10. Кодекс на Серафини
Кодексът на Серафини e книга написана и илюстрирана от италианския художник, архитект и индустриален дизайнер Луиджи Серафини в рамките на 30 месеца – от 1976 до 1978 година. Книгата е с дължина 360 страници, това е енциклопедия за непознат свят, написана на свой собствен език, и по тази причина остава неразчетена. Илюстрациите са често сюрреалистични пародии на редица неща от света: кървящи плодове, растение, което расте във форма на стол и впоследствие се превръща в стол, любеща се двойка, която се преобразява на алигатор. Други изобразяват странни, привидно безсмислени машини, често с крехък вид, поддържани от тънки нишки. Някои от илюстрациите са по-лесно разпознаваеми, те представляват карти на човешки лица. В други глави обаче, много от изображенията са изцяло абстрактни. Всички фигури са ярко оцветени с богати детайли. Целият кодекс е написан на странна азбука, която и до момента не може да бъде преведена, въпреки задълбочените проучвания от лингвисти. Тъй като текстът е нечетим, Кодексът се е превърнал в най-известния труд на Серафини, вариращ от сюрреалистични и красиви до откровенно тревожни изображения.
9. Индски ръкопис - Харапа
Индския ръкопис е кратка поредица от символи останала от индската цивилизация, датиран от преди 26-ти – 20-ти век пр.н.е. Въпреки множеството опити за разчитането му и твърденията, че това вече е сторено, той все още е неразгадан. Езикът също не е идентифициран, основно заради липсата на двуезични надписи. През годините бяха предложени редица тълкувания, но нито един от тях не бе приет от учените. Темата е популярна сред аматьорите изследователи.
8. Таблицата от Диспилио
Таблицата от Диспилио е дървена плочка, с изрязани надписи, открита е при разкопки на Джордж Хормозиадис в Диспилио, Гърция и е вълеродно датирана до около 5 260 година пр.н.е. Открита е през 1993 в неолтино селище, върху изкуствен остров близо до съвременното село Диспилио на брега на езерото Костур в префектура Костур, Гърция. Мястото е било населено от дълго време , от последните етапи на средния неолит 5600-5000 годн пр.не. е, до късния неолит 3000 год. пр.н.е. Открити са редица предмети, включително керамика, дървени структурни елементи, семена, кости, фигурки, лични украшения, флейти – една от тях датира от 6-то хиладолетие пр.н.е – най-старата откривана в Европа. Но най.значимата находка си остава Таблицата от Диспилио, която и до ден днешен не може да бъде разчетена.
7. Надписът на Винча
През 1875, при археологически разкопки оглавявани от унгарския археолог Зофия Торма бяха открити няколко предмета, изписани с непознати до този момент символи. През 1908, подбни предмети баха открити и при разкопки провеждани от Милое Васич във Винча, предградие на Белград. По-късно, подобни фрагменти бяха открити и в Banjica – друга част на Белград. Оттогава бяха идентифицирани над 150 подобни места само в Сърбия, но много - включително Винча, не бяха разкопани изцяло. Културата в рамките на една цяла епоха бе наречена култура Винча, а надписът често е наричан ръкописът на Винча. Природата и целта му си остават мистерия. Съмнително е дали се касае за писмена система. Но ако все пак случаят е такъв, не е ясно дали символите представляват букви, срички, идеограми или друга форма на писане. Въпреки опитите за разгадаване на символите, все още не съществува прието тълкувание или превод. Първоначално се предполагаше, че символите са използвани като знак за собственост със значение “Това принадлежи на Х”, застъпник на тази теза е археологът Peter Biehl. Сега тази теория обаче е изоставена. Същите символи са открити многократно и по цялата територия на културата Винча, на разстояние стотици километри едни от други. Сега преобладаващата теория е, че символите са използвани с религиозни цели, в традиционно селскостопанското общество. Ако е така, фактът, че символите са използване в продължение на векове, без почти никаква промяна предполага, че ритуалното значение и културата използвала символите са се запазили непроменени дълго време, без необходимост от по-нататъшно развитие. Употребата на символи е била изоставена в началото на бронзовата ера, което вероятно означава, че въведените нови технолотии са праменили значително социалната организация и вярванията.
6. Камъкът от Сингапур
Камъкът от Сингапур е фрагмент от голяма каменна плоча, която първоначално се е намирала в устието на река Сингапур. Вярва се, че плочата датира от 13-ти век, възможно е да и от 10-ти -11-ти век. Тя се отличава с неразгадаем надпис. Скорошни теории, твърдят, че надписът е или на староявански, или на санскрит. Възможно е, човекът изработил плочата да е от Суматра. Тя е взривена през 1843 за, с цел да се разчисти и разшири прохода при устието на реката, за да се освободи място за укрепление и жилища. Плочата се свързва с легендарна история на тиранина от 14-ти век - Баданг, за когото се твърди, че хвърлил огромен камък в устието на река Сингапур. При смъртта на Баданг, Раджа изпратил две каммени плочи, които трябвало да бъдат издигнати над гроба му. Сега камакът е изложен в Националния музей на Сингапур и е определен от музея за едно от 11-те национални съкровища през януари 2006.
5. Ръкописът на Войнич
Ръкописът на Войнич е написана на ръка книга вероятно през 15-ти век. Тя се състои от 240 страници пергамент, голяма част от тях илюстрирани. Въпреки, че мнозина са сочени за автори, създателят и езикът, на който е написан скриптът остават неизвестни. Определят го като най-мистериозния ръкопис на планетата. Смята се, че е шифриран текст. Ръкописът е изследван от множество професионалисти и любители криптографи, включително американски и британски специалисти от Първата и Втората Световна война. Усилията остават напразни. Мистерията обграждаща ръкописа разпалва въображението, като го понякога го превръща в обект на фантастични теории и романи. През 2009 изследователи от Университета на Аризона се опитаха да датират пергамента, като според тях с 95%-на сигурност може да се твърди, че скриптът е създаден между 1404 и 1438-а година. Изследователски институт от Чикаго откри, че мастилото е положено скоро след това, потвърждавайки, че ръкописът е автентичен средновековен документ.
4. Бибълска писменост
Бибълската писменост, известна още е като псевдо йероглифна азбука, или библоска писменост е неразчетена писмена система, позната от 10 надписа, открити в Библос. Надписите са гравирани върху бронзови плочки и издълбани в камък. Открити са при разкопки на Морис Дюнънд между 1928 и 1932 година. Публикувани са в монографията му Byblia Grammata през 1945. Надписите са датирани от второто хиладолетие пр.н.е., вероятно между 18-ти и 15-ти век.
3. Шифрите на Бийл
Шифрите на Бийл са поредица от три шифрирани текста, за единият се предполага, че посочва местонахождението на заровено съкровище от злато, сребро и скъпоценни камъни, на стойност 65 милиона долара. За другите два текста се твърди, че описват съдържанието на съкровището и списък с имената на собствениците на скъпоценностите. Историята за трите текста води началото си от памфлет от 1885, разказващ за това как съкровището е било заровено от човек на име Томас Джеферсън Бийл на тайно място в Бедфорд Каунти, Вирджиния през 1820 година. Бийл поверил кутията с шифрованото съобщение на местния кръчмар Робърт Морис и после изчезнал. Кръчмарят дал трите криптирани текста на приятел преди смъртта си. Приятелят прекарал следващите 20 години от живота си, в опит да разшифрира написаното, като успял да разгадае само единият, съдържащ подробности за заровеното съкровище и общото му местонахождение. Публикувал и трите текста в памфлет, въпреки че голяма част от оригиналите са били унищожени от пожар. След публикуването на памфлета, бяха направени редица опити за разшифрирането на другите два текста, но без успех.
2. Ръкописите на киданите
Ръкописите на киданите представляват система на писане на изчезналия език кидан, използван през 10-ти – 12-ти век от народа на киданите, основоположник на империята на Ляо в североизточен Китай. Това са били два ръкописа, известни като малкия и големия скрипт. Те са функционирали независимо един от друг, но са се използвали по едно и също време. Употребата им се порстира до няколко века след падането на династията Ляо. Подобни скриптове се появяват най-често като епитафии и върху паметници, а понякога и върху други повърхности. Надписите не са напълно разшифрирани, нужни са повече изследвания, за да се разбере смисълът им. Познанията ни по езика кидан са ограничени. Съществуват няколко предположения за произхода им, които сочат в различни посоки.
1. Камъкът Каскахал
Камакът Каскахал представлява каменна плоча с размера на табела датирана от първото хилядолетие пр.н.е. с гравирани с непознати досега знаци, за които се предполага, че може би представляват първата писмена система на Новия свят. Според археологът Стефан Хюстън откритието му ни дава възможност да предположим, че цивилизацията на Олмеките е имала собствена писменост и е било по-сложно организирана от предполаганото. Камъкът се отличава с 62 глифа, част от които наподобяват растения като царевица, ананас или животни като насекоми и риба. Друга част от символите са по-абстрактиа – наподобяват кутии и петна. Глифите не приличат на нито една от писмените системи в Мезоамерика. Камъкът Cascajal е необичаен, защото символите са подредени в хоризонтални редове, но липсват доказателства за цялостна организация. Засега се смята, че те са независими единици на информация. При всички други мезоамерикански ръкописи редовете са вертикални.
