Ако досегашните случаи на бутафория, на унищожаване на автентични културни ценности под ново строителство, на хипотетични реставрации, са се сторили на някого сериозен проблем, то в следващите години е възможно това да придобие застрашителни размери и да се превърне в практика, която обществото да трябва да приеме. Това предупредиха днес на пресконференция експерти историци, реставратори, археолози, архитекти от Форум "Културно наследство".
Те посочиха, че за следващия програмен период средствата за реставрация и консервация по европейски програми се предвижда да са около 300 млн. евро, което е над два пъти повече от досегашното. Ако правителството не изработи ясни механизми кое се финансира, кое не, кои обекти са с приоритет, ако не излезе с ясни критерии, ще продължи досегашната ситуация - осъществяване на множество проекти в противоречие с международните принципи и норми, нанасящи необратими поражения върху оригинални културни ценности, заявиха експертите. Ще се умножат многократно туристическите атракции.
От форума изразиха надежда все пак отговорните институции в сферата на културното наследство да започнат диалог с експертите, които от организацията са предложили още преди четири месеца. И заедно да изготвят общоприемливи правила. По време на пресконференцията обаче експертите отбелязаха, че досега
доста арогантно им е бил отказан такъв диалог
И не заявиха оптимизъм за бъдещето. Затова те щели да се обърнат към всички международни експертни иполитически институции, за да сигнализират за случващото се в България.
Надяваме се тогава държавата да си даде сметка, че поставя под заплаха изобщо финансирането по европейски програми на опазването на културното наследство и да преосмисли поведението си, заяви културологът доц. Георги Вълчев.
Експертите акцентираха и именно на това - че повечето намеси в културни паметници, с които се руши българското културно наследство, а то по европейските правила е и европейско наследство, се прави с пари от Европейския съюз.
Според проф. арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен председател на ИКОМОС-България, експерт на ЮНЕСКО за световното наследство в България
се нарушават базисни европейски и световни правила
Според нормите автентичността е базисно качество, реставрацията в никакъв случай не може да бъде хипотетична и трябва да се базира на пълна и детайлна документация. По думите му в момента с повечето от обектите се налага фалшива представа за автентичността.
Експертите разказаха и как им е бил отказан диалог от компетентните институии на поканата отпреди 4 месеца до над 10 структури. Единствено доскорошният омбудсман Константин Пенчев им е изпратил писмо, с което пожелава успех на бъдещите срещи и дискусии. По преразказ на Вълчев от Министерството на културата било получено писмо, подписано от ресорния зам.-министър Бони Петрунова, в което се казвало, че ведомството разполага с достатъчно експертен потенциал, работи прекрасно с неправителствената общност и не вижда смисъл да се ангажира с поставените от Форума искания. Другите институции пък изобщо не отговорили.
Свидетели сме на агресивно, арогантно и надменно отношение, толерирано от страна на Министерството на културата, обявиха в открито писмо от "Културно наследство".
"Резултатите от подобно пренебрежително поведение са видни - културното наследство все повече продължава да губи своята автентичност и потенциал като безценен източник на знания за миналото, като фактор за формиране на национална идентичност и като ресурс за развитие на съвременен, модерен туризъм", заявяват от организацията.
Личните амбиции и интереси на тесен кръг от хора
да управляват този ресурс в разрез с общоприетите международни правила и норми не само ни отдалечава от добрите европейски и световни практики, но са и на път да дискредитират страната пред европейските партньори", допълват от Форум "Културно наследство".
По време на пресконференцията арх. Йорданка Кандулкова, която е и бивш директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), отбеляза, че разликата между България и Италия нарпимер в подхода около реставрационните и консервационни работи е че у нас липсва сериозна независима институция, осигурена с достатъчно експерти и бюджет, която да контролира намесите. В Италия специално независимо звено слудяло внимателно както проектите за намеси, така и впоследствие осъществявало стриктен контрол по изпълнението.
В момента в НИНКН има около петима души-експерти, които трябва да пресяват всички проекти, като двама от тях са в пенсионна възраст, отбелязаха присъстващи на срещата членове на форума. Това означава, че проектите за тези около 300 млн. евро от догодина ще трябва да бъдат обработвани от трима-четирима души.
"Общините вече са полудели да усвояват тези милиони, вероятно и част от колегите-археолози ще се изкушат и сегашният първи сезон на сериала с бутафорията и унищожаване на културно наследство ще се превърне в практика", заяви доц. Тотко Стоянов от Асоциацията на българските археолози.
Кандулкова и колегите й отбелязаха, че и без това
неудобните експерти не биват слушани
а мненията им потъват в някакви архиви. Подобна била ситуацията и с археолозите, заяви Стоянов. Има фрапиращи случаи, когато биват елиминирани и отстранявани от обекти колегите, които искат да си вършат работата и биват заменяни от удобни "специалисти", заяви той. По думите му заради строителните работи на обекти - културно наследство, често много неща остават непроучени при тотално пренебрежение на закона за културното наследство. Пренебрегвало се и наблюдението от археологът върху строителните дейности.
Междувременно във "Фейсбук" за петък се организира протест под надслова "Да спрем бутафорията в центъра на България". Събитието е насрочено за 16 ч.