Едва ли някой от потенциалните пациенти, т.е. човек извън системата на здравеопазването, може да отговори конкретно на въпроса: „Защо протестираха лекарите?”. Всъщност дори човек вътре в системата би могъл да се затрудни.

Някак остава впечатлението, че основното раздразнение идва всъщност от факта, че им беше наложен Служебен рамков договор. Точно това силово налагане на правила и елиминиране като страна в процеса издразни съсловните организации.

За БЛС обидата бе двойна, защото на всичко отгоре в централата му влязоха агенти на ДАНС. Всъщност този съюз бавно, но систематично губи авторитет сред медиците, с неспособността да защитава ефективно правата им.

В декларацията на съсловната организация като причина за протестните действия бяха споменати липсата на чуваемост от страна на здравния министър и едностранното налагане на промени във финансирането и работата на системата. Според нея в системата цари хаос и предлаганите от министерството промени няма да доведат до подобрение.

И все пак протестите отминаха, какви са изводите от тях?

Защо най-активни бяха личните лекари?

Защото като „вход” на пациента към здравната система, техните ангажименти бяха твърде сериозно увеличени с допълнително администриране, контролът засилен до степен да участва и самият пациент с анкета за удовлетвореност. Според общопрактикуващите лекари увеличеният брой профилактични прегледи и изследвания не отговарят на средствата предвидени за извънболничната помощ в бюджета.

Те не подкрепят и наложеното пръстово идентифициране, което според тях ще струва много на всяка практика, не одобряват и лимитите за направления, въпреки че министърът обяви ден преди протестите, че броят им се увеличава.

Да споменаваме ли и това, че всъщност рецептите според новите правила вече ще са предхождани от подробни обяснения за цените и действията на предписаните лекарства и всичко това в рамките на 15 минути според регламента. Джипитата ще носят отговорност и за влошените ни показатели на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар.

Тежките административни очаквания към тази част от лекарското съсловие може би е обяснението за бързината и ефективността, с която организираха протеста си.

Къде обаче бяха сдруженията на частните и общински болници? Какво по-конкретно искаха да постигнат с протеста, в който се включиха, но не съвсем – също не се разбра, единственото което запомнихме е, че те пък искат напълно да отпадне Рамковия договор за 2016 година.

Разнобой имаше и сред работещите в Спешната помощ – едни подкрепиха действията на колегите си, други възроптаха гласно срещу дългогодишната практика да поемат пациенти, на които личните лекари не са оказали нужната помощ.

Не беше много последователен и самият Лекарски съюз – той хем отказа да подпише договора, заради пръстовите отпечатъци, хем поиска споразуменията за по-добро финансиране на доболничната помощ да останат в сила и се оттегли демонстративно, оставяйки членовете си без съсловна защита.

Междувременно пациентите, без да се съобразяват с протестната обстановка и настроения, продължават да се разболяват. Това поставя болничната помощ в интересна ситуация. От една страна Конституционният съд обяви разделянето на болничната помощ на два пакета за противоконституционно, от друга страна съществуването на злополучните пакети бе потвърдено с подписания от здравния министър служебен Рамков договор.

Припомняме, че в основният пакет влизат всички онези лечебни дейности, които не търпят отлагане във времето, а допълнителният формулира тези, които „могат да почакат” или допускат въвеждането на листа за чакащи. Докато Народното събрание не гласува промените в Закона за здравното осигуряване такъв пакет не може да съществува.

Голяма част от мениджърите на болници основателно се опасяват, че извършените от тях дейности в този „мътен” период изобщо няма да им бъдат платени. По мнението им, първите дни на април са доказали, че и без ежедневното отчитане, системата все пак функционира. Документите за сключване на договори с Касата трябва да бъдат подадени до 30 април.

Кой все пак подкрепи здравния министър?

Университетските клиники, чийто принципал е здравното министерство и (макар и с известни разногласия) работещите в Спешната помощ, които също са под шапката на ведомството. Те се обявиха против протеста и призоваха за диалог.

Различните нагласи към реформата в отделните сектори на здравеопазването обаче подсказват необходимостта от диференциран подход. И това би трябвало да е водещ принцип при поставяне на исканията от страна на организациите, защитаващи правата на медиците. Отхвърлянето на Служебния рамков договор, само защото е служебен и вътрешносъсловните спорове изиграха лоша шега на протестиращите. Може би е време да се подходи индивидуално, защото общовалидна концепция няма – потребностите на общопрактикуващите лекари са едни, на работещите в болничната и спешната помощ други.

Ако сега протестираха личните лекари, скоро ще дойде ред и на колегите им от болничните заведения, тъй като тепърва ще стане ясно кои болници ще сключат договори с касата, не сме забравили че има Национална карта, кой какви стандарти е покрил и какви и колко клинични пътеки е договорил. Това означава само, че бушони ще гърмят и занапред, последиците основно ще са за сметка на пациента и на всички данъкоплатци разбира се, защото ние финансираме системата, която всяка година поглъща все повече средства от бюджета, за да функционира все по-неефективно.

В тази връзка красноречив и съвсем пресен пример е случилото се с видинската МБАЛ „Света Петка”. Състав на Врачанския окръжен съд постанови решение, с което се осъжда държавното здравно заведение да заплати 1,3 милиона лева обезщетение на частен инвеститор, изградил специализирана болница по кардиология. Основанията на съда са прекратените едностранно и без мотиви шест договора, свързани с изграждането и функционирането на споменатата кардиологична клиника.

Ситуацията е интересна и с това, че всъщност клиниката е факт още през 2013 година, а за да се случи това, някой е дал съгласие. След подаване на заявлението за издаване на лиценз три поредни кабинета не дават отговор, така е заведено дело за мълчалив отказ пред ВАС. Съдът отменя решението, но това не променя нещата с лиценза.

От своя страна, от болница „Света Петка” прекратяват договорите си с новосъздадената кардиология и завеждат иск за неоснователно забогатяване. Междувременно здравното министерство ги субсидира за изграждането на още една (вече държавна) кардиологична клиника с 1,2 милиона лева. Точно по време на скандала с ваксините министър Москов преряза лентата й.

Така от град с нито една клиника по инвазивна кардиология Видин се оказа с две, от които нито една не може да функционира. За да започне да работи, държавната ще трябва да докаже, че има специалисти, които могат да работят с наличната, вече много скъпа, техника, защото това е необходимо условие за покриване на стандарта и сключването на договор за извършване на тази дейност с НЗОК.

Равносметката от споменатия случай е ощетяване на държавата с 1,5 милиона лева, сума която ще набъбва, защото МБАЛ „Света Петка” ще трябва да плати и всички разноски по делото и лихвата от датата на завеждане на иска. Най-ощетени са пак пациентите, които от години нямат достъп до съвременно лечение на сърдечно-съдови заболявания, но плащат здравните си вноски и финансират последиците от подобен административен произвол.

Иначе казано – да са живи и здрави данъкоплатците – основният инвеститор на система, която скоро няма да заработи ефективно.