Веещи се коси, за които човек не бива да гадае кога са мити или ресани. Голяма уста, голям глас, як ритъм, и яки китари. Повече или по-малко скандални текстове. Пълно презрение към помпозните пози и фрази. Това са част от съпътстващите рока симптоми по времето, когато беше забранен в голямата част от планетата заради петолъчки, сърпове и чукове. Сега не е така що се отнася до забраните (за Северна Корея не говорим), но не важи същото за симштомите. Тиражират се тъжни изявления, според които рокът остарял, или даже бил мъртъв. Да говорят каквото си искат. Имаме повод да се срещнем с едно младо и готино опровержение на подобни твърдения (освен ако все още смятате 30-годишните за старци). Cage the Elephant и тяхната сравнително нова песен "Cry Baby", видеото към която обаче е наистина ново.

Те са от Кентъки. Стилово се вместват, най-общо казано, между алтернативен рок, пънк блус, инди и гаражен рок. Освен гореизброеното, рок идентичността им е неоспорим факт.  През 2015  бяха номинирани за Best Alternative Music Album на Грами.

Брад Шулц, китаристът на бандата дава следното обяснение: "Ние го правим, само защото нямаме какво друго да правим". Е, правят си го вече 10 години.

Матю Шулц може да държи световния рекорд по хвъляне топлес в публиката. Никога не го е предала тя, макар че понякога се мята в ръцете им от балкона в залата, понякога е с тениска и сако. Движенията му по сцената са незабравими, стъпките изпълнява бос понякога.

"Мисля, че е доста странно, като гледам минувачите, пълзящи един връз друг в опит да напреднат в живота". Прилича на описание на ефекта на кофата с раци, но е първият куплет от песента на Cage the Elephant "Cry Baby". Става дума да си отворим очите или животът ще си мине. Наскоро излезе видеоклип и да видиш ти, с каква визия да се сдобили тези сложни житейски прозрения. Парчето е от четвъртия  албум "Tell Me I'm Pretty" на Cage the Elephant, който излезе в последните дни на 2015.