Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун упрекна лидерите от Г-7 за това, че отсъстваха от срещата по хуманитарните въпроси в Турция, предадоха АП и БТА.
При закриването на форума вчера Бан каза, че е разочарован от отсъствието на някои от световните лидери, визирайки седемте най-развити държави. 65 държавни и правителствени ръководители бяха на двудневната среща в Истанбул.
Г-7 включва САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония и Канада. Измежду техните лидери единствено канцлерът Ангела Меркел участва в срещата на високо равнище.
Бан Ки-мун съобщи, че 130 милиона души по света се нуждаят от хуманитарна помощ, която струва по 240 милиарда долара годишно. Това е 12-кратно увеличение от 2000 г., но все пак само 1 процент от военните разходи в света, посочи той.
«Ако нуждаещите се бяха жители на една държава, днес тя щеше да е с население от 130 милиона души - 10-ата по население, между Русия и Япония, и страната с най-бързо нарастващ брой жители», отбеляза по-рано вчера зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева.
Тя подчерта, че е необходимо «да се борим с огромна бюрокрация в някои хуманитарни организации» и огласи споразумение в този смисъл между дарители и неправителствени организации.
Принципът на т. нар. "Голямото договаряне" е взаимната отговорност за предоставяне на възможно най-много средства в ръцете на нуждаещите се и на хуманитарните работници, които рискуват живота си, за да помагат, обясни Георгиева, цитирана от БТА.
Увеличаването на бюджетите, които днес достигат 28 милиарда долара, доведе до повече общи разходи, до дублиране на дейности и конкуренция между агенциите, подчерта Георгиева, призовавайки тези средства да се използват по-ефективно.
Критики Бан Ки-мун отправи и към петте страни постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, чиито вътрешни разногласия блокираха приемането на редица хуманитарни решения.
Участниците поставиха фокуса върху усилията за предотвратяването на кризи. Нанси Линдбърг от Института за мира в САЩ, цитирана от Ройтерс, изрази общото настроение:
«Срещата е напомняне към световните лидери, че светът е обхванат от пожар. Ние може и да успеем да решим въпросите за отпускането на хуманитарна помощ, но лидерите са тези, които трябва да проявят политическата воля за прекратяване на ужасяващите конфликти».
Г-7 включва САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония и Канада. Измежду техните лидери единствено канцлерът Ангела Меркел участва в срещата на високо равнище.
Бан Ки-мун съобщи, че 130 милиона души по света се нуждаят от хуманитарна помощ, която струва по 240 милиарда долара годишно. Това е 12-кратно увеличение от 2000 г., но все пак само 1 процент от военните разходи в света, посочи той.
«Ако нуждаещите се бяха жители на една държава, днес тя щеше да е с население от 130 милиона души - 10-ата по население, между Русия и Япония, и страната с най-бързо нарастващ брой жители», отбеляза по-рано вчера зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева.
Тя подчерта, че е необходимо «да се борим с огромна бюрокрация в някои хуманитарни организации» и огласи споразумение в този смисъл между дарители и неправителствени организации.
Принципът на т. нар. "Голямото договаряне" е взаимната отговорност за предоставяне на възможно най-много средства в ръцете на нуждаещите се и на хуманитарните работници, които рискуват живота си, за да помагат, обясни Георгиева, цитирана от БТА.
Увеличаването на бюджетите, които днес достигат 28 милиарда долара, доведе до повече общи разходи, до дублиране на дейности и конкуренция между агенциите, подчерта Георгиева, призовавайки тези средства да се използват по-ефективно.
Критики Бан Ки-мун отправи и към петте страни постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, чиито вътрешни разногласия блокираха приемането на редица хуманитарни решения.
Участниците поставиха фокуса върху усилията за предотвратяването на кризи. Нанси Линдбърг от Института за мира в САЩ, цитирана от Ройтерс, изрази общото настроение:
«Срещата е напомняне към световните лидери, че светът е обхванат от пожар. Ние може и да успеем да решим въпросите за отпускането на хуманитарна помощ, но лидерите са тези, които трябва да проявят политическата воля за прекратяване на ужасяващите конфликти».
