В предградията на Истанбул трудно може да се усети, че в неделя предстоят съдбовни за Турция избори. Липсват почти всякакви индикации за вота, с изключение на няколко плаката в подкрепа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (Adalet ve Kalkınma Partisi – AKP), разказва в. "Гардиън".
Но предизборните клипове на партията непрекъснато напомнят за мрачните времена в Турция, преди формацията на президента Реджеп Тайип Ердоган да дойде на власт преди 13 години. 29-годишните Ахмет и Исмаил, работещи в компания за доставки на вода, са големи почитатели на правителството.
"Преди AKP да дойде на власт, страната ни бе потънала в дългове, трябваше да се борим за всичко, дори течащата вода беше лукс", казва Ахмет, повтаряйки почти дословно посланията на предизборния клип. "Те ще построят най-голямото летище в света само на няколко километра от тук".
Когато кола на опозиционната Републиканска народна партия се приближава, Ахмет размахва юмрука си. "Мнозина се опитват да свалят AKP и Ердоган", разпалено обяснява младежът. "Те са предатели. Те са шпиони. Те завиждат на успехите на Турция (...) Ердоган е единственият човек, който може да ни спаси, да се справи с терористите. Преди той да дойде на власт през 2003 г., никой не беше чувал за страната ни, за нашите политици. Сега всички говорят за Турция".
Въпреки тези вдъхновени думи истината е, че избирателите ще се отправят към урните в неделя на фона на зачестилите сблъсъци не само между властта и кюрдските бойци, но и между полицията и гражданите. Мнозина се съмняват, че ситуацията в страната ще се подобри, независимо от изхода от изборите. Проучванията показват, че вотът в неделя вероятно ще повтори този през юни, когато AKP не успя да получи мнозинство в парламента за първи път от 2003 г.
Разделение, което се усеща навсякъде
Преговорите за съставяне на коалиционно правителство се провалиха на фона на усложнената обстановка в страната и в съседна Сирия. Икономическата ситуация се влошава, като се чуват и прогнози за рецесия. Правозащитните организации алармират за зачестили случаи на погазване на човешки права и върховенството на закона, а атентатът в Анкара, при който загинаха повече от 100 души, показва, че правителството към момента не може - или не желае – да се справи с терористичната заплаха. Диалогът с опозиционните фракции е поти невъзможен. Собственик на магазин в истанбулския квартал Окмейдани разказва, че политическите различия са станали непреодолими.
"В този квартал хората гласуват за прокюрдската Народнодемократичната партия (НДП). Няколко улици по-надолу всички подкрепят AKP, а на хълма по-горе е крепост на националистите", обяснява мъжът. "Настройват ни едни срещу други от години, но никога досега разделението не е било толкова осезаемо". Братовчед му наскоро е бил уволнен от строителния обект, на който е работел, защото шефът му, привърженик на правителството, чул, че ще гласува за опозиционната НДП.
"AKP ни наказва за това, че не гласуваме за тях", разказва жител на Джизре, град до размирната граница със Сирия, където десетки бяха убити при операция на силите за сигурност в началото на септември. "Казаха, че мирният процес (с ПКК) ще приключи, ако НДП влезе в парламента. Това не е предупреждение, а заплаха".
След атентата в Анкара и този в Суруч през юли мнозина се боят, че левите и кюрдските формации са се превърнали в легитимна мишена на нападения, която правителството не се стреми да опази.
През септември гневни тълпи атакува магазини на кюрди и офиси на НДП, но нито един от извършителите не беше задържан. След атентата в Анкара прокюрдската партия реши да отмени предизборните си митинги.
Сега AKP се стреми към по-добър резултат от юни, когато загуби парламентарното си мнозинство. Управляващите си играят с патриотичните нагласи на турците, докато отправя завоалирани заплахи към кюрдските избиратели. Така например на митинг в Източна Турция миналата седмица премиерът Ахмет Давутоглу предупреди, че отвличанията и убийствата на кюрди от паравоенни организации могат да се възобновят, ако партията му загуби изборите.
"Дори при военните имаше повече свобода на словото"
Кюрдите не са единствената мишена на управляващата партия в отчаяния им опит да спечелят мнозинство. Правителството опитва да се разправи с всичките си критици. Независимите медии са заплашвани или забранявани. Достъпът до социалните мрежи редовно бива ограничаван. Приближените на Ердоган водят редица дела срещу хора, дръзнали да обидят президента, включително и срещу ученик, присмял му се във Фейсбук.
Последните месеци бяха белязани от зачестили атаки срещу опозиционни медии като в. "Хюриет". Тази седмица турските власти поеха ръководството на 22 компании (сред които два вестника и два телевизионни канала), свързани с духовника в изгнание Фетуллах Гюлен, когото Ердоган обвинява в създаването на "паралелна държава", която има за цел да го свали от власт.
Хасан Джемал, журналист с близо 50-годишен опит, е бил свидетел на какво ли не – държавни преврати, управление на военна хунта, правителствени кризи. Според него обаче никога свободата на словото не е била толкова потискана колкото при управлението на Ердоган.
"Журналистите са ограничавани по безпрецедентен начин заради заповеди на султана, който мрази независимото мнение", разказва Джемал пред "Ройтерс".
Джемал е бил главен редактор на в. "Джумхюриет" при управлението на Кенан Еврен, дошъл на власт след военния преврат от 1980 г., и при неговия наследник Тургут Йозал. В годините на Еврен десетки хора са екзекутирани, половин милион биват арестувани, стотици умират в затвора, а много други изчезват безследно. Но дори в онези времена, разказва Джемал, достъпът до информация е бил по-лесен. Той напуска работата си като колумнист във в. "Миллиет", след като медията го напада заради критична статия към Ердоган.
"Откакто е на власт, Ердоган никога не е бил на истинска пресконференция, защото не иска да отговаря на въпросите на опозиционно настроените журналисти...Дори водачите на военната хунта, включително и Еврен, присъстваха на пресконференции".
"Критикувах остро Тургут Йозал. И въпреки това той ме взимаше да летя в неговия самолет при важни пътувания, появяваше се на пресконференции и участваше в ожесточени дебати с мен и други опозиционни журналисти. Дори второразрядната демокрация от онези времена беше по-добра от режима, в който живеем днес", обобщава Джемал.
