Новостите в учебните програми представиха днес във Враца заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов и експерти от дирекцията "Образователни програми и образователно съдържание". Това съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката.
Доминиращо между пети и десети клас е съдържанието по национална история, са посочили експертите от МОН.
До този момент процентното съдържание на уроците по българска история спрямо световната беше 46.92. С новите учебни програми увеличението е от 10% и вече ще бъде 56.28 в полза на българската история.
Както и по български език и литература в края на етапите - 7-и клас за прогимназиален, и 10-и клас за първи гимназиален, учебното съдържание ще се фокусира предимно върху национални теми.
Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределението ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване, стана ясно още на първите обществени обсъждания на новите учебни програми
Друго нововъведение в новите учебни програми по история и цивилизации е фиксирането на разпределението на времето - 60 процента за нови знания и 40 процента за обобщения, упражнения и практическа дейност.
Експертите от МОН са посочили, че тези 40% ще бъдат разпределяни по решение на учителите - в зависимост от учениците им.
Още един нов момент в учебните програми ще бъдат разписаните дейности във и в извън класната стая - ролеви игри, мултимедийни презентации, хронологични таблици, работа в екип, посещения на музейни сбирки от национално и регионално значение. Тези дейности в момента се практикуват в много училища, но сега ще станат стандарт навсякъде.
Програмите са съобразени така, че да създадат вътрешнопредметни и междупредметни връзки.
Програмата по история за шести клас има съвпадения с програмите по български език и литература, география, музика, изобразително изкуство и информационните технологии, са обяснили експертите.
По отношение на чувствителните теми от МОН са уточнили, че в тема 4 на програмата за шести клас "Османската империя и българите" се въвеждат понятията "рая", "еничари" и "хайдути".
Предвидено е съдържание за съпротивителните действия на българите, въстанията и бунтовете, има ги светците мъченици, опитите за съхраняване на българската народност в манастирите, са посочили експертите.
Те са били категорични, че никога по никакъв начин терминът "съжителство" не е бил използван за определяне на политическата система.
Обсъден е бил и другият проблем, породил обществено напрежение - изучаването на Средновековието, от учениците, които сега са пети и шести клас.
Няма да има ученик, който да не познава историята на Средновековието. Ще има випуски, за които ще се наложи да се преструктурира учебното съдържание, но то ще бъде направено така, че да не натовари излишно учениците или да създаде предизвикателство за учителите, са обяснили от МОН.
Повече часове за българска литература
Българска литература ще се изучава повече от четири години - изцяло в VII, X, XI и XII клас, но също и с отделни текстове в останалите класове. Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределениeто ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване, посочиха още експерти от МОН.
За първи път в програмата е разписано ясно разпределение между часовете за литература и часовете по български език. Това ще реши проблемите с грамотността. Обособени са часове и за комуникационни способности по няколко часа седмично, за да може децата да добият умения и за справянето си като граждани в реални ситуации.
В дискусията бяха обсъдени и творбите в шести клас, които породиха обществени спорове. От МОН посочиха, че „История славянобългарска“ ще се учи в първия гимназиален етап (8-10 клас) по литература, както и по история и цивилизация в прогимназиалния и първия гимназиален етап."Родната реч" на Иван Вазов ще се преподава в началния етап, а "Хайдути" на Христо Ботев в пети клас. Обсъждания имаше относно сложността на произведението на Елин Пелин "Косачи" за шести клас, като участващите в дискусията се обединиха около разбирането, че разказът трябва да остане в програмата. Много учители посочиха, че в тази възрастова група е важно у децата да се създават и общочовешки ценности.