Елена Грифинг точно отпразнува 70 години на работното си място в болница в Сан Франциско, но няма намерение да се пенсионира скоро.

Работодателите и отбелязаха подобаващо юбилея на Грифинг, както и 90-ия и рожден ден. Но за жената, заемала няколко различни позиции през всички тези десетилетия всеки ден е празник.

“Нямам търпение да дойда на работа всеки ден, това е моята болница. Харесва ми да съм полезна, да мога да направя нещо за другите. Пациентите са най-важни. Ако работата налага оказване на помощ, значи е за мен.”, казва Грифинг.

И ако 70-те години работа за болницата не са достатъчно впечатляващи, как ви се струва това: за този период тя е ползвала едва 4 дни болнични.

В една неделя преди 15 години и отстранили апендикса, на следващия ден си сложила престилката, слязла един етаж по-надолу в болницата и се заловила за работа.

“Не беше кой знае какво. На ръцете ми им нямаше нищо, все още можех да пиша и да върша обичайните си задължения”, казва тя.

Но когато лекарят я видял, си я изпратил у дома.

Първият работен ден на Грифинг бил на 10-ти април 1946 год, когато тя била едва на 20. По онова време болницата имала различно име.

Работила там с основателката и медицинска сестра Алта Алис Майнър Бейтс. В ранните години, когато Бейтс видела Грифинг в отделенията на болницата със запазената и марка – 8-сантиметровите токчета и казвала да ги свали, защото иначе ще падне и ще осъди болницата.

Грифинг не направила нищо от горепосоченото.

“Спомням си този непрекъснато сочещ ме пръст, разтрепервах се всеки път като я видех”, припомня си тя.

Добавя, че сега носи само 6-сантиметрови токчета.

Първата и работа в болницата била в лабораторията, в която жаби и зайци се инжектирали с женска урина, за да се разбере дали са бременни. Грифинг била дясната ръка на патолога и бързо станала експерт в поставянето на катетри на жаби.

Работила заедно с ендокринолога в продължение на 10 години, както и в центъра по изгарянията още 22 години.

В момента отговаря за връзките с пациентите, труди се 4 дни седмично.

“Не се чувствам по-различно в сравнение с когато бях на 20. Късметлийка съм”, казва тя.

Но времената от първия и работен ден, когато средната заплата била 2 500 долара на година, а цената на галон бензин 15 цента, са се променили.

“Когато започнах тук, си мислех, че изкарвам много пари, но сега като се замисля получавах по около 120 долара на месец”, добавя Грифинг.

В момента тя печели достатъчно, за да живее спокойно и да се наслаждава на градинарството, джаз музиката и работата си в болницата.

Ако зависеше от нея, тя би работила “докато не ме изхвърлят или не ме изнесат в сандък.”