Българите отделят 28% от бюджета си за разходи, свързани с дома – наем, сметки, или поддръжка, показват данните, цитирани в последния доклад Housing Review 2015 на Habitat for Humanity, предоставен на "Дневник" от фондация "Подслон за човечеството".

Това поставя България малко над средното ниво за Европа, което е 22%. Унгарците харчат 24% от текущите си доходи за домовете си, докато Румъния и Словакия са близо до средното за Европа ниво от 22%.

Анализът обхваща Унгария, Полша, Словакия, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан, Украйна и Грузия.

България е една от страните с най-висок процент на собственици на домове – над 80% от българите живеят в собствено жилище, като по този показател ни изпреварват само Румъния - близо 95%, Хърватия и Македония с около 85%. Най-нисък е процентът на собствениците в Швейцария, Холандия и Швеция с под 10%.

В момента около 97% от жилищата в България са частна собственост, а 3% са държавни. Макар че броят на хората, притежаващи собствен дом, е голям, много българи живеят под европейските стандарти – 48% са на ръба на бедността. Това води до влошаване на условията за живот в имотите или изоставяне на тези от тях, чиито разходи вече не могат да бъдат покривани. Проблемът е особено голям за младите семейства, хората с ниски приходи и маргинализираните групи.

Докладът посочва като добър пример приватизацията на общинските жилища в България след 1990г., която доведе до това, че голям брой българи станаха собственици на апартаменти за пръв път. В същото време властите спряха новите строежи на такива домове, което доведе до сериозно вдигане на цените.

Като цяло повече от 10% от европейците харчат над половината си доходи за дома, показват данните на Habitat for Humanity. Домакинствата с ниски приходи, които отделят над 40% от тях за жилищни разходи, стават все повече в цяла Европа, като тенденцията е особено силна в динамично развиващите се градски центрове и най-неразвитите региони.

Докато през 2010 г. средните разходи за дома в целия ЕС за всички домакинства са били 22.5%, за тези с ниски доходи те достигат 41%.

Ситуацията е по-тежка в Централна и Източна Европа, където някои домакинства отделят за сметките за отопление между 30% и 50% от приходите си през зимата. Страните, присъединили се към ЕС през 2004г. – Унгария, Полша и Словакия, като цяло се справят значително по-добре от Румъния, България и държавите извън ЕС.

Процентът на хората между 18 и 34 години, живеещи с родителите си, достига рекордни нива – 55% в Португалия, 66% в Италия и 74% в Словения, като това се случва на фона на увеличаващия се брой на свободните домове в същите тези региони.

"Жилищната криза, която започна заради глобалния финансов разпад през 2008 г., далеч не  е свършила. Фактите, изложени в доклада, само доказват тази "тиха извънредна ситуация", коментира Грег Фостър, вицепрезидент за Европа, Близкия изток и Африка на Habitat for Humanity International.

"Скорошното ни проучване в Полша показа, че близо 50% от всички поляци искат да емигрират, защото нямат жилище, в което могат да си позволят да живеят. В същото време проектите за социални жилища в Европа са намалели до етап, в който дори ако започнем днес, ще ни трябва десетилетие да построим или ремонтираме достатъчно домове, достъпни за хората".

Строежът на нови домове е спаднал с между 70% и 90% в целия регион, като в някои държави общинските жилища са под 10% от нужните. Авторите на доклада уточняват, че резкият икономически растеж лесно води до прекалено големи или прекалено ниски инвестиции в строежа на жилищни сгради, като не се отчитат действителните нужди на населението.