Искането на ГЕРБ и РБ за оставка на ВСС е водеща тема на вестниците в сряда.

„ГЕРБ и РБ поискаха Висшият съдебен съвет да се разпусне. Причината са слабите резултати в работата на кадровия орган на Темида и изчерпаното доверие към кадровиците след вътрешното противоборство в съвета. Решението за призива към ВСС бе взето от най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ и партньорите им от РБ.
Часове по-рано вицепремиерът Меглена Кунева призова за оставка на ВСС.
"Този ВСС ще бъде сменен. Надявам се да си подадат сами оставката, ако така решат, ако не - ще дойде време, когато ще се избере друг съвет", заяви Кунева. Вицепремиерът обаче се запита и дали сега е моментът за оставка на кадровия орган на Темида.
По-късно вечерта от ГЕРБ излязоха с нарочна декларация, която бе представена от зам.-председателя на партията Цветан Цветанов...” – в. „Стандарт”.

„С искането за саморазпускане на Висшия съдебен съвет ГЕРБ и Реформаторският блок са поставили в шах цялата съдебна система – това се разбра от мненията на експерти по право, които коментираха позициите на коалиционните партньори в предаването на БНТ1 „Референдум“.
Юристите разтълкуваха ситуацията по следния начин – ако членовете на ВСС се съобразят с искането на управляващите и подадат колективна оставка, новият орган ще трябва да бъде избран по старите правила. Причината – промените в Конституцията още не са транспонирани в Закона за съдебната власт и останалите нормативни актове, които регламентират правосъдната реформа. Част от нея е разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, които ще заседават и в Пленум.
В предаването участваха Весислава Иванова от Съюза на съдиите, Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите, бившата депутатка и настоящ преподавател в НБУ Екатерина Михайлова, Атанас Семов, навремето кандидат за президент от РЗС, журналистите Слави Ангелов и Светослав Терзиев.
„ВСС не се справя със своите функции. Но няма никакъв смисъл сега да се избира нов, защото това ще стане по старите правила. До март, когато ще се приемат поправките в ЗСВ, няма смисъл да се пристъпва към сформиране на нов орган“, обясни Весислава Иванова.
„Ако ВСС спре да работи, това няма да помогне за администрирането на съдебната система. Не зная какво значи терминът Висш съдебен съвет в оставка. Той има много задължения в управлението на съдебната система. Ако депутатите искаха той да се разпусне, нямаше да запишат в предходните и заключителни разпоредби в промените на Конституцията, че Съветът трябва да доизкара мандата си. В момента няма механизъм, по който да изберем следващ ВСС. Няма правила в ЗСВ, а само предходни заключителни разпоредби в Конституцията“, разясни Евгени Иванов.
Екатерина Михайлова каза, че репутацията на ВСС в момента е толкова лоша, че професионалистите и съдиите с добро име не искат да се кандидатират за негови членове.
Атанас Семов обяви, че има информация, че на утрешното редовно заседание на ВСС поне четирима души от него ще подадат оставки, като не пожела да назове конкретни имена...” – в. „Труд”.

"Никой от моите колеги не се е венчал за този Висш съдебен съвет. Мандатът при всички случаи ще изтече, всеки един член е свободен да взема решение дали да се съобразява с някакъв призив на политици". Това заяви Ясен Тодоров в "Още от деня" по БНТ веднага след искането на властта ВСС да се саморазпусне.
"Считам, че както членовете на ВСС не правят призив към правителството и към законодателната власт да подават оставка, не е редно представителите на другите две власти да го правят по отношение на съдебната", заяви Тодоров.
Той призова народните представители да спазват нормите, които са приели само преди месец...” – в. „24 часа”.

„В акт на върхово безочие управляващите търсят с кого да си измият ръцете за доклада на ЕК и да спасят Цацаров, написа доскорошният правосъден министър Христо Иванов в профила си във Фейсбук. В тазвечершната декларация на управляващата коалиция върху него бе стоварена голяма част от вината за несъстоялата се съдебна реформа.
"Очевидно не са успели да постигнат достатъчно редакции в текста и се провалиха в опита с предварителното му манипулативно представяне за позитивен в кореспонденция на БТА, разтръбена от БНТ и Пеевските бухалки (Труд: „Брюксел нежно ни критикува”). И сега очевидно трябва да се посочат виновните. Това са ВСС (и конкретно тези, които правят скандали в него, като се обаждат) и предходният министър на правосъдието (т.е. аз). Сценката се разиграва преди обявяването на доклада утре, за да не се стигне изобщо до неговото прочитане.
Защото, ако го прочетем, ще видим следното. ВСС е критикуван за действията на Цацаровото мнозинство. Действията на реформисткото малцинство получават очевидна подкрепа, безпрецедентна за такъв документ.
ЕК критикува онези, които се съпротивляваха на проверките по скандала Ченалова-Янева, които опитваха да използват дисциплинарни производства, за да запушат устата на опозицията в съда, които замазваха ситуацията в Софийски градски съд, които години наред се правеха на неразбрали за проблемите на софтуера за случайното разпределение и после отказаха твърдо да се провери кой се е възползвал от неговата незащитеност: това е мнозинството, водено от г-н Цацаров. Малкото похвали са свързани с работата на малцинството (опозицията на Цацаров, водена от Калин Калпакчиев и Лозан Панов): ЕК изрично хвали съдиите, които са подкрепили реформата (Цацаров и мнозинството бяха против с всички средства) и които са набрали смелост да говорят за проблемите (разбирай „правят скандали и показват смсите на премиера”). Очевидно, онези, които във ВСС водиха трудна борба ("скандали") срещу всички критикувани от ЕК (без)действия на мнозинството, получават подкрепата на ЕК. На тези хора трябва да се изкаже огромна благодарност, а не да им се искат оставките.
Другата област на тежки критики е работата на прокуратурата. Когато в средата на мандата на Сотир Цацаров ЕК иска международен одит на прокуратурата (нещо, срещу което той се бори със зъби и нокти при съставянето на Стратегията за съдебна реформа), това е най-близката до неговото бламиране позиция, която Комисията може да си позволи без да организира военна операция в България.
Общото в критиките към мнозинството във ВСС и към прокуратурата е персоната на Сотир Цацаров. Явно в ролята на персоналнен гарант за това, че в България няма да има реална борба с корупцията като в Румъния (какъв ужас, нали!). Ако някой трябва да си подава оставката, това е той. Кризата със съдебната реформа се случва заради отказа на Народното събрание да пристъпи към реформа на прокуратурата и да ограничи безконтролността на главния прокурор. Нещо, което става достатъчно ясно и от доклада на ЕК. Вместо това и днес парламентът доказва, че ние живеем в прокурорска република и поради това мнозинството се опитва да спаси тази основна за конструкцията на олигархичния ни режим фигура.
Колкото до критиката към мен – сред малкото позитиви в доклада на ЕК са изработената от моя екип Стратегия, подробно и позитивно описаните основни положения от нашия ЗИД на ЗСВ, настоятелността ми да инициирам дисциплинарни производства пред ВСС и да обжалвам отказите му за образуване, да искам проверки по скандалите, въпреки съпротивата на Цацаровото мнозинство, винаги подкрепено от пропагандната машина на Пеевски. Привеждането на ЗИДЗСВ към измененията в Конституцията е въпрос на двудневно редактиране на готовия законопроект...” – в. „Сега”.

„Дневник" потърси за мнение членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от малцинството и от мнозинството в съвета, за да коментират искането на ГЕРБ и Реформаторите за саморазпускането на съвета.
Калин Калпакчиев коментира призива като операция за избягване от отговорност на правителството и парламента за критиките в доклада на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред, който излиза в сряда. (Коментарът на Калин Калпакчиев четете тук.)
Соня Найденова, която до миналата седмица изпълняваше длъжността представляващ ВСС и беше демонстративно сменена от Димитър Узунов, каза: "Искането е за колективна оставка, ще коментирам след като бъде обсъдено с всички членове на ВСС."
Ясен Тодоров, председател на етичната комисия, която бе критикувана още в предишния доклад от 2015 г., коментира пред БНТ: "Както ВСС не отправя призив към управляващите да подават оставки, така и те да не го правят." По думите му промените на Конституцията предвиждат ВСС да си изкара мандата и е даден 3-месечен срок, през който да се приемат промените в Закона за съдебната власт.
"Когато се тръби за върховенство на закона и независимост на съдебната власт, призовавам народните представители да спазват нормите, които сами са приели", заяви Тодоров и уточни, че изразява лично мнение.
Светла Петкова, която се числи към неформалното мнозинство на главния прокурор и председателя на ВАС, заяви: "Това искане е абсолютно незаконосъобразно и е в нарушение на всякакви правила."
Димитър Узунов не отговаряше на мобилния си телефон.
В сряда ВСС има заседание, което няма предварително обявен дневен ред. То е по обяд, когато от Брюксел се очаква и официалното публикуване на евродоклада...” – в. „Дневник”.

Лансирането на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН също е сред темите на всекидневниците.

„Министърът на външните работи Даниел Митов е сезирал ДАНС за изтичане на класифицирана информация. Това подтвърди за bTV говорителят на министерството Бетина Жотева.
Грама със специален гриф от Париж с благоприятна информация за кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ООН е изтекла нерегламентирано в медиите. Случаят трябва да се разследва, защото е заплаха за националната сигурност на държавата, смятат от министерството
Вчера във вестник „24 часа” е излязъл преразказ на грамата, според която Микаел Ворбс, посланик на Германия и председател на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО е „поставил остро въпроса за избирането на нов генерален директор на ЮНЕСКО”.
От публикацията в медията става ясно, че бавенето на официалната кандидатура от страна на България пречи на нормалното функциониране на ЮНЕСКО, а подкрепата за Ирина Бокова е единодушна сред страните членки на Съвета за сигурност на ООН.” – в. „24 часа”.

„Ирина Бокова се радваше някога на американска подкрепа, но си създаде врагове с лобиране през 2011 г. Вашингтон да се съгласи с приемането на Палестинската автономна власт в ЮНЕСКО. (Америка прекрати вноските си в организацията, а те покриваха 22% от бюджета ѝ.) Днес тя е възприемана като предпочитаният от Москва кандидат."
Това пише британското списание "Икономист" на сайта си в статията "Състезанието за генералния секретар: Водещите кандидати да оглавят ООН са българки", разказваща за конкуренцията кой да наследи Бан Ки Мун начело на ООН, когато мандатът му изтече след една година.
Текстът е илюстриран със снимка на Кристалина Георгиева с обяснение, че тя е близка до премиера Бойко Борисов, който може да я номинира, "макар че би предпочел тя да остане като негов съюзник в Брюксел".
Авторите твърдят, че двете с българки са силни кандидатки за поста. Еврокомисарят и зам.-председател на Европейската комисия е определена като съперничка на Бокова. Посочва се още, че назначаването на Георгиева за съпредседател на комисия за хуманитарната помощ навежда на мисълта, че тя е фаворит на Бан Ки Мун.
Но въпросът коя от двете ще бъде издигната от правителството, вече създава политическа турбуленция в София, пише "Икономист" с припомняне за заплахите на Георги Първанов партията му да напусне управляващата коалиция, ако не подкрепи Бокова.
"Състезанието (между САЩ и Русия) ще бъде мръсно, кандидатите им тихо водят кампании един срещу друг и някои обещават скоро да има доказателства за корумпираността на другия. Екипите им трябва да играят едновременно две партии политически шах - една за спечелване на одобрението на собственото им правителство и една международна - за симпатиите на Вашингтон и Москва.” – в. „Дневник”.

Скандалът около промяната в учебните програми също е във фокуса на всекидневниците.

„Промените в учебните програми удариха по учениците, които в момента са в шести клас. Сега те учат по стари учебни програми, но след две години, когато станат осмокласници, ще започнат да се обучават по новите. Тъй като има разместване на материала обаче, оказва се, че децата ще имат дупки в знанията за цели исторически периоди, докато други ще бъдат изучавани два пъти.
Така например в момента те учат за Паисий по старата програма в шести клас. Съгласно новата обаче "История славянобългарска" се учи в часовете по литература в девети клас и тогава децата ще трябва да я изучават отново. В същото време така и няма да стигнат до Средновековието, предвидено в старите програми за изучаване в осми клас. Според новите програми тогава те вече ще учат световна история от 16. до 19. век...” – в. „Стандарт”.

„Сегашният випуск на шестокласниците ще завърши образование със сериозни дупки в знанията си заради новата реформа в учебните програми. Истината се разбра при представянето на промените по история. Заради смяната на стария и новия учебен план шестокласниците няма да учат цялото Средновековие. Експертът по история на МОН Радостина Николова предположи, че в 8-и клас, когато е предвидено да се учи световната история, ще могат да се добавят допълнителни уроци по Средновековие. Вероятно подобни пропуски заради препокриване на стар и нов учебен план има и по другите предмети.
Другата промяна дава пълна свобода на авторите на учебници да пишат и тълкуват историята, както си решат. Учебната програма не дава никакви насоки дали у нас ще се учи за робство, иго, владичество, и в какъв контекст. Същото важи и за периода на социализма, който е описан с общото „политическата система след 1944 г“. Тъй като вече няма да има ограничение на броя и вида учебници, дали е имало турско робство у нас, или не ще зависи само от разбирането на авторския колектив. Как обаче този учебник ще бъде оценен от МОН, че отговаря на учебната програма, не стана ясно. „Дава само нормата, а специалистите ще коментират историческата наука. Ако има спор, БАН ще решава“, каза Николова. В БАН обаче учените защитават различни научни тези.
Спорната тема е наречена "Османската империя и българите" (сега е владичество). Тя е разделена на две основни части - първата е за политическото устройство на системата, а втората за „мястото на българите в нея“. Тук се учи за съпротивителните движения на българите, но и за "съжителството между традициите на християни и мюсюлмани в този период в празници, обичаи, облекло, храна". Новото понятие, което се въвежда е „толерантност“...” – в. „Труд”.

Вестниците съобщават също, че Цветан Цветанов е оправдан и по последното дело, което все още се водеше срещу него.

„Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е окончателно оправдан и по последното заведено срещу него дело за шестте отказа да разпореди послушване, предаде "Капитал". Върховният касационен съд (ВКС) е потвърдил присъдата на долната инстанция.
През май 2014 г. Софийският градски съд призна Цветанов за виновен и го осъди на четири години затвор. Софийският апелативен съд (САС) потвърди присъдата, но след като делото стигна до върховната инстанция, тя го върна за ново разглеждане заради предубеденост на апелативните магистрати, постановили осъдителната присъда. След второто разглеждане на делото в САС Цветанов беше оправдан. А след прокурорски протест делото стигна за втори път до ВКС, където бе публично разпределено на съдия Мая Цонева.
ВКС приема, за разлика от Апелативния съд, че Цветанов може да е наказателно отговорен за осуетяване на наказателно преследване и че е нарушил закона, защото не е имал право да откаже използването на СРС, след като прокурорът ги е поискал в рамките на образувано наказателно производство и независимо от съображенията на директора на СДОТО...” – в. „Дневник”.

„Макар и с половин уста, Върховният касационен съд оправда окончателно бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и по последното висящо дело - за отказа му да разреши поставени от съд специални разузнавателни средства (СРС). Прокуратурата обвини Цветанов, че в качеството си на шеф на МВР не е позволил подслушване по шест искания срещу трима души и така е осуетил наказателното преследване срещу тях.
По това дело два съдебни състава - от Софийския градски съд и от Софийския апелативен съд, последователно признаха за виновен зам.-председателя на ГЕРБ и му определиха присъда от 4 г. затвор ефективно. През юни 2015 г. ВКС обаче върна делото, защото сметна, че съставът на САС е бил пристрастен. Веднага след това друг състав на апелативния съд реши, че Цветанов е невинен и действията му не са съставомерни, че не се е намесил в работата на съдебната власт, а обвинението е сбъркано.
Освен това този състав се обоснова с показанията на главния секретар на МВР по времето на Цветанов Калин Георгиев. Именно Георгиев мотивирал МВР шефа да не пуска СРС, защото съществувала "опасност от разкриване на оперативните способи, т.е., че съществува риск прилагането на спецразузнавателни средства да стане достояние на трети лица и така да бъде провалена оперативна разработка срещу М. М. - директор на ОД на МВР по това време".
На практика сега ВКС потвърждава решението на апелативните съдии. Върховните магистрати се съгласяват с някои от тезите на САС и от протеста на прокуратурата. Например ВКС приема извода, че когато наблюдаващият прокурор е направил искане за СРС по конкретно досъдебно производство и те са разрешени от съда, министърът действа "в условията на обвързана компетентност и не съществува правна възможност да откаже да разпореди прилагането им". "Не може да бъде споделена обаче тезата, че независимо от липсата на правомощия за отказ да разпореди прилагането на специални разузнавателни средства, в конкретния случай подсъдимият е действал законосъобразно, което от своя страна предопределя несъставомерност на деянието от обективна страна", пишат върховните съдии. Това, че Цветанов е бил уведомен за опасността от разкриване на оперативните способи и от проваляне на разработката го оправдава за субективната специална цел - да бъде спасено от наказание определено лице. "В същото време констатацията, че действията на Цветанов не са неправомерни нямат законово основание", е записано още в решението на ВКС. Съдът обаче смята, че той не е имал право да изземва чужди правомощия и да отказва прилагане на СРС.
"Отказът на подсъдимия Цветанов да разпореди прилагането на СРС не просто е създал затруднения да бъде осъществено наказателно преследване срещу посочените лица, но обективно е представлявал пречка за реализиране на наказателната им отговорност. Без правно значение е дали органите на досъдебното производство са имали и други съображения да не повдигнат обвинение срещу тях", пишат още върховните съдии. Независимо от тези корекции, ВКС "намира, че не са налице предпоставките за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане". Решението на върховните съдии е окончателно.” - в. „Сега”.