Екип от химици и физици от университета в Калифорния са разработили малък и евтин сензорен чип, който може да засече следи от водороден прекис (кислородна вода). Това е химикалът, който се използва в най-често срещаната форма на създадени в домашни условия експлозиви. Такива бомби бяха използвани при атентатите в лондонското метро.
За изобретяването и действието на електронния сензор с размер на монета, способен да подуши изпарения на водороден прекис, намиращ се на голямо разстояние от основания на прекис експлозив, подробно пише списанието на американското химическо общество (Journal of the American Chemical Society).
Освен за засичане на бомби, учените казват, че сензорът може да има множество други приложения, като например в подобряване на здравословното състояние на индустриалните работници. Сензорът се явява евтин инструмент за следене на парите от водороден прекис, изпускани от някои от продуктите, които работниците във фабриките използват.
Нивото на засичане на този малък електронен сензор се равнява на това на сегашните инструменти, които обаче са с прекалено големи размери и струват хиляди долари. Ако устройството бъде пуснато в масово производство, е възможно стойността на производството да падне под долар на бройка, казва един от неговите изобретатели.
Сензорът работи като следи променливостта на електропроводимостта, използвайки тънки метални пластове "фталоцианини". Когато са изложени на повече окислителни агенти, като хлор, тези пластове показват увеличение в електрическия поток, докато редукторите имат противоположния ефект – намаляват електрическия поток. При излагане на водороден прекис, който е оксидант, пластовете се държат по различен начин, в зависимост от използвания метал. Пластове, направени от кобалтов фталоцианин, отчитат намаления в електрическия поток, докато тези, направени от мед или никел, показват увеличения.
Екипът учени е използвал тази характерна черта, за да създаде своя сензор. Той се състои от тънки пластове от кобалтов и меден фталоцианин, за да отчита безгрешно дали около него се намира водороден прекис.
За изобретяването и действието на електронния сензор с размер на монета, способен да подуши изпарения на водороден прекис, намиращ се на голямо разстояние от основания на прекис експлозив, подробно пише списанието на американското химическо общество (Journal of the American Chemical Society).
Освен за засичане на бомби, учените казват, че сензорът може да има множество други приложения, като например в подобряване на здравословното състояние на индустриалните работници. Сензорът се явява евтин инструмент за следене на парите от водороден прекис, изпускани от някои от продуктите, които работниците във фабриките използват.
Нивото на засичане на този малък електронен сензор се равнява на това на сегашните инструменти, които обаче са с прекалено големи размери и струват хиляди долари. Ако устройството бъде пуснато в масово производство, е възможно стойността на производството да падне под долар на бройка, казва един от неговите изобретатели.
Сензорът работи като следи променливостта на електропроводимостта, използвайки тънки метални пластове "фталоцианини". Когато са изложени на повече окислителни агенти, като хлор, тези пластове показват увеличение в електрическия поток, докато редукторите имат противоположния ефект – намаляват електрическия поток. При излагане на водороден прекис, който е оксидант, пластовете се държат по различен начин, в зависимост от използвания метал. Пластове, направени от кобалтов фталоцианин, отчитат намаления в електрическия поток, докато тези, направени от мед или никел, показват увеличения.
Екипът учени е използвал тази характерна черта, за да създаде своя сензор. Той се състои от тънки пластове от кобалтов и меден фталоцианин, за да отчита безгрешно дали около него се намира водороден прекис.
Източник: technews.bg
