"Винаги съм знаела, че си заслужавам болката"
Люси Дяковска
Някой ден ще си осиновя детенце, казва Люси, червенокосата бунтарка от популярната група. Тя харесва този „етикет", но не харесва въпросите за сексуалната й ориентация, за парите, които печели, и за хората, които не иска да вижда никога повече. За всичко останало Люси е откровена до болка пред читателите на ЕVА.
На 31, зад гърба си Люси има много преодолени трудности, много спечелени битки и много признание. Прибавете и 5 млн. продадени копия на албуми само като част от първата немска попгрупа, създадена от първото реалити-шоу Popstars в Германия.
В България се върна, за да бъде в журито на втория български Music Idol. А заедно с това й предстои да се бори с групата си No Angels за класиране на финалите на Евровизия.
Първото ми впечатление от нея беше колко малка изглежда и колко чувствителна. Впоследствие усетих, че е силна, пряма, открита и честна. Какво повече за нея? Нека го каже сама!
Откъде ти е този белег на лицето?
От детски щуротии. Всъщност белезите на лицето ми са три: имам по един отстрани на всяка вежда и един между тях. Всеки е шит и лепен...
Имам белези по лактите, колената... от падания със скейтборд, с колело...
Всеки втори ден се прибирах с разкървавени колена и винаги съм знаела, че си заслужавам болката. Като съм паднала, трябва да търпя! Моя си е вината! Само майка ми се паникьосваше. А баща ми ме поглеждаше спокойно. Или... ми перваше някой шамар профилактично: "Хайде, ходи се измий!"
Винаги си знаела, че си заслужаваш болката? Така ли обаче разсъждаваше, когато те изнасилиха в Плевен? Била си на 20...
Понякога на човек му се случват големи трагедии без той да е виновен. Мен ме изнасилиха и пребиха пред дискотеката, към която бях тръгнала. Там моят приятел Митака беше ди джей. А оня ме пресрещна и – пух! – в една саксия пред дискотеката. Под носа на двамата охранители на бингото, което беше на втория етаж. Те не си мръднаха пръста, никой не реагира на крясъците ми. Голямата травма от тази нощ беше горчивото разочарование от хората и обществото. Това в Германия трудно ще се случи. Само да викнеш и ще се притекат случайни хора на помощ.
Къде отиде след това? И съди ли този човек?
Митачката беше човекът, у когото отидох тази нощ. Не можех да се прибера в кръв и с разкъсани дрехи у дома. Майка му стана и ми даде една тениска... А изнасилвача не съм го съдила. Казах само на моите приятели, а те тръгнаха да го търсят с пищови. Беше някакъв бивш затворник. Повече не съм го виждала.
Какво те вбесява, Люси? Какво те изкарва от нерви?
Непрофесионално отношение. Вбеси ме например вчера един кандидат за Music Idol, който се мислеше за велик. Опитах да му кажа откровено, че не смятам, че е така. А той започна да се кара с мен. Вбесяват ме и хора, които мислят само за себе си, и тези, които надничат все в чуждите паници, а в своята – не.
Кой е най-близкият ти човек в Германия?
Определено моите колежки – момичетата от No Angels. С тях прекарвам и много време. На този въпрос може би и те ще отговорят по същия начин. В Германия познавам всички, свързани с музиката или с киното, прекарваме си хубави вечери, но това не означава, че сме приятели. С Барбара Бекер (бившата съпруга на тенисиста Борис Бекер) например излизаме най-често, но не бих казала, че сме чак толкова близки.
Щом са ви такива взаимоотношенията с момичетата от групата, защо бяхте разделени дълго време?
Никога не сме си разваляли отношенията, просто бяхме развалили себе си. Някои – повече, други – по-малко. През 2003 дойде момент, в който и най-силният човек в групата рухна. А това бях аз.
В какъв смисъл рухна?
Ами усетих, че ме е завъртяло колело, от което няма излизане. Тръгнал си в някаква посока и ако спреш, можеш да изпуснеш влака или да не хванеш следващия. Когато свърши единият проект, започва втори, трети... Цялото това напрежение ти създава вътрешно неспокойствие. И в един момент осъзнаваш, че всъщност живееш не за себе си, а за това, което правиш, за каузата.
Какво направи, когато се разделихте? Какво стана в личния ти живот?
Не си починах, защото веднага стъпих на музикална сцена и три месеца и половина не излязох от театъра. Пях като луда в мюзикъл. Играех в Кьолн, т.е. живеех си вкъщи и поне започнах да водя нормален живот. Наспивах се през деня, отивах вечер на работа, прибирах се в 11,30. Добре ми дойде.
А какво правиш, когато не си работа? Как си прекарваш вечерите?
Почивните дни си прекарвам пред телевизора – гледам сериали, които съм изпуснала: "Изгубени", "Отчаяни съпруги", "Ориндж Каунти"... Имам толкова да наваксвам! Спя или правя музика. Често имам и гости – моите приятели се самопоканват и на малко хапване, на винце седим до 2-3 през нощта и си приказваме. Ако не трябва да работя, излизаме.
Под наем ли живееш или апартаментът е твой?
Под наем. В Германия повечето хора живеят под наем. Голям е – 140 квадрата. Трябваше ми една стая за студио, друга – за гости. Берлин е град, в който винаги идва някой за нещо, или минава на път за някъде и аз постоянно имам гости. Често приятели остават да спят при мен. Всичките картини у дома са на български художници. А в коридора съм накачила всички златни и платинени плочи на No Angels.
Би ли се върнала да живееш в България?
Не! Моят живот е в Германия, не в България. Интересно ми е да дойда за известно време, но така... повече от 2-3 седмици не бих издържала. Тук е семейството ми и имам страшно много приятели. Но в Германия се развих като музикант, създадох си нови приятели.
Как се подготвяте за Евровизия?
На 16-ти февруари изпълнихме за първи път песента (казва Disappear), с която ще участваме, на много голямо шоу – „Кармен Небел", за немската телевизия ZDF. То се гледа от средно 7-8 млн. зрители. Сега репетираме с хореограф. Ще имаме специален дизайн на сценичното ни облекло.
Според класация на едно списание си сред 100-те най-сексапилните жени в света.
А! Имаше такова нещо! Но моля ти се! Гласували са моите фенове, за които аз съм си секси. Само чакат на някой концерт да си съблека тениската – отдолу нося все някакви топчета, в смисъл топ, особено през лятото.
Кажи за какво най-много обичаш да харчиш пари!
За дрехи. Но не мислете, че си купувам някакви боклуци просто защото са Chanel и Dior. Може да е някаква риза на H&M, която да струва 20 евро. Важно е да ми харесва, независимо от марката. Иначе като стил харесвам Diesel, Ben Sherman. Adidas страшно много нося. Те постоянно ми пращат неща. Като минавам покрай магазини на Energie и Miss Sixty, излизам само с пълни пликове.
Коя е най-голямата ти любов?
О, групата. Тя ми и съсипа живота тая група, защото изисква не само жертви, а всички жертви, които мога да направя. Изисква абсолютно цялото ми време и енергия, и ангажира почти всичките ми мисли, но затова е любов, защото отдаваш всичко на нея.
Какво мислиш за лепенето на етикети върху хората?
Етикети се лепят върху други неща, например върху бутилките шампанско. Може би на този въпрос трябва да ти отговори някой, който се чувства по този начин, а аз никога не съм се чувствала така. Моят единствен етикет може би е Люси от No Angels. Момичето с червената коса. Но и двата етикета са много приятни.
Как би ми се описала, ако не се познавахме?
Няма да се описвам. Аз съм много директен човек и ти много бързо ще ме схванеш. Разговорът зависи от това как човекът се отнася към мен. Имам усещане за хората и досега рядко съм се заблуждавала. Срещам се с много хора – по купони, често си говоря и с непознати. И ако ми стане интересно, мога да си говоря с човека, с когото съм се запознала, и до 5 сутринта. Може би прекалено много говоря, но досега това за мен не е било нож с две остриета. Има и моменти, в които съм си предпазлива, защото на хора, които не ме интересуват, няма какво да им разказвам.
Лесбийка ли си?
Вие, хора, не четете ли вестници?! Тоя въпрос е много тъп! Защо в Германия не ме питат за това? Защо е нужно да ме питаш неща, които знаеш? Защо продължават да ме питат, като хората го знаят?! Мен това вече много ме изморява... даже вече ми става смешно.
Как ще коментираш факта, че Тату направиха пари, играейки тази роля?
Щом има пазар, защо да не го правят?
На теб пречи ли ти или ти помага?
В моя живот е абсолютно неутрален факт.
А защо според теб хората ги делим според този принцип?
Защото хората ги делим според различни неща, има хора с руси и хора с черни коси.
Ти променяла ли си цвета на твоята коса? Кога я направи червена?
Преди 11 години, през 97-ма фирмата Schwarzkopf ме покани да участвам в едно тяхно турне в Германия. И аз танцувах на това турне, представях новите им тренд прически на фризьорите в цяла Германия. Тогава ме боядисаха червена и си останах така.
Разкажи ми най-готиния си сън!
Секс. Див секс. Това са най-хубавите сънища. Дали сънувам черно-бяло или цветно, не знам, но си спомням най-много емоциите. На сън много преживявам нещата, които ме вълнуват в реалността – ако имам някакви притеснения, свързани с работата...
Пророчески сънища имаш ли?
Ами да, сънувам и неща, които предстоят.
Кое е най-готиното в това да бъдеш себе си?
Ами точно това – че съм себе си, че съм Люси. Да съм себе си е нещото, което ми е помагало най-много в живота. Затова ме приеха да уча и в Германия – благодарение на това, че съм човекът, който съм, че имам енергията, която имам, че нося толерантността към хората и разбирането.
А слухът за Анна Нетребко (чe са имали връзка с Люси) верен ли е?
(Смее се) Ми не е верен. Анна е бременна, но хората не се интересуват. Участвахме заедно в едно телевизионно шоу и тя дойде да се запознае с групата, защото е фенка на No Angels. С Анна сме много добри приятелки, защото сме от една и съща среда. Винаги се срещаме и супер много си приказваме, смеем се... за глупости. Ставаме като деца, като тийнейджъри. И така си купонясваме. Това е!
Какви жени харесваш? Какъв е твоят тип?
А не, това не ми се коментира!
А би ли искала да имаш деца някой ден?
Разбира се! Аз ще осиновя! Да не казвам голяма дума – деца, но със сигурност поне едно. Около мен има много деца, на приятелите ми. Кръстница съм на един малък дивак. Казва се Бен и е на 2 годинки. Син е на най-добрите ми приятели в Кьолн – едно немско семейство. Прекрасно семейство са! Имат две големи кучета и аз съм единственият човек, когото тия кучета приемат извън семейството. Това си е моето семейство. Ако ми се наложи да остана в Германия по Коледа и семейни празници, прекарвам ги с тях. Преди да ги познавам, никога не ми е било интересно да се занимавам с малки деца. Трябва да е 3-4 годишно, за можеш да го вдигнеш, да го метнеш, да си играеш с него. Усетих, че ми допада да съм родител. Сигурно ще бъда много строга – метнала съм се на баща ми. Но и спокойна. За мен е ново усещането, когато съм с деца, да поставям себе си на втори план, а тях – преди всичко.
Не ти ли се иска да си родиш?
Не, не се чувствам като човека, който ще го усети това нещо. Просто не мога да си представя да бъда бременна. За мен това не е важно. Макар че би било готино да има едно малко хлапе с такива къдрици като моите. Но за мен лично смисълът да имаш дете е в това да дадеш началото, първите не знам колко години на едно чудесно същество и да му дадеш възможността за добро развитие в това общество. А за да го направя, не е нужно да съм негова кръвна майка. Има прекалено много деца, които имат нужда от добри родители. Но преди да дойде този момент, ще минат още няколко години, защото няма да осиновя дете, само за да има човек около мен постоянно. Това не е куче все пак. Трябва да имаш много свободно време, за да му го посветиш, а не да го дадеш на някого. И така – ще изчакам още няколко години и ще стана и аз МАМА.
интервю на Лилия Стамболова
фотография Светослав Караджов
Люси Дяковска
Някой ден ще си осиновя детенце, казва Люси, червенокосата бунтарка от популярната група. Тя харесва този „етикет", но не харесва въпросите за сексуалната й ориентация, за парите, които печели, и за хората, които не иска да вижда никога повече. За всичко останало Люси е откровена до болка пред читателите на ЕVА.
На 31, зад гърба си Люси има много преодолени трудности, много спечелени битки и много признание. Прибавете и 5 млн. продадени копия на албуми само като част от първата немска попгрупа, създадена от първото реалити-шоу Popstars в Германия.
В България се върна, за да бъде в журито на втория български Music Idol. А заедно с това й предстои да се бори с групата си No Angels за класиране на финалите на Евровизия.
Първото ми впечатление от нея беше колко малка изглежда и колко чувствителна. Впоследствие усетих, че е силна, пряма, открита и честна. Какво повече за нея? Нека го каже сама!
Откъде ти е този белег на лицето?
От детски щуротии. Всъщност белезите на лицето ми са три: имам по един отстрани на всяка вежда и един между тях. Всеки е шит и лепен...
Имам белези по лактите, колената... от падания със скейтборд, с колело...
Всеки втори ден се прибирах с разкървавени колена и винаги съм знаела, че си заслужавам болката. Като съм паднала, трябва да търпя! Моя си е вината! Само майка ми се паникьосваше. А баща ми ме поглеждаше спокойно. Или... ми перваше някой шамар профилактично: "Хайде, ходи се измий!"
Винаги си знаела, че си заслужаваш болката? Така ли обаче разсъждаваше, когато те изнасилиха в Плевен? Била си на 20...
Понякога на човек му се случват големи трагедии без той да е виновен. Мен ме изнасилиха и пребиха пред дискотеката, към която бях тръгнала. Там моят приятел Митака беше ди джей. А оня ме пресрещна и – пух! – в една саксия пред дискотеката. Под носа на двамата охранители на бингото, което беше на втория етаж. Те не си мръднаха пръста, никой не реагира на крясъците ми. Голямата травма от тази нощ беше горчивото разочарование от хората и обществото. Това в Германия трудно ще се случи. Само да викнеш и ще се притекат случайни хора на помощ.
Къде отиде след това? И съди ли този човек?
Митачката беше човекът, у когото отидох тази нощ. Не можех да се прибера в кръв и с разкъсани дрехи у дома. Майка му стана и ми даде една тениска... А изнасилвача не съм го съдила. Казах само на моите приятели, а те тръгнаха да го търсят с пищови. Беше някакъв бивш затворник. Повече не съм го виждала.
Какво те вбесява, Люси? Какво те изкарва от нерви?
Непрофесионално отношение. Вбеси ме например вчера един кандидат за Music Idol, който се мислеше за велик. Опитах да му кажа откровено, че не смятам, че е така. А той започна да се кара с мен. Вбесяват ме и хора, които мислят само за себе си, и тези, които надничат все в чуждите паници, а в своята – не.
Кой е най-близкият ти човек в Германия?
Определено моите колежки – момичетата от No Angels. С тях прекарвам и много време. На този въпрос може би и те ще отговорят по същия начин. В Германия познавам всички, свързани с музиката или с киното, прекарваме си хубави вечери, но това не означава, че сме приятели. С Барбара Бекер (бившата съпруга на тенисиста Борис Бекер) например излизаме най-често, но не бих казала, че сме чак толкова близки.
Щом са ви такива взаимоотношенията с момичетата от групата, защо бяхте разделени дълго време?
Никога не сме си разваляли отношенията, просто бяхме развалили себе си. Някои – повече, други – по-малко. През 2003 дойде момент, в който и най-силният човек в групата рухна. А това бях аз.
В какъв смисъл рухна?
Ами усетих, че ме е завъртяло колело, от което няма излизане. Тръгнал си в някаква посока и ако спреш, можеш да изпуснеш влака или да не хванеш следващия. Когато свърши единият проект, започва втори, трети... Цялото това напрежение ти създава вътрешно неспокойствие. И в един момент осъзнаваш, че всъщност живееш не за себе си, а за това, което правиш, за каузата.
Какво направи, когато се разделихте? Какво стана в личния ти живот?
Не си починах, защото веднага стъпих на музикална сцена и три месеца и половина не излязох от театъра. Пях като луда в мюзикъл. Играех в Кьолн, т.е. живеех си вкъщи и поне започнах да водя нормален живот. Наспивах се през деня, отивах вечер на работа, прибирах се в 11,30. Добре ми дойде.
А какво правиш, когато не си работа? Как си прекарваш вечерите?
Почивните дни си прекарвам пред телевизора – гледам сериали, които съм изпуснала: "Изгубени", "Отчаяни съпруги", "Ориндж Каунти"... Имам толкова да наваксвам! Спя или правя музика. Често имам и гости – моите приятели се самопоканват и на малко хапване, на винце седим до 2-3 през нощта и си приказваме. Ако не трябва да работя, излизаме.
Под наем ли живееш или апартаментът е твой?
Под наем. В Германия повечето хора живеят под наем. Голям е – 140 квадрата. Трябваше ми една стая за студио, друга – за гости. Берлин е град, в който винаги идва някой за нещо, или минава на път за някъде и аз постоянно имам гости. Често приятели остават да спят при мен. Всичките картини у дома са на български художници. А в коридора съм накачила всички златни и платинени плочи на No Angels.
Би ли се върнала да живееш в България?
Не! Моят живот е в Германия, не в България. Интересно ми е да дойда за известно време, но така... повече от 2-3 седмици не бих издържала. Тук е семейството ми и имам страшно много приятели. Но в Германия се развих като музикант, създадох си нови приятели.
Как се подготвяте за Евровизия?
На 16-ти февруари изпълнихме за първи път песента (казва Disappear), с която ще участваме, на много голямо шоу – „Кармен Небел", за немската телевизия ZDF. То се гледа от средно 7-8 млн. зрители. Сега репетираме с хореограф. Ще имаме специален дизайн на сценичното ни облекло.
Според класация на едно списание си сред 100-те най-сексапилните жени в света.
А! Имаше такова нещо! Но моля ти се! Гласували са моите фенове, за които аз съм си секси. Само чакат на някой концерт да си съблека тениската – отдолу нося все някакви топчета, в смисъл топ, особено през лятото.
Кажи за какво най-много обичаш да харчиш пари!
За дрехи. Но не мислете, че си купувам някакви боклуци просто защото са Chanel и Dior. Може да е някаква риза на H&M, която да струва 20 евро. Важно е да ми харесва, независимо от марката. Иначе като стил харесвам Diesel, Ben Sherman. Adidas страшно много нося. Те постоянно ми пращат неща. Като минавам покрай магазини на Energie и Miss Sixty, излизам само с пълни пликове.
Коя е най-голямата ти любов?
О, групата. Тя ми и съсипа живота тая група, защото изисква не само жертви, а всички жертви, които мога да направя. Изисква абсолютно цялото ми време и енергия, и ангажира почти всичките ми мисли, но затова е любов, защото отдаваш всичко на нея.
Какво мислиш за лепенето на етикети върху хората?
Етикети се лепят върху други неща, например върху бутилките шампанско. Може би на този въпрос трябва да ти отговори някой, който се чувства по този начин, а аз никога не съм се чувствала така. Моят единствен етикет може би е Люси от No Angels. Момичето с червената коса. Но и двата етикета са много приятни.
Как би ми се описала, ако не се познавахме?
Няма да се описвам. Аз съм много директен човек и ти много бързо ще ме схванеш. Разговорът зависи от това как човекът се отнася към мен. Имам усещане за хората и досега рядко съм се заблуждавала. Срещам се с много хора – по купони, често си говоря и с непознати. И ако ми стане интересно, мога да си говоря с човека, с когото съм се запознала, и до 5 сутринта. Може би прекалено много говоря, но досега това за мен не е било нож с две остриета. Има и моменти, в които съм си предпазлива, защото на хора, които не ме интересуват, няма какво да им разказвам.
Лесбийка ли си?
Вие, хора, не четете ли вестници?! Тоя въпрос е много тъп! Защо в Германия не ме питат за това? Защо е нужно да ме питаш неща, които знаеш? Защо продължават да ме питат, като хората го знаят?! Мен това вече много ме изморява... даже вече ми става смешно.
Как ще коментираш факта, че Тату направиха пари, играейки тази роля?
Щом има пазар, защо да не го правят?
На теб пречи ли ти или ти помага?
В моя живот е абсолютно неутрален факт.
А защо според теб хората ги делим според този принцип?
Защото хората ги делим според различни неща, има хора с руси и хора с черни коси.
Ти променяла ли си цвета на твоята коса? Кога я направи червена?
Преди 11 години, през 97-ма фирмата Schwarzkopf ме покани да участвам в едно тяхно турне в Германия. И аз танцувах на това турне, представях новите им тренд прически на фризьорите в цяла Германия. Тогава ме боядисаха червена и си останах така.
Разкажи ми най-готиния си сън!
Секс. Див секс. Това са най-хубавите сънища. Дали сънувам черно-бяло или цветно, не знам, но си спомням най-много емоциите. На сън много преживявам нещата, които ме вълнуват в реалността – ако имам някакви притеснения, свързани с работата...
Пророчески сънища имаш ли?
Ами да, сънувам и неща, които предстоят.
Кое е най-готиното в това да бъдеш себе си?
Ами точно това – че съм себе си, че съм Люси. Да съм себе си е нещото, което ми е помагало най-много в живота. Затова ме приеха да уча и в Германия – благодарение на това, че съм човекът, който съм, че имам енергията, която имам, че нося толерантността към хората и разбирането.
А слухът за Анна Нетребко (чe са имали връзка с Люси) верен ли е?
(Смее се) Ми не е верен. Анна е бременна, но хората не се интересуват. Участвахме заедно в едно телевизионно шоу и тя дойде да се запознае с групата, защото е фенка на No Angels. С Анна сме много добри приятелки, защото сме от една и съща среда. Винаги се срещаме и супер много си приказваме, смеем се... за глупости. Ставаме като деца, като тийнейджъри. И така си купонясваме. Това е!
Какви жени харесваш? Какъв е твоят тип?
А не, това не ми се коментира!
А би ли искала да имаш деца някой ден?
Разбира се! Аз ще осиновя! Да не казвам голяма дума – деца, но със сигурност поне едно. Около мен има много деца, на приятелите ми. Кръстница съм на един малък дивак. Казва се Бен и е на 2 годинки. Син е на най-добрите ми приятели в Кьолн – едно немско семейство. Прекрасно семейство са! Имат две големи кучета и аз съм единственият човек, когото тия кучета приемат извън семейството. Това си е моето семейство. Ако ми се наложи да остана в Германия по Коледа и семейни празници, прекарвам ги с тях. Преди да ги познавам, никога не ми е било интересно да се занимавам с малки деца. Трябва да е 3-4 годишно, за можеш да го вдигнеш, да го метнеш, да си играеш с него. Усетих, че ми допада да съм родител. Сигурно ще бъда много строга – метнала съм се на баща ми. Но и спокойна. За мен е ново усещането, когато съм с деца, да поставям себе си на втори план, а тях – преди всичко.
Не ти ли се иска да си родиш?
Не, не се чувствам като човека, който ще го усети това нещо. Просто не мога да си представя да бъда бременна. За мен това не е важно. Макар че би било готино да има едно малко хлапе с такива къдрици като моите. Но за мен лично смисълът да имаш дете е в това да дадеш началото, първите не знам колко години на едно чудесно същество и да му дадеш възможността за добро развитие в това общество. А за да го направя, не е нужно да съм негова кръвна майка. Има прекалено много деца, които имат нужда от добри родители. Но преди да дойде този момент, ще минат още няколко години, защото няма да осиновя дете, само за да има човек около мен постоянно. Това не е куче все пак. Трябва да имаш много свободно време, за да му го посветиш, а не да го дадеш на някого. И така – ще изчакам още няколко години и ще стана и аз МАМА.
интервю на Лилия Стамболова
фотография Светослав Караджов
Източник: eva.bg
