Джордже Пецу е журналист на свободна практика и живее в Букурещ - гореща точка на Балканите през последните няколко дни - многолюдните протести след трагедията в букурещки нощен клуб и последвалата оставка на премиера Виктор Понта. Пецу е завършил е социология в СУ „Климент Охридски“ през 1997 година и е работил като журналист в няколко български вестника - „Политика“, „Монитор“, „7 дни спорт“ и „Тема спорт“. 

Знаем какъв е поводът за протестите - трагедията в нощния клуб, която отне живота на над 30 души. Какви обаче са причините, изкарали хиляди хора по улиците на Букурещ, още повече, че протестите продължават и след оставката на премиера Виктор Понта?

Причините могат да се обобщят в няколко думи – на румънците им писна от корупцията, от политическата класа, от арогантността на политиците в отношенията с „обикновените“ хора. Поводът наистина е пожарът в нощния клуб, но това е само искрата, капката, преляла чашата на търпението на румънците. И трябва да се подчертае още от самото начало, че правителството на Виктор Понта е успешно правителство. Данните са красноречиви – икономически ръст от 3.7% (спрямо 1.5% през 2012 г.), намаляване на ДДС на 9% за някои продукти, минималната заплата стана 1100 леи (от 800 леи), дефицитът намаля от 5,5% от БВП на 1.5% от БВП. Румънците не искат този път по-големи заплати или по-ниски данъци, а искат просто уважение от страна на властта, искат коректност и прозрачност в отношението власт – човек.

Какво се случва на самите протести? Какво точно искат румънците?

Протестите, в които участват все повече хора, както в Букурещ, така и в цялата страна, ще бъдат все по-мащабни. Ако първата вечер (3 ноември) в Букурещ излязоха 25 000 души с искане за оставка на Понта и кмета на район 4 на Букурещ Кристиан Попеску-Пиедоне, на следващия ден хората по площадите бяха вече 35 000 в Букурещ и общо още толкова в други градове – Клуж, Брашов, Тимишоара, Крайова, Брайла, Яш. По площадите излизат млади хора, образовани. Исканията са доста големи, защото те смятат, че „е дошъл моментът властта да се вслуша във вика на улицата“.

Централната теза е, че 25 години политиците, сменящи се във властта, правиха неща предимно за тях и по този начин създадоха корупционна мрежа. Може би един от най-точните плакати, издигани от протестиращите, е „Петима души (момчетата от рок групата от нощния клуб) искаха да представят новия си албум, но започнаха революция“.

Наистина ли можем да говорим за революция?

Разбира се, защото исканията са категорични: промяна на Конституцията, разпускане на парламента, намаляване броя на депутатите и сенаторите, намаляване на бюджетния апарат, прилагане на точка 8 от Тимишоара. Нека обясня какво означава тази точна 8 - тя е от времето след революцията от 1989 г. Ставаше въпрос за искане всички онези, заемащи позиции във властта по време на комунистическия режим, да нямат право да участват в избори, съответно да бъдат избрани. Протестиращите искат и промяна на политическите формации. Така те казват: „ние няма да гласуваме за същите тези, които 25 години ни лъжат и забогатяват на гърба на нацията“.

Иска се дори оставката на патриарха на Румъния, Даниел, след отказа на православната църква да извърши литургия пред нощния клуб, където се случи трагедията, защото „психологията и някои стилове на музика отдалечават хората от църквата, а поповете обслужват литургии само в църквите“.

Дали тези искания на хората ще се сбъднат, зависи от самите хора и от това как ще успеят да „преговарят“ с президента Клаус Йоханес, засега единственият политик, който все още се радва на доверието на хората.

Каква е отношението на румънците към новия служебен премиер Сорин Къмпяну?

Сорин Къмпяну е един доста странен избор на президента Йоханес. Къмпяну беше министър на образованието в правителството на Понта. Той обаче не е много познат на хората, не е политик от първа линия. Може би именно поради тази причина бе избран. Отговорът на този въпрос ще бъде получен довечера, когато хората ще се събират отново – може би на площад "Университате". Има вероятност той да бъде оставен на мира, а междувременно улицата да си изясни и уточни приоритетите и да започне преговори с президента Йоханес за начина, по който исканията на румънците ще стават реалност.

Има ли прилика между случващото се сега в Румъния и българските протести срещу правителството на Пламен Орешарски?

Има, доколкото става въпрос за протест, целящ да промени статуквото във властта. Всеки иска по-добър и сигурен живот, по-ниски такси и данъци. Румънците отказват да сменят дадена партия с друга. Те просто искат цялостна промяна, структурна. И в България хората искаха това, но друг е въпросът дали го получиха след предсрочните избори - пак същите лица ви управляват.

Тук един от най-срещнатите викове на демонстрантите е „различни партии, същата мизерия“. Точката, до която стигна положението, може да бъде и опасна - не сме далеч от анархията. Ако няма промени, а протестите продължават, кризата се задълбочава. Все пак има нужда от правителство, от работещи институции.

А има ли нещо различно между двата протеста?

Излиза, че има повече прилики, което не ме учудва, предвид близостта ни... във всички аспекти. Просто тук, това, което символизираше моделът "КОЙ" в България, се представя от цялата политическа класа. Гневът не е насочен към един конкретен пример на задкулисието.

В България често се повтаря, че трябва да се борим с корупцията, както в Румъния. Има ли какво да научим от вас в тази посока?

Стига правосъдието да е свободно и независимо. Защото тук въпросът търпи доста голям дебат. Дали случилото се в Румъния напоследък не е само разчистване на сметки, дали политици само от определени партии биват приклещени от антикорупционните прокурори? Защото в момента текат доста процеси срещу политици от целия спектър, но впечатлението е, че има и „защитени“ такива. Темида не трябва да се влияе от друго, освен от фактите, и да съди съответно вината на всеки, независимо кой е.

Накъде отива Румъния - оздравява ли или потъва?

Искрено се надявам Румъния да стане по-хубава държава за младите и за децата им. Политиците явно трябва да разберат, че така не може повече. Че те са в служба на народа, а не над народа. Има един лаф „мамалигата избухва рядко“. Може и да е така, но когато го прави, пари здраво! Улицата винаги има право, тя всъщност е душата на гражданското общество. Промяната ще бъда изключително трудна, но не невъзможна.