Предлагали са ми 20 000 марки подкуп, отказах, реших делото по закон

Конституцията е отесняла дрешка за съдебната ни власт

- Г-н Станков, защо се кандидатирате за шеф на Националния институт по правосъдие (НИП)? Омръзна ли ви да сте адвокат?

- 4 г. от живота си като министър на правосъдието съм посветил на съдебната реформа. Като директор на НИП бих могъл да продължа идеите оттогава - те още са актуални. Това е моето вдъхновение. Ще съм в силна конкуренция с Драгомир Йорданов, сегашния директор.

- Къде ви беше най-трудно да отстоявате позициите си - в съда, в царското правителство, като зам.-шеф на бюрото за контрол на СРС?

- Може да ви изненадам, но най-трудно е да бъдеш адвокат и да отстояваш тезата на клиента. Адвокатската практика е уникална, дава възможности да се видят и предимствата, и слабостите на съдебната система.

- Какви са те?

- Липсва ѝ например предвидимост. При еднакви казуси съдът да взема еднакви решения. За съжаление, това не е точно така. НИП може да обобщава съдебна практика и да бъде полезен на всички институции в изготвянето на становища.

- Какъв досег сте имали досега с НИП?

- Той е създаден в моя мандат на министър - от център за обучение на магистрати бе преобразуван в държавна структура. Тогава с моя помощ и на покойния днес министър на регионалното развитие Валентин Церовски НИП и Висшият съдебен съвет (ВСС) получиха съдебни сгради в идеалния център на София. Като министър съм бил член на първия УС на НИП. Идеите и целите на института винаги са ми били присърце. Утвърдена институция е, но сега трябва да се акцентира не само върху обучението, но и върху аналитичната част.

- Като министър прокарахте пътя на първата поправка в конституцията за съдебната власт. От сегашна гледна точка до какво доведе тя?

- През 2002-2003 г. идеите за реформа, заложени в Закона за съдебната власт от нашия екип, бяха обявени за противоконституционни. Това наложи да се пристъпи към конституционни промени. Много беше труден политическият механизъм по изработването на съгласие. В парламента имаше 4 партии, доста по-малко от сега, и те се обединиха около 3 идеи - намаляване на имунитетите на съдиите (т.нар. функционален имунитет), мандат от 5 г. на ръководните длъжности в съдебната власт и редуциране на принципа за несменяемост - да има не някаква бетонна несменяемост, а след атестация и съответния стаж.

- Как преценявате сегашните промени във ВСС?

- Разделянето му на 2 колегии е крачка напред. Това е идея, която не се е родила 2014-2015 г. Говорили сме за нея още през 2005, 2008 и 2009 г. Тя се доближава до федералния модел на германското правосъдие, където има прокурорска и съдийска колегия със съответните компетенции.

- Във ВСС обаче постоянно прехвърчат искри.

- Нормално е, прехвърчат искри, където има енергия. Това не е орган, който дреме.

- А защо, вместо ВСС да кадрува, магистратите да не се избират пряко - като президента?

- Има 2 нива на тази теза. Едното е гражданите да избират съдиите, прокурорите. Нашата правна система е далеч от този модел, защото той е свързан с драстични процесуални промени. Примерно въвеждането на жури. Второто ниво е (скоро четох предложенията на колегите от Съюза на съдиите) ръководителите на съдебната система да се избират от общи събрания. Ще припомня, че този текст на закона бе приет по мое време като министър и по мое време беше обявен за противоконституционен. По много въпроси се вижда, че конституцията е вече отесняла дрешка за сегашните ни виждания за съдебната власт. Флиртува се с промените в нея. И въпросът за избор на Велико народно събрание и за нова конституция стои много остро, включително и при актуалните промени в Изборния кодекс.

- Подкрепяте ли ги?

- Застъпвал съм тезата, че трябва да има задължително гласуване - то би довело до дисциплиниране на населението. Но в конституцията е предвидено, че това е право, а не задължение. Тук вече президентът ще даде оценка дали ще подпише закона. Чувам, че се готви и питане до КС. Много важен въпрос е може ли едно право да бъде дефинирано като задължение. Другият въпрос е санкцията за неупражняването на едно право - доколкото знам, при 2 поредни негласувания да има заличаване от списъците. Това вече накърнява конституционно право и такава санкция не е приемлива. И тук сме на ръба на отеснялата дрешка.

- В съдебната система ли е най-голямата корупция?

- Трудно ми е да кажа. Има 2 вида корупция - реална и твърдяна. Често, и то от страна на адвокатурата, се твърди за корупция, която на практика я няма. Дайте да дадем едни пари, защото ще стане еди-какво си, а пък никой си няма понятие от него. Истинската корупция може да бъде борена чрез публичност на доходите, деклариране на конфликти на интереси и т.н. Доверието в съда е ниско точно защото се твърди, че има корупция, но тя невинаги е истинска.

- На вас предлагали ли са ви пари, за да решите дело?

- Случвало се е. Всеки магистрат може да бъде подложен на подобен натиск. Въпросът е как ще реагира.

- Вие как реагирахте?

- Реших делото по закон, на черното бяло не мога да кажа.

- А с колко пари ви изкушаваха?

- Не е редно... Но най-големият подкуп, който са ми предлагали, беше 20 000 марки. Тогава още не бе въведено еврото.

- Защо у нас има скандали с подслушвания - преди на Филчев, сега - “Яневагейт”. Кое ги храни?

- Главно бездействието на правоохранителните органи. Конституцията (чл. 32) казва, че никой няма право да ви записва, подслушва, снима без ваше съгласие. Без да бъда съдник, ще напомня, че благодарение на запис на джиесем, един конфликт и бой на пътя бе доказан. Други неща се доказват пак чрез нерегламентирани записи. Подслушвания на разговори - незаконни, извършени от физически лица, е имало и в “Яневагейт”. За тях и за серия такива действия държавата няма реакция.

Същият е проблемът с нарушаването на личното пространство чрез дронове - може ли да навлезе такова средство в имот, до каква височина, може ли да снима. Чувам, че някои щати в САЩ се опитват да въведат регламентация.

- Магистратите имат имунитет, за да са независими при вземането на решения. Дали да не се въведе и забрана да бъдат подслушвани?

- Не е редно, защото подслушването е способ за събиране на доказателства. Ако се извършва длъжностно престъпление, това е един от начините за доказването му. Няма как, равни сме с гражданите пред закона.

- Съгласен ли сте, че у нас има дефицит на справедливост?

- Тя е морална категория. За дефицит на правосъдие не можем да говорим, защото колкото и да е нисък рейтингът на съдебната система, тя е зарината от дела. Не ѝ достига капацитет да се справя. И тук е ролята на НИП да повишава квалификацията на магистратите. Както казва Джани Букикио (председател на Венецианската комисия - бел.ред.) на министрите на правосъдието от СЕ, ние трябва да обучим хората да решават правни казуси, да мислят. А справедливостта е последствие от правосъдието, всеки я разбира по собствен начин.

- Кой финансира института по правосъдие?

- Държавата с около 30%, другите средства са от проекти на ЕС, донорски организации, посолства, фондация “Америка за България” и т.н. Сградата е държавна, предоставена е от 2003 г.

- Като бивш съдия как смятате - какво не ѝ достига на прокуратурата?

- Трябваше да бъдат поощрени идеите на главния прокурор за реформа в прокуратурата. Те обаче бяха парирани от една по-скоро персонална атака срещу него. За съжаление, нещата в много лош аспект се повтарят като в кампанията срещу Никола Филчев. За мястото на прокуратурата мнението ми еволюира. Бил съм краен привърженик тя да излезе от съдебната власт, но сега мисля, че трябва да е независима от изпълнителната. Актуалното състояние на партиите би позволило политически саморазправи, ако прокуратурата стане част от изпълнителната власт.

- Не ви ли е блазнило да сте прокурор?

- Като завърших университета, много исках. Мислех, че това е моето призвание. Но господ си знае работата, станах съдия и намерих себе си.

- А за други поприща не сте ли мислили?

- Малко известна моя авантюра беше, че бях кандидат за генерален директор на ОЛАФ през 2010 г. Прочетох обява за такъв конкурс. Подадох документи, имаше около 90 кандидати. Бях допуснат до изслушване на английски, беше голямо изпитание и добър опит за мен в личен план. Оказа се, че става дума за много сериозно политическо лобиране не само от българска страна, но и за постигане на съгласие от условно наречените стари демокрации в ЕС - сегашният директор, който е италианец, беше добър компромис между германското и английското лоби към този момент.

- Какво ще посъветвате младите съдии?

- Звучи банално - да четат. Правосъдието у нас има няколко дълбоки бразди на разделение - между съдии и адвокати, съдии и прокурори, между всички и правната доктрина. Тези пропасти трябва да бъдат преодолени. Да си съдия, не означава високомерие, а много дълбока отговорност. Тя е не само в познаването на закона, а и в морала. Съдията винаги има възможност да вкара морал в правораздаването.

- На президента някак си се гледа като на “баща на нацията”, обединител. Може да ви изненадам, но е добре да е жена. Жените имат чувство за премереност, което в момента липсва в българските политически нрави. Не знам дали жена ще се кандидатира, но при всички положения трябва да е с управленски опит, с добро семейство, да е майка. И с добро образование в икономиката или в правото.