Днес, 12-ти април, се навършват 47 години от първия полет на човек в Космоса. Двама българи (летели пак там) биха могли днес да си кажат "Честито колега" - Георги Иванов и Александър Александров.
Ето част от официалното изявление на Гагарин - първия човек в космоса, след полета: "На 12 април 1961 Съветски спътник с мен на борда бе изведен в орбита около Земята....Имаше хубав изглед към Земята, обгърната в красив син ореол. Имаше преминаване от светло към тъмно синьо, през виолетово до абсолютно черно. Великолепна картинa"
"Автобусът бързо се движеше по шосето,- разказва за онази априлска сутрин Юрий Гагарин.- Още отдалеч видях сребристото тяло на ракетата с шест двигателя с обща мощност 20 милиона конски сили. Тя приличаше на огромен фар, и първият лъч на изгряващото слънце сияеше на върха й".
Официалното обявяване на Гагарин за пилот на първия космически полет става на 11ти април 1961, но той е лично уведомен още на 9ти.
Преди полета Гагарин се обръща към света с думите: "Скъпи приятели, близки и непознати, сънародници, хора от всички страни и континенти! След няколко минути могъщият космически кораб ще потегли към далечните простори на Вселената. Какво мога да ви кажа през тези последни минути преди старта? Целият ми живот сега изглежда като едно чудесно мигновение. Всичко преживяно и направено по-рано беше преживяно и направено в името на тази минута. Едва ли има смисъл да се говори за чувствата, които изпитах, когато ми предложиха да направя първия в историята полет. Това е голямо щастие да бъдеш първи в космоса, да започнеш един невиждан двубой с природата."
Космонавтът влиза в асансьора, който го качва на площадката пред люка на кораба "Восток". Той вдига ръка и още веднъж се сбогува с всички. Прозвучават последните команди преди старта и най-сетне - последната "Старт!" И така на 12ти април 6:07 ч. (или 9:07ч. Московско време) от стартова площадка №1 на космодрума Байконур е изстрелян "Восток-1". Пилот е 27 годишният старши лейтенант Юрий Алексеевич Гагарин.
Гагарин е облечен в специален космически скафандър и се намира в пилотския модул на "Восток-1", диаметърът на модула е 2.3 метра. Към този модул има свързан приборно-агрегатен отсек. Двете заедно не надвишават 5 тона. Космонавтът е разположен в катапултиращо кресло, с което да напусне модула при приземяването.
Ракетата "Восток" е модел СР-3, вариант на серията СС-6. Дълга е 38.36 метра и има 287.03 тона стартова маса. Използва 4 двигателя РД-107 при първата степен и един РД-108 при втората, тягата им е 102 тона.
"Чух свистене и бучене, което ставаше все по-силно, усетих, как гигантският кораб започна да трепери и бавно, много бавно се откъсна от стартовото устройство, - си спомня за първите секунди от полета си космонавтът Юрий Гагарин.- Претоварването започна да расте. Усетих, че една непреодолима сила все повече ме притиска към креслото. Секундите се влачеха,като минути."
По време на полета на Гагарин не е дадена възможност за контрол над кораба, заради непредвидимата реакция на ума към физиката към настъпилата безтегловност. Учените не искат да рискуват сигурността на мисията.
Има запечатан в специална опаковка код, който в непредвидена ситуация позволява на космонавта да поеме управлението. На борда също така има и запаси с храна и вода за 10 дни в случай на злополука.
14 минути след изстрелването гласът на Гагарин се разнася от радиостанциите на космодрума: "Отделяне от ракетата-носител - приключено!"
"Състоянието е отлично,- предава на Земята Юрий Гагарин.- Претоварването расте, както и вибрацията, но при мен всичко е наред. Настроението е бодро. През илюминатора виждам Земята,релефа на местността, сняг и гора." Най-сетне корабът влиза в орбита. Започва състоянието на безтегловност. Отначало това чувство беше необичайно, казва по-късно Юрий Гагарин, но скоро след това свикнах с него. Той лети с кораба-спътник "Восток" сред безмълвието на космоса. Той е първият човек, който видя нашата планета отстрани, в синия ореол на атмосферата. Той е първият човек, който с един поглед обхваща континенти и морета.
Наземните станции с тревога питат пилота за здравословното му състояние и как минава полетът. Пилотът на "Восток" съобщава, че полетът върви добре.
След като обикаля планетата, космонавтът отново е над територията на страната си и от Земята се получи командата за спускане.
"Корабът започна да навлиза в плътните слоеве на атмосферата,- разказва по-късно Гагарин.- Външната му обвивка бързо се нажежи, през пердетата на илюминатора видях мрачния пламък около кораба. Но в кабината беше плюс 20 градуса. Беше ясно, че всички системи работят отлично и че корабът се движи точно към установения район за приземяване. Бях толкова щастлив, че започнах да пея любимата ми песен."
108 минути след изстрелването корабът се завръща на Земята. Компютрите изчисляват 89:34 минути прекарани в орбита, максимална скорост на полета 28 260 км/ч., изминати 41 000 км. и максимална достигната височина 370 000 метра. По време на завръщането Гагарин катапултира на височина от 7000 метра.
След направената една обиколка в орбита, корабът се приземява в 07 часа и 55 минути(10:55ч. Московско време) в степта недалеч от крайволжкия град Саратов. Пилотът катапултира няколко минути преди приземяването на спускаемия апарат и се спусна на Земята с парашут.
...Сутринта на 12 април 1961 година в резиденцията на тогавашния ръководител на СССР Никита Хрущов звънна телефонът от космодрума "Байконур". Прозвучава далечен и развълнуван глас: "Парашутът се отвори, става приземяване. Корабът е в ред!" Хрущов непрекъснато питаш повторно: "Жив ли е? Дава сигнали? Жив ли е?" А няколко минути по-късно изумяващата вест се разнесе по цялата планета: "...изведен е в орбита около земята първият космически кораб-спътник с човек на борда. Пилотът-космонавт е гражданинът на СССР Юрий Гагарин".
Първа вижда Гагарин възрастната селянка Ана Тахтарова и внучката й Рита. "След като ме видя с оранжев скафандър и бял шлем, паднал от небето,- си спомняше Юрий Гагарин,- бабичката започна да се кръсти и дори искаше да избяга. А пък внучката смело я дърпаше към мен. Целунах ги и двете.."
Сега на мястото на приземяването на Юрий Гагарин в село Смеловка в централна Русия има стрела във вид на излитаща към небето ракета, под която стои Гагарин. "Като жив",- казва майката на космонавта Ана Гагарина. В лявата си ръка той държи шлем, а с дясната приветства Земята и нейните хора.
Ето част от официалното изявление на Гагарин - първия човек в космоса, след полета: "На 12 април 1961 Съветски спътник с мен на борда бе изведен в орбита около Земята....Имаше хубав изглед към Земята, обгърната в красив син ореол. Имаше преминаване от светло към тъмно синьо, през виолетово до абсолютно черно. Великолепна картинa"
"Автобусът бързо се движеше по шосето,- разказва за онази априлска сутрин Юрий Гагарин.- Още отдалеч видях сребристото тяло на ракетата с шест двигателя с обща мощност 20 милиона конски сили. Тя приличаше на огромен фар, и първият лъч на изгряващото слънце сияеше на върха й".
Официалното обявяване на Гагарин за пилот на първия космически полет става на 11ти април 1961, но той е лично уведомен още на 9ти.
Преди полета Гагарин се обръща към света с думите: "Скъпи приятели, близки и непознати, сънародници, хора от всички страни и континенти! След няколко минути могъщият космически кораб ще потегли към далечните простори на Вселената. Какво мога да ви кажа през тези последни минути преди старта? Целият ми живот сега изглежда като едно чудесно мигновение. Всичко преживяно и направено по-рано беше преживяно и направено в името на тази минута. Едва ли има смисъл да се говори за чувствата, които изпитах, когато ми предложиха да направя първия в историята полет. Това е голямо щастие да бъдеш първи в космоса, да започнеш един невиждан двубой с природата."
Космонавтът влиза в асансьора, който го качва на площадката пред люка на кораба "Восток". Той вдига ръка и още веднъж се сбогува с всички. Прозвучават последните команди преди старта и най-сетне - последната "Старт!" И така на 12ти април 6:07 ч. (или 9:07ч. Московско време) от стартова площадка №1 на космодрума Байконур е изстрелян "Восток-1". Пилот е 27 годишният старши лейтенант Юрий Алексеевич Гагарин.
Гагарин е облечен в специален космически скафандър и се намира в пилотския модул на "Восток-1", диаметърът на модула е 2.3 метра. Към този модул има свързан приборно-агрегатен отсек. Двете заедно не надвишават 5 тона. Космонавтът е разположен в катапултиращо кресло, с което да напусне модула при приземяването.
Ракетата "Восток" е модел СР-3, вариант на серията СС-6. Дълга е 38.36 метра и има 287.03 тона стартова маса. Използва 4 двигателя РД-107 при първата степен и един РД-108 при втората, тягата им е 102 тона.
"Чух свистене и бучене, което ставаше все по-силно, усетих, как гигантският кораб започна да трепери и бавно, много бавно се откъсна от стартовото устройство, - си спомня за първите секунди от полета си космонавтът Юрий Гагарин.- Претоварването започна да расте. Усетих, че една непреодолима сила все повече ме притиска към креслото. Секундите се влачеха,като минути."
По време на полета на Гагарин не е дадена възможност за контрол над кораба, заради непредвидимата реакция на ума към физиката към настъпилата безтегловност. Учените не искат да рискуват сигурността на мисията.
Има запечатан в специална опаковка код, който в непредвидена ситуация позволява на космонавта да поеме управлението. На борда също така има и запаси с храна и вода за 10 дни в случай на злополука.
14 минути след изстрелването гласът на Гагарин се разнася от радиостанциите на космодрума: "Отделяне от ракетата-носител - приключено!"
"Състоянието е отлично,- предава на Земята Юрий Гагарин.- Претоварването расте, както и вибрацията, но при мен всичко е наред. Настроението е бодро. През илюминатора виждам Земята,релефа на местността, сняг и гора." Най-сетне корабът влиза в орбита. Започва състоянието на безтегловност. Отначало това чувство беше необичайно, казва по-късно Юрий Гагарин, но скоро след това свикнах с него. Той лети с кораба-спътник "Восток" сред безмълвието на космоса. Той е първият човек, който видя нашата планета отстрани, в синия ореол на атмосферата. Той е първият човек, който с един поглед обхваща континенти и морета.
Наземните станции с тревога питат пилота за здравословното му състояние и как минава полетът. Пилотът на "Восток" съобщава, че полетът върви добре.
След като обикаля планетата, космонавтът отново е над територията на страната си и от Земята се получи командата за спускане.
"Корабът започна да навлиза в плътните слоеве на атмосферата,- разказва по-късно Гагарин.- Външната му обвивка бързо се нажежи, през пердетата на илюминатора видях мрачния пламък около кораба. Но в кабината беше плюс 20 градуса. Беше ясно, че всички системи работят отлично и че корабът се движи точно към установения район за приземяване. Бях толкова щастлив, че започнах да пея любимата ми песен."
108 минути след изстрелването корабът се завръща на Земята. Компютрите изчисляват 89:34 минути прекарани в орбита, максимална скорост на полета 28 260 км/ч., изминати 41 000 км. и максимална достигната височина 370 000 метра. По време на завръщането Гагарин катапултира на височина от 7000 метра.
След направената една обиколка в орбита, корабът се приземява в 07 часа и 55 минути(10:55ч. Московско време) в степта недалеч от крайволжкия град Саратов. Пилотът катапултира няколко минути преди приземяването на спускаемия апарат и се спусна на Земята с парашут.
...Сутринта на 12 април 1961 година в резиденцията на тогавашния ръководител на СССР Никита Хрущов звънна телефонът от космодрума "Байконур". Прозвучава далечен и развълнуван глас: "Парашутът се отвори, става приземяване. Корабът е в ред!" Хрущов непрекъснато питаш повторно: "Жив ли е? Дава сигнали? Жив ли е?" А няколко минути по-късно изумяващата вест се разнесе по цялата планета: "...изведен е в орбита около земята първият космически кораб-спътник с човек на борда. Пилотът-космонавт е гражданинът на СССР Юрий Гагарин".
Първа вижда Гагарин възрастната селянка Ана Тахтарова и внучката й Рита. "След като ме видя с оранжев скафандър и бял шлем, паднал от небето,- си спомняше Юрий Гагарин,- бабичката започна да се кръсти и дори искаше да избяга. А пък внучката смело я дърпаше към мен. Целунах ги и двете.."
Сега на мястото на приземяването на Юрий Гагарин в село Смеловка в централна Русия има стрела във вид на излитаща към небето ракета, под която стои Гагарин. "Като жив",- казва майката на космонавта Ана Гагарина. В лявата си ръка той държи шлем, а с дясната приветства Земята и нейните хора.
