На бързо ще Ви вкарам една ударна доза европейска култура. Няма да се спирам на всички важни исторически и културни паметници - все пак не пиша туристически справочник, а пък и ще се получи едно безумно четиво. Ще споделя само спомени от моята шеметна автобусна обиколка на Европа в далечната 2002 година.
С хор "Родна песен" ще пеем на конкурс в Англия. Като за начало ни обхвана истерия с консервите. Две седмици път с автобус - ще се гладува.Затова всички се запасяваме с "ориз с гъби", "сарми", "свинско със зеле" и други шедьоври на родната консервна кулинария. Автобусът е пълен до дупка - туби с минерална вода, куфари, носии, завивки, консерви и какво ли още не. Заклещени в тясното пространство на седалките - потегляме, тръпнещи от доволство. Дръж се, Европо, хасковлии ще те газят;)
Първи шок - тоалетните. В Сърбия - воняща гадост на цена от 50 евроцента.Колкото по на Запад отиваме, ароматът се избистря, а цената намалява.
Наближаваме Виена. Първата ни забележителност в програмата е дворецът "Белведере". Тук се започва една фотосесия - не е истина! А е само 2002 година и никой не е с цифров фотоапарат. Така че до край на деня вече сменяме ленти. Решихме да отидем до "Пратера".Очакванията ми не се оправдаха, че то дори София - ленд беше по-забавно място. А на всичкото отгоре гениалният образ на Алеко ме преследва целия ден. Имам чувството,че вървя по стъпките на Бай Ганьо из Виена. Добре, че не ходихме на баня;) Всъщност бяхме - вечерта в хотела, нещо не успях да се разбера с душа, пускам водата и тъкмо се насапунисам и тя спре, и така няколко пъти. А хората просто направили система, пестяща водата. Европейска му работа.
На сутринта - разходка из Брюксел. Въпреки че е лято, там е доста студено. Градът е спокоен, все пак още не са нахлули тълпите източноевропейци и техните дипломати, преводачи, асистенти...Отправяме се в търсене на символа на града - Maneken Piss и за малко да го подминем. Толкова малко фонтанче, а с такава колосална слава. Разходка ни продължава по улици с безкрайни ресторанти, а келнерите ни подвикват на френски, испански, турски, руски, опитвайки се да познаят от къде сме.Е, още няколко годинки и български ще научат;)
Отново на път. Цялата съм схваната, добре че стигаме Ламанша малко да се поразкърша на ферибота. Заветната ни цел е достигната - конкурса в Ланголен (Същият, до който не допуснаха войнстващата кметица на село Гела, на следващата година). Прекарваме няколко дни в тиха английска провинция. Панорамата сякаш е извадена от "Убийства в Мидсъмър"(сериал по Холмарк). След конкурса се отправяме към Лондон. "Забихме флагче" на всяка туристическа забележителност - Даунинг стрийт, Хайд парк, Бъкингамския дворец, Тауър бридж, Трафалгар скуеър, Пикадили(не веригата от магазини;) По улиците с големи букви е изписано "Look left" - "Look right", все пак движението им е наобратно. Утъпкахме дори нулевия меридиан в Гринуич.
И пак в автобуса. Посреднощ спираме в някакво градче - оказва се Stratford upon Avon (Avon било река-бре!). Обикаляме пустите и тихи улички в родното място на Шекспир в търсене на тоалетна.Уви, всичко е затворено. За сметка на това е красиво - без шумните групи от туристи, без улични сергии, без невъзмутимите англичани.
За втори път минаваме Ламанша и сега се отправяме към Париж.Пристигаме "сабахлен" - работници от "чистотата"(досущ като нашите - черни с искрящи жилетки;) разчистват боклука. Познах "Мулен руж" по червената мелница. Вземаме някаква надута екскурзоводка от Операта и аз "отнасям плувката". Проспах обиколката на Париж - все пак е 6 сутринта. Спираме по някое време пред Айфеловата кула - следва екстремно изкачване по железарията. Гледката от върха е просто впечатляваща. Решихме да отскочим до Евродисниленд. Поръчвам билети в метрото, като чух цената - ужилена издърпах банкнотите от ръката на служителката. Е, много пари, а после ще ми искат и 40 евро за вход;(все пак съм скромна библиотекарка. За компенсация - безплатна разходка из квартала Дефанс - френският Ню Йорк, лъскави сгради и небостъргачи.
И отново сме на път. Имам чувството, че цяла вечност пътуваме - все пак овършахме цяла Европа. На никой не му се ядат консерви, мечтаем само за баня и легло.Пристигаме в Мюнхен. Аман вече от тая култура, тук се хващам за бахура. Все пак сме в Германия - засядаме в една бирария, не ми се обикалят забележителности и без това главата ми е пълна с информация. А бирата е супер.
На края спираме в Залцбург. Слагаме последният кат чисти дрехи и се гмурваме в австрийската култура.За пръв път се сблъсквам с толкова много концерти на открито. Е, нали тук е живял Моцарт. Слушаме изпълнение на чаши, после на цигулки, следват акордеони, след това малко earth music. Вълшебство някакво. Броим последните центове за едно кафе и отново към автобуса, към България и нашата култура.
Затварям албума.Пълен е със снимки и истории, с които да се фукам. За себе си обаче запазвам онези късчета спомени, ярки сякаш беше вчера - пия кафе на Champs elysees, боса съм на полянка във Виена, бирарията в Мюнхен с приятели, Chester и неговите живописни улички, а в главата ми още звучи прекрасната музика от Залцбург. Толкова - набързо. За повече - разходете се сами;)
Д.А.
С хор "Родна песен" ще пеем на конкурс в Англия. Като за начало ни обхвана истерия с консервите. Две седмици път с автобус - ще се гладува.Затова всички се запасяваме с "ориз с гъби", "сарми", "свинско със зеле" и други шедьоври на родната консервна кулинария. Автобусът е пълен до дупка - туби с минерална вода, куфари, носии, завивки, консерви и какво ли още не. Заклещени в тясното пространство на седалките - потегляме, тръпнещи от доволство. Дръж се, Европо, хасковлии ще те газят;)
Първи шок - тоалетните. В Сърбия - воняща гадост на цена от 50 евроцента.Колкото по на Запад отиваме, ароматът се избистря, а цената намалява.
Наближаваме Виена. Първата ни забележителност в програмата е дворецът "Белведере". Тук се започва една фотосесия - не е истина! А е само 2002 година и никой не е с цифров фотоапарат. Така че до край на деня вече сменяме ленти. Решихме да отидем до "Пратера".Очакванията ми не се оправдаха, че то дори София - ленд беше по-забавно място. А на всичкото отгоре гениалният образ на Алеко ме преследва целия ден. Имам чувството,че вървя по стъпките на Бай Ганьо из Виена. Добре, че не ходихме на баня;) Всъщност бяхме - вечерта в хотела, нещо не успях да се разбера с душа, пускам водата и тъкмо се насапунисам и тя спре, и така няколко пъти. А хората просто направили система, пестяща водата. Европейска му работа.
На сутринта - разходка из Брюксел. Въпреки че е лято, там е доста студено. Градът е спокоен, все пак още не са нахлули тълпите източноевропейци и техните дипломати, преводачи, асистенти...Отправяме се в търсене на символа на града - Maneken Piss и за малко да го подминем. Толкова малко фонтанче, а с такава колосална слава. Разходка ни продължава по улици с безкрайни ресторанти, а келнерите ни подвикват на френски, испански, турски, руски, опитвайки се да познаят от къде сме.Е, още няколко годинки и български ще научат;)
Отново на път. Цялата съм схваната, добре че стигаме Ламанша малко да се поразкърша на ферибота. Заветната ни цел е достигната - конкурса в Ланголен (Същият, до който не допуснаха войнстващата кметица на село Гела, на следващата година). Прекарваме няколко дни в тиха английска провинция. Панорамата сякаш е извадена от "Убийства в Мидсъмър"(сериал по Холмарк). След конкурса се отправяме към Лондон. "Забихме флагче" на всяка туристическа забележителност - Даунинг стрийт, Хайд парк, Бъкингамския дворец, Тауър бридж, Трафалгар скуеър, Пикадили(не веригата от магазини;) По улиците с големи букви е изписано "Look left" - "Look right", все пак движението им е наобратно. Утъпкахме дори нулевия меридиан в Гринуич.
И пак в автобуса. Посреднощ спираме в някакво градче - оказва се Stratford upon Avon (Avon било река-бре!). Обикаляме пустите и тихи улички в родното място на Шекспир в търсене на тоалетна.Уви, всичко е затворено. За сметка на това е красиво - без шумните групи от туристи, без улични сергии, без невъзмутимите англичани.
За втори път минаваме Ламанша и сега се отправяме към Париж.Пристигаме "сабахлен" - работници от "чистотата"(досущ като нашите - черни с искрящи жилетки;) разчистват боклука. Познах "Мулен руж" по червената мелница. Вземаме някаква надута екскурзоводка от Операта и аз "отнасям плувката". Проспах обиколката на Париж - все пак е 6 сутринта. Спираме по някое време пред Айфеловата кула - следва екстремно изкачване по железарията. Гледката от върха е просто впечатляваща. Решихме да отскочим до Евродисниленд. Поръчвам билети в метрото, като чух цената - ужилена издърпах банкнотите от ръката на служителката. Е, много пари, а после ще ми искат и 40 евро за вход;(все пак съм скромна библиотекарка. За компенсация - безплатна разходка из квартала Дефанс - френският Ню Йорк, лъскави сгради и небостъргачи.
И отново сме на път. Имам чувството, че цяла вечност пътуваме - все пак овършахме цяла Европа. На никой не му се ядат консерви, мечтаем само за баня и легло.Пристигаме в Мюнхен. Аман вече от тая култура, тук се хващам за бахура. Все пак сме в Германия - засядаме в една бирария, не ми се обикалят забележителности и без това главата ми е пълна с информация. А бирата е супер.
На края спираме в Залцбург. Слагаме последният кат чисти дрехи и се гмурваме в австрийската култура.За пръв път се сблъсквам с толкова много концерти на открито. Е, нали тук е живял Моцарт. Слушаме изпълнение на чаши, после на цигулки, следват акордеони, след това малко earth music. Вълшебство някакво. Броим последните центове за едно кафе и отново към автобуса, към България и нашата култура.
Затварям албума.Пълен е със снимки и истории, с които да се фукам. За себе си обаче запазвам онези късчета спомени, ярки сякаш беше вчера - пия кафе на Champs elysees, боса съм на полянка във Виена, бирарията в Мюнхен с приятели, Chester и неговите живописни улички, а в главата ми още звучи прекрасната музика от Залцбург. Толкова - набързо. За повече - разходете се сами;)
Д.А.
Източник: Haskovo.NET
