Масовите бягства от бежанските центрове са тенденция от месеци. Данните сочат, че от миналия август до края на януари по този начин са изчезнали 4102 души, а към днешна дата броят им е още по-голям. Само след месец, с идването на пролетта, се очаква засилване на бежанския поток.
От агенцията и МВР описват масова практика у нас - нелегално влезлите в България чужденци биват регистрирани, когато бъдат заловени. След това те заявяват, че искат да кандидатстват за статут и закрила. Полицаите ги карат в София в някой от центровете на ДАБ. Оттам обаче те изчезват често още същия ден, преди да са регистрирани отново и да им бъде открита процедура по даване на бежански статут, пише в. "Сега". Казаков казва, че МВР е уведомено за всяко бягство.
Припомняме, че на няколко пъти жители на "Овча купел" заплашиха с протест заради трафика на хора. Живущите в софийския квартал разказват как въпреки засиленото полицейско присъствие в квартала коли непрекъснато товарят докараните от страната чужденци и ги откарват в неизвестна посока. Тъй като режимът в центровете е свободен и хората са задължени да се прибират само за нощувка, нищо не ги спира да избягат. И въпреки че статистиката на МВР показва, че броят на заловените по западната граница е дори малко по-висок от тези, които са хванати на турската (от 1 до 11 февруари на турската граница са заловени 742 души, а на изхода към Сърбия - 789 души), трафикът явно е успешен, тъй като бежанските центрове са полупразни.
МВР води избягалите чужденци в графата "самоволно напуснали", която набъбва със стотици всяка седмица. Агенцията за бежанците пък е просто регистратор на бягствата. "Производството по предоставяне на международна закрила често не достига до етапа, в който молбата се разглежда по същество, тъй като производството се прекратява поради самоволното напускане на центъра и невъзможността да бъде проведено интервю с кандидатите", казват от ДАБ.Източници от МВР обясниха пред "Сега", че чужденците се регистрират още при влизането им в България. В центровете край границата им се снемат пръстови отпечатъци и всички попадат в общоевропейска база данни. Така, ако човек, влязъл в ЕС за първи път на наша територия, бъде заловен в друга страна, тя има право да го върне. Тези случаи обаче са редки, а и наскоро германски съд излезе с решение, че бежанци не бива да бъдат връщани у нас, защото тук са застрашени да останат на улицата и на практика са без медицинско обслужване. Ако пък избягалият е получил статут у нас, тогава подлежи само на административно наказание в чужбина. Практиката на съдилищата в граничните райони показва, че арестуваните бързо признават вината си и сключват споразумения с прокуратурата. Затова присъдите за незаконно преминаване на границата са условни. По същия начин се действа и когато се съдят каналджии, стига това да е първото им регистрирано провинение.
Профилът на влизащите у нас чужденци се променя, сочи статистиката на МВР. На първо място по брой вече не са сирийците, както в началото на бежанската криза, а иракчаните. За периода 1-11 февруари у нас са влезли 529 граждани на Ирак и едва 160 сирийци. Иракчаните вече са 60% от общия брой. На трето място са афганистанците - 146 души. Към края на януари в София има само едно дете бежанец, което ходи на училище, сочат данните на ДАБ. То е дошло с баща си от Афганистан. Извън това няма и сериозни усилия от страна на държавата хората, които все пак остават у нас, да се интегрират.