Международен екип изследва местоположението и скоростта на над 10 000 далечни галактики, за да търси произхода на мистериозната сила, която ускорява разширяването им, съобщава сп. "Сианс е авнир".
Астрономите са изследвали местоположението и скоростта на далечните галактики и са ги наблюдавал във вида им отпреди 7 милиарда години. Получените резултати съвпадат с тези от предишни наблюдения и подкрепят хипотезата за съществуването на проста форма на тъмна енергия, която действа като отблъскваща сила, противопоставя се на гравитацията и съставлява близо 70 на сто от Вселената.
Един от въпросите, който вълнува астрономите от десетина години, е разширението на Вселената. Откакто през 1929 г. Едуин Хъбъл откри, че галактиките се отдалечават едни от други, теоретиците на Вселената трябваше да преразгледат вижданията си.
До този момент те смятаха, че тя е статична и неизменна. Айнщайн, чиято теория за относителността включва разширение на Вселената, въведе космологична константа в изчисленията си, за да може те да съвпаднат с тогавашните виждания за статичната Вселена. Откритието на Хъбъл предизвика смут сред специалистите. Дълго време то бе отхвърляно, защото предвиждаше съществуванато на Големия взрив като отправна точка за това разширение.
След неколкогодишни ожесточени дебати учените застанаха зад тази хипотеза, която днес се отъждествява със стандартния космологичен модел. Галактиките наистина се отдалечават едни от други, като това бе потвърдено от десетки измервания. Но с каква скорост? Все по-бавно, отговаряха почти 70 години астрофизиците. В резултат на гравитационното привличане между галактиките, скоростта им на отдалечаване би трябвало постепенно да намалява. Нещата обаче не стоят така. Обратно на предвижданията, два екипа астрономи стигнаха през 1998 г. до неочакваното заключение, че разширението на Вселената се ускорява.
Нито една теория не обяснява това ускоряване в космоса, което кара учените да се върнат към космологичния модел, за да съставят нови хипотези. Две от тях са най-вероятни и често се проверяват с изследвания. Първата гласи, че Вселената е изпълнена с мистериозна тъмна енергия, която създава сила на отблъскване. Тя балансира задържането на гравитационните сили, дължащо се на материята във Вселената.
Според втората хипотеза теорията за гравитацията е неточна и трябва да бъде коригирана, като се добавят допълнителни размери при описанието на космоса. Сегашните наблюдения на разширението на Вселената не позволяват да се даде предпочитание на една от двете хипотези. Абсолютно доказателство за съществуването на тъмна енергия все още няма.
Астрономите са изследвали местоположението и скоростта на далечните галактики и са ги наблюдавал във вида им отпреди 7 милиарда години. Получените резултати съвпадат с тези от предишни наблюдения и подкрепят хипотезата за съществуването на проста форма на тъмна енергия, която действа като отблъскваща сила, противопоставя се на гравитацията и съставлява близо 70 на сто от Вселената.
Един от въпросите, който вълнува астрономите от десетина години, е разширението на Вселената. Откакто през 1929 г. Едуин Хъбъл откри, че галактиките се отдалечават едни от други, теоретиците на Вселената трябваше да преразгледат вижданията си.
До този момент те смятаха, че тя е статична и неизменна. Айнщайн, чиято теория за относителността включва разширение на Вселената, въведе космологична константа в изчисленията си, за да може те да съвпаднат с тогавашните виждания за статичната Вселена. Откритието на Хъбъл предизвика смут сред специалистите. Дълго време то бе отхвърляно, защото предвиждаше съществуванато на Големия взрив като отправна точка за това разширение.
След неколкогодишни ожесточени дебати учените застанаха зад тази хипотеза, която днес се отъждествява със стандартния космологичен модел. Галактиките наистина се отдалечават едни от други, като това бе потвърдено от десетки измервания. Но с каква скорост? Все по-бавно, отговаряха почти 70 години астрофизиците. В резултат на гравитационното привличане между галактиките, скоростта им на отдалечаване би трябвало постепенно да намалява. Нещата обаче не стоят така. Обратно на предвижданията, два екипа астрономи стигнаха през 1998 г. до неочакваното заключение, че разширението на Вселената се ускорява.
Нито една теория не обяснява това ускоряване в космоса, което кара учените да се върнат към космологичния модел, за да съставят нови хипотези. Две от тях са най-вероятни и често се проверяват с изследвания. Първата гласи, че Вселената е изпълнена с мистериозна тъмна енергия, която създава сила на отблъскване. Тя балансира задържането на гравитационните сили, дължащо се на материята във Вселената.
Според втората хипотеза теорията за гравитацията е неточна и трябва да бъде коригирана, като се добавят допълнителни размери при описанието на космоса. Сегашните наблюдения на разширението на Вселената не позволяват да се даде предпочитание на една от двете хипотези. Абсолютно доказателство за съществуването на тъмна енергия все още няма.
