношенията между Румъния и Молдова. Чрез своите представители в ПАСЕ официален Кишинев се опитва да въздейства върху ръководството на съседна Румъния, която заявява пред цял свят, че няма такава страна Молдова, а част от Велика Румъния, която скоро в рамките на Европейския съюз ще се обедини с майката-родина. Няма молдовски език, както и молдовски народ – има румънски език и разделен от пакта Рибентроп-Молотов /1940 г./ румънски народ. Тези твърдения биха могли да бъдат смятнати за страничен ефект от национал-радикализма и въобще да забравим за тях, но проблемът е в това, че те звучат от устите на първите лица на румънската държава, включително от президента. Украйна си го получи, защото на споделя позицията на Букурещ по бесарабския въпрос, заявявайки чрез Огризко, че „изхожда от това, че Молдова е суверенна, независима държава". Нещо повече Киев в последно време започна активно да работи за урегулирането на приднестровския конфликт, към което се стремеше, не но успя да се присъедини Букурещ. В навечерието на посещението на украинския президент Виктор Юшченко в Кишинев, което бе подготвено при неотдавнашната визита на Владимир Огризко, Траян Бъсеску фактически обвини украинските политици в намерение да си върнат Приднестровието, което до Втората световна война и било част от Украинската ССР.


Румънският държавен глава отбеляза, че „в Украйна са доста тези, които и не на официално ниво, говорят за връщането на Приднестровието в състава на Украйна, но те забравят да кажат за южна Украйна, която трябва да се върне в състава на Молдова". Става дума за част от Одеска област, включително бившата Белая крепост, днешен Белгород-Днестровск. Възвръщането на този „излаз на море" отдавна се използва от дяснорадикалните молодовски партии, а също така Румъния, ратуваща за обединяването на двете страни. Но освен южна Бесарабия, съгласно пакта Рибентроп-Молотов, Украйна е присъединила и Буковина, за която също не забравят в Букурещ. Румъния до ден днешен не е подписала базов договор с Молдова. По думите на Бъсеску „не съществува необходимост по наша воля да се укрепват последиците от акта от времето на Втората световна война". Румънското ръководство предлагаше на съседите да се сключи договор, но при условие, че в него се включи пункт, осъждащ прословутия Пакт. Но, постъпвайки по такъв начин, Молдова би поставила под съмнение собствената си държавност. Именно заради пакта „Бъсеску е против подписването на двата договора с Република Молдова. Оттук и постоянните твърдения на румънската преса, че Молдова уж е нежизненоспособна страна", прави извод правителственият вестник „Moldova Suverana". В Киев също обсъждат изказванията на румънския президент. Изявленията, които прозвучаха от устата на румънския президент, нямат никакви основания, смята директорът на украинския център за политически изследвания „Пента" Владимир Фесенко. „В Румъния отдавна съществуват настроения да се откъсне къс от Украйна и всички знаят за тях. Но съвременната европейска практика, включително и членството на Румъния в НАТО, няма да позволи реализацията на тези настроения", отбеляза политологът.