Какво е това нещо по-ярко от слънцето, появяващо се само за част от секундата и осветяващо небето ни хиляди пъти на ден ?
Ако се затруднявате с отговора, не се притеснявайте. Експертите също не са сигурни. От почти десетилетие, астрофизиците се опитват да обяснят озадачаващите, проблясващи в небето за милисекунда радиовълни. Няколко нови изследвания ни приближават към разплитането на мистерията, като стесняват възможностите до излъчвания от млади звезди в отдалечени галактики.
Наречени “бързи радио проблясвания”, радиовълните бяха засечени за пръв път през 2007 година от астрофизика Дънкан Лоримър и колегите му от Университета в Западна Вирджиния с помощта на австралийския телескоп Паркс. Радиосигналът се отличавал с това, че високочестотните му вълни пристигат с част от секундата по-рано от нискочестотните – ефект, който се обяснява с разсейването от плазмата в междузвездното и междугалактическо пространство. Колкото по-лош е сигналът, през толкова повече плазма е преминал, а вероятно е пропътувал и по-далечно разстояние. Лоримър е пресметнал, че радио сигналите може би идват от източник на няколко милиона светлинни години разстояние.
От 2007 са публикувани данни за над дузина случая на бързи радио проблясвания. Броят им, съотнесен към цялото небе, означава че явлението се повтаря над 10 000 пъти на ден. Тъй като идват от източник далеч отвъд Млечния път, се предполага, че при всеки проблясък, за едва няколко милисекунди се освобождава енергия, равняваща се на енергията на слънцето за период от един час до една година.
Източникът на радиосигналите остава неизвестен.
Според някои скептици източникът на радиовълните трябва да се търси на земята – мобилните телефони и други електронни устройства. Тези твърдения бяха отхвърлени тази година. Според друга теория бързите радио проблясвания са предизвикани от изпаряващи се черни дупки или от трептящи първични космически лъчи или от разговорливи извънземни. Нито една от тези теории не изглежда вероятна. Радио сигналите се случват прекалено често, за да бъдат обяснени с някоя от тях.
Най-общо казано, най-завладяващите теории могат да се обособят в две категории. Според едната бързите радио проблясвания са причинени от експлозивни сбълъци между отломки от стари неутронни звезди или бели джуджета. Другата твърди, че са предизвикани от далеч по-честите мощни, вероятно периодични излъчвания от по-младите бързо въртящи се неутронни звезди, наречени пулсари. Според първата теория радио сигналите са единични събития, често случващи се на милиарди светлинни години разстояние, докато вторият модел предполага повтаряемост на събитието, с по-малка енергия, което може би се случва на стотици до милиони светлинни години разстояние.
Нови наблюдения от телескопа Green Bank в Западна Вирджиния подкрепят тезата, че произходът на странното явление е по-скоро изблик от по-млади звезди в други галктики.
Астрофизикът Киуоши Масуи и колегите му от Университета на Британска Колумбия са измерили радио вълните и са изчислили, че пристигат от източник на 6 милиарда светлинни години разстояние. Измерили са също и поляризацията и ориентацията на вълните. Поляризацията на бързите радио проблясъци се оказала изкривена като тирбушон, което означава, че вълните са преминали през силно магнитно поле.
Учените достигнали до извода, че източникът на радио сигналите е заобиколен от регион с магнитно поле и гъст газ, вероятно звездна мъглявина, остатъци от супернова или централен регион на галактика.
Според друго проучване, проведено от астрофизика Дейвид Чампиън и колегите му от Института по радиоастрономия Макс Планк става въпрос за два проблясъка, като първият е последван от втори няколко милисекунди по-късно. Този двоен изблик означава, теорията за сливане на неутронни звезди и бели джуджета отпада.
Чампион твърди, че е по-вероятно да се касае за разпада на ултрамасивна звезда, формираща черна дупка, гигантско радио излъчване от стандартен пулсар или проблясък от магнетар - рядък пулсар с изключително мощно магнитно поле.
Трето изследване на Калифорнийския технологичен институт твърди, че мистериозните радиовълни се излъчват в среда на гъста, магнетизирана плазма, вероятно звездна мъглявина в далечна галактика.
Какъвто и да е произходът, полето на изследвания върху бързите радио проблясвания е пълно с възможности.