Германският разследващ журналист Юрген Рот в момента пише книга за българската организирана престъпност и сливането й с високите етажи на изпълнителната и съдебната власт.
В изказването си от парламентарната трибуна днес министърът на вътрешните работи Румен Петков заяви, че ще съди за клевета Рот.

Предлагаме ви част от материала на Юрген Рот, публикуван от mediapool.

В публикуваната част от ръкописа Рот прави анализ на това колко дълбоко е проникването на криминалните структури в политическия, икономическия и обществения живот на България.

Той свързва Румен Петков с Васил Антонов, депутат в Народното събрание, областен лидер на социалистите и един от най-богатите бизнесмени, който също е от Плевен.

Антонов е собственик на най-големия хотел в Плевен, станал известен с това, че през 2003 г. в бара му е убит сутеньорът Марио Иванов. Една година по-късно е убит и партньорът на Антонов и съсобственик на хотел "Ростов" Людмил Конов.
Той притежава дялове и в три други фирми, към една от които Румен Петков има особена слабост. Според някои той е "разпънал чадър над "КА Груп" и над Антонов", пише Рот.

В писмо от август 2007 г., което се завъртя из чуждестранните посолства в София, се твърди, че министър Петков е наредил на икономическата полиция в Плевен да не контролира фирмите на Васил Антонов.
В писмото също така се твърди, че вътрешният министър поддържал близки контакти с печално известните мафиоти Красимир и Николай Маринови, и че се е срещал във Виена с Младен Михалев - Маджо, една от главните фигури на подземния свят.

МВР се бори предимно с най-ниското ниво на престъпните структури. Но самите организатори не се преследват. Основна цел е министерството да създава добро впечатление пред западните партньори.

Простреляният на 11 юли 2007 г. в София Манол Велев е закупил заедно с министър Петков парцели от 16 000 кв. м площ в Халкидики. Това става по време на командировка в рамките на официална делегация, уж с цел дарение на джип за местния манастир. В действителност пътуването е с комерсиална цел, за да се напазаруват недвижими имоти, пише Рот като цитира думите на следовател от Пловдив.

Атанас Атанасов, бивш директор на НСС, обаче бе заявил още през декември 2005 г., че министър Петков е "издигнат на този висок пост по внушение на Младен Михалев - Маджо".

В писмото, цитирано от Рот се твърди и че в миналото Петков бил в приятелски отношения с Конов и по тази причина забранил на главния секретар генерал Илия Илиев да разследва по-интензивно убийството на Конов.

Людмил Конов и Васил Антонов са били на входа и изхода на нефтената рафинерия в Плевен. По този начин те са финансирали и Румен Петков, твърди главен следовател от Плевен.

И Конов, и Антонов, имат преки връзки с престъпни структури. Конов е човекът, организирал няколко бомбени атентата в Плевен, за да постигне смяната на директора на полицията. Конов е създал заедно с отговорната прокурорка много добре функционираща система за изнудване на престъпниците.
Убийството на Конов е организирано от хората, които са го контролирали и финансирали. След това Конов е убит, а Васил Антонов - става депутат от БСП.

Един от бившите подчинени на министъра, отговарял за борбата с организираната престъпност в България, не крие отрицателното си мнение за него: "Румен Петков го издава дори и самото му лице.
Той е голям циник, способен на всяка лъжа. Колкото е по-голяма лъжата, която изрича, толкова по-убедителен се старае да бъде. В нашата служба са водени разследвания, които бяха установили, че в делото са замесени министърът, директорът на главната дирекция (ГДБОП), главният секретар на МВР, шефът на кабинета на министъра, негови съветници и т.н. Това бе и причината, поради която напуснах".

Квалифициран източник в едно от западноевропейските посолства споделя пред Юрген Рот тежкото обвинение, че Румен Петков бил замесен пряко в контрабандата с амфетамини.

В средата на юли бях информиран от отдавна живеещ в България експерт, че министър Петков е замесен в голяма афера с амфетамини. Става дума за изключително много пари, пише Рот и допълва: Запитах бившия високопоставен полицейски чин дали знае нещо повече по темата.

Отговорът му прозвуча като политическа бомба: "Да, вярно е, точно така е. Нашата служба прави такава разработка. В Дупница има бивша фабрика за лекарства. В годините на социализма част от държавната политика бе да се експортира "синтетика", за да се реализира валута. Същото продължава и днес. Продължава да се произвежда "синтетика" и да се изнася в Турция. Всичко това става под контрола на министъра на вътрешните работи и на службата за сигурност".

Публично се оповестява някакъв успех, разбива се някоя малка лаборатория, която произвежда минимални количества, за да можем да се похвалим пред Европа, колко ефективна е борбата ни с престъпността, после всичко се показва по телевизията и пр.
Гигантските количества обаче остават непокътнати.
Имаше един случай, когато групата, която владее "синтетиката" трябваше да влезе в контакт с друга групировка. Разработвахме и двете групировки и ги бяхме поставили под наблюдение. Но на срещата им се появи министърът.

Предварително знаехме само, че ще се проведе важна среща, без да знаем кой точно трябва да дойде. Повтарям, освен представители на двете групировки, на срещата се появи и министърът. Тъй като тази среща бе документирана от нашата група за външно наблюдение, министърът освободи без предизвестие на следващия ден началника на звеното за външно наблюдение.