Екип американски учени е изследвал столетници и възрастните им деца и е открил серия редки генетични мутации, които увеличават продължителността на живота, съобщи в. "Дейли телеграф".
Учените предполагат, че мутациите нарушават нормалния растеж на клетките, като спират процеса на стареене. Откритието повтаря сходни резултати от изследвания върху животни.
Те са показали, че някои варианти на гени, свързани с растежен хормон, подобен на инсулина, могат рязко да удължат живота на животните. Д-р Нир Барзилай, директор на Института за изследване на стареенето към медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк, е открил серия мутации, които се срещат само у столетници и могат да засегнат чувствителността към "инсулинов фактор на растежа 1" или IGF-1.
Този хормон влияе върху развитието на почти всяка клетка в тялото. Той е важен за развитието на децата и продължава да допринася за образуването на тъкани и през зрялата възраст.
Екипът на д-р Барзилай е открил генетичните маркери след като е анализирал генетичните кодове на 384 участници на възраст от 95 до 110, чиято средна възраст е била 100 години.
Данните са били сравнени с 320 контролни лица, в чиито семейства никой не е доживял до 95. Тестовете върху клетки, изолирани от доброволци столетници, са показали, че те имат по-малка чувствителност към IGF-1.
Това означава, че мутиралите гени нарушават способността на организма за нормален растеж и стареене. Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences
Учените предполагат, че мутациите нарушават нормалния растеж на клетките, като спират процеса на стареене. Откритието повтаря сходни резултати от изследвания върху животни.
Те са показали, че някои варианти на гени, свързани с растежен хормон, подобен на инсулина, могат рязко да удължат живота на животните. Д-р Нир Барзилай, директор на Института за изследване на стареенето към медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк, е открил серия мутации, които се срещат само у столетници и могат да засегнат чувствителността към "инсулинов фактор на растежа 1" или IGF-1.
Този хормон влияе върху развитието на почти всяка клетка в тялото. Той е важен за развитието на децата и продължава да допринася за образуването на тъкани и през зрялата възраст.
Екипът на д-р Барзилай е открил генетичните маркери след като е анализирал генетичните кодове на 384 участници на възраст от 95 до 110, чиято средна възраст е била 100 години.
Данните са били сравнени с 320 контролни лица, в чиито семейства никой не е доживял до 95. Тестовете върху клетки, изолирани от доброволци столетници, са показали, че те имат по-малка чувствителност към IGF-1.
Това означава, че мутиралите гени нарушават способността на организма за нормален растеж и стареене. Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences
Източник: bta.bg