Да не дискриминираш хората и да практикуваш мирно исляма е едно, казва Салман Рушди, но да забраняваш окрития дебат за ползите от религията е грешка. Най-новият роман на Салман Рушди е озаглавен "Две години, осем месеца и двадесет и осем нощи".
Според него се наблюдава тревожна тенденция - досега консервативните партии, които принадлежат към дясното крило в Америка и Европа бяха тези, които критикуваха хората за негативното им отношение към религията. Сега обаче това се превръща в политика и на лявото крило. Причината вероятно се корени в съществуването на непривилегировани групи, страдащи от редица предразсъдъци и расизъм, с труден живот. “Но да се критикува религията им означава тези хора още повече да бъдат нападани, а това е неправилно”, казва Рушди
“Изглежда, че либералният дух на политическа коректност е новопоявил се проблем. Разбира се проблемите на общностите подложени на дискриминация и репресии, които са в непривилегировано положение трябва да бъдат взети под внимание, трябва да се справим с тези проблеми”, казва Рушди. Но това не означава, според него че идеите, които споделят тези хора трябва да бъдат подложени на критика. “Едно нещо е да обявиш, че тези хора не бива да са обект на дискриминация, но да определяш идеите като разумни или неразумни само защото се споделят от хора в неравностойно положение, това е недостатък. Важно е да се помни, че когато правото на свободно изразяване е ограничено, обикновено първо страдат малцинствените групи. Техните права се нарушават преди тези на мнозинството, казва писателят.
По тази причина, според Рушди е важно малцинствените групи да се борят за правото си на глас, дори и това за означава, че ще бъдат критикувани. Тревожна тенденция е хора от висшата класа да се присъединяват към цензурата. “Мисля, че е разумно да сме критични към религията като цяло и начинът, по който се използва мюсюлманската религия сега, заради всичко случващо се в света в момента. Да твърдим, че то няма нищо общо с исляма е нелогично. Разбира се, че има. Ако всички участващи в терористични действия, заявят, че го правят в името на религията, кои сме ние, че да го отречем. Но тяхното разбиране за ислям, не съвпада непременно с представата на повечето мюсюлмани. Това обаче е форма на ислям и тя стана изключително мощна през последните 25-30 години. ”
Форма на исляма, която убива мюсюлмани повече от всичко друго. Голяма част от смъртните случаи сред мюсюлманите са предизвикани не от американски дронове, а от нападения от мюсюлмани от друг тип. Шиити нападат сунити. Сунити атакуват шиити. Днес мюсюлманите са основно репресирани от други мюсюлмани. “Да твърдим, че това не е ислям, означава да избегнем назоваването на нещата с истинските им имена”, казва Рушди. Проблемът според него е, че в исляма е възникнала мутация, при това необикновено мощна. “Трябва да се справим с нея, но преди това е нужно да я назовем с истинското и име, завършва писателят.
