Светилището при село Каснаково

Светилището при село Каснаково, Хасковска област, е разположено на около 3 км. юг-югоизток от съвременното селище, в местността „Гяур Бунар". То е от лявата страна на пътя за село Клокотница (мястото когато на 09.03.1230 г Иван Асен ІІ разгромява Теодор Комнин в една от най-големите битки на Втората Българска държава). Разположено е в основата на склона на изявен хълм. От географска гледна точка районът попада в т.н. Хасковска хълмиста област, която може да се отнесе както към Тракийската низина, така и към Източните Родопи. За център, около който да се развива комплекса, е избран малък извор сред скалите.


За науката светилището на Нимфите и Афродита е известно още от 1898 г. Първите проучвания обаче са едва през 1945-46, извършени от бележития наш археолог Иван Венедиков. През 1968 обектът придобива статут на национален паметник на културата. През 2007 г. проучванията са подновени от археолога Веселка Кацарова.
Мястото пресечна точка на две важни транспортни артерии. Едната е известна в миналото като Via Militaris (поради използването на пътя за предвижването на римските военни части), а сега по-скоро като Е 80 или магистрала Марица (която е още в строеж). Втория път свързва Старопланинските проходи с тези на Източните Родопи и осъществява връзката между Егейското крайбрежие и северните части на полуострова.
Наличието на благоприятни природни условия и удобното географско положение в крайна сметка води до създаването на храмов комплекс и вила от типа „рустика" (извънградска).
Изграждането му е свързано с делото на Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана. Теориите за основателите на паметника са две. Първата е, че Тит Флавий е бил тракиец приел римско гражданство, посредством изкарването на тридесет годишна военна служба към Империята. В края й обикновено, ветеранът получавал земя и пари, достатъчни за да се издържа до края на дните си. Втората е че той е бил висшестоящ романизиран тракиец заемал важен пост в провинция Тракия и е изградил целия комплекс за свои нужди. Каквато и да е истината, храмът е бил достъпен за населението, а там са се извършвали различни религиозни ритуали. Поради пресечната точка на която се намира обектът, може да се предположи че той е бил посещаван и от пътниците преминаващи през тези земи.
Комплекс посветен в прославата на Нимфите и Афродита включва останките на сгради с различни функции (стопански, жилищни, културни и религиозни).


Освен храм, на това място до монета е регистрирани представителна резиденция заемаща площ от 250 м2, с открити в нея различни декоративни архитектурни елементи – мраморни цокли, капители, фрагменти от скулптури, луксозни керемиди, фрагменти от прозоречни стъкла и т.н. На запад от светилището, на близко намиращата се поляна, е регистрирана постройка, интерпретирана като театър. В нея вероятно са се провеждали различни представления и действия свързани с култа към почитаните богини. В неговите граници е регистриран и акротерии (декоративен елемент за украса на покрив) изобразяващ богинята Нике (известна е римския пантеон под името Виктория). Този паметник на римската провинциална култура може да се види в НАИМ на БАН (Археологическия музей в София).
В непосредствена близост е била изградена и баня, която в римската епоха е имала не само хигиенни функции, но и социални, научни, културни, политически и т.н. (пример за това е че в императорските бани в Рим са били изграждани и библиотеки).



Култовият комплекс се състои от храм и помещение за поклонниците, останките от който са слабо запазени. Централна роля в практиката играе изворът. Той е оформен посредством изсичането на скалата до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей по между си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. На място е запазен е един от оригиналните блокове, показващ някогашния блясъка. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но от нея са оцелели единствено основите им, големите каменни блокове.
Края на вилата може да се свърже със събитията от средата на ІІІ век. Тогава провинция Тракия (както и съседните) са подложени на систематични варварски опустошения от страна на остготи (източните готи). Римската армия търпи поражения при Берое (днешна Стара Загора) и Абритус (днешен Разград), където загива римския император Деций Траян.


След края на съществуването си мястото запазва част от своите функции. Доказателство за това са извършваните събори и вярването на хората че водата е лековита. Поради тази причина то е често посещавано както от месните хора, така и от хора търсещи лек за болката си.
Удобната позиция и степента на запазеност на обекта, спомагат до голяма степен за неговата благоприятна съдба. В последните години благодарение на опитите на Димитровградска и Хасковска община и различни други държавни и частни организации, се правят опити за социализирането на паметника. Той е включен в еко пътека, обхождаща паметници в региона (като Асеновата крепост при село Клокотница например).


В историческия музей на Хасково има изготвен макет на самия храмов комплекс, който би могъл да помогне на посетителя да си представи блясъка на този паметник.


Източник: btourism.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини