Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са духовното разбиране за култура, мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото, етика, психология, медицина, музика.

Дънов се ражда през 1864 г. в с. Хадърча (сега Николаевка) край Варна.

Той е трето дете в семейството на първия български духовник в погърчената Варна - свещеник Константин Дъновски и Добра Чорбаджи Атанасова, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария.

Дънов преживява тежко детство. До 6-годишна възраст е ням, има слабо телосложение, често боледува, обича да се усамотява и с часове се фиксира в една точка. Завършва основно образование във Варна и продължава да учи в американското протестантско училище в Свищов. След това работи като учител в русенското село Хотанца. Не служи в армията заради лошо здравословно състояние.

Заминава за САЩ, където учи богословие и медицина. По-късно той се връща в България и през 1900 г. написва един от капиталните си трудове "Седемте разговора", в които оформя своите специфични мистично-окултни идеи. Започва да обикаля страната и да изнася популярни сказки из областта на френологията и хиромантията. Измерва черепите на някои от присъстващите и въз основа на това гадае за тяхната личностна характеристика.

През 1900 г. Дънов организира среща с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович във Варна, и основават "верига", а от 1912 г. – "Бяло братство". През следващите години съборите стават традиционни и се провеждат в различни градове на страната. 

Петър Дънов е основател на религиозно-философско учение - дъновизъм, което се смята за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.

Сред най-известните цитати на Учителя са: 

Смисълът на живота се състои в това да намериш този, който те обича и който ти обичаш

Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши

Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи и кога да се приближи до любовта

Не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб

Който се радва на малките придобивки, до него ще дойдат и големите

Не можеш да убедиш хората в нещо. Ако ти сам не вярваш в него не може да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си.

Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой.

Радвайте се на успехите на приятелите си като на свой успех. Радвайте се на онзи успех, който е придобит с труд, с работа, с постоянство. Само по този начин вие можете да се повдигнете.

Ако знаете дълбоките причини за грешките на хората, никога не бихте ги съдили.

Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си.

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така.

Пожелавай добро на всекиго.

Мнозина ме питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека.

Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.

Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.