Сирийски бежанци, които са част от множеството, окупирало Одрин, са търсили убежище в православни храмове в турския град. Група от мигрантите обяснила, че изповядва християнската религия и затова не е редно да остават в мюсюлманска страна, а трябва да бъдат пуснати в Европа. Това разказват местните в окупирания от бежанците град пред в. „Монитор“.
Хората в Одрин много се страхуват бежанците да не донесат зараза, каза свещеникът в българската църква „Св. Георги” в града. Той е роден в Одрин и е четвърто поколение православен свещеник в тази църква, завършил е семинария у нас, а съпругата му е българка.
„Ние знаем, че тези хора живеят в скотски условия, не могат да се мият и къпят, не се знае какви зарази могат да донесат. Това са големите притеснения на хората в града. Тук живеят много изселници от България, както и много гърци. Ние сме толерантни, но се страхуваме от болест”, каза свещеникът.
Междувременно над 2000 бежанци пробиха вчера загражденията на жандармерията на магистралата от Истанбул за Одрин и влязоха в града. От турската столица продължават да прииждат нови и нови сирийци. Други 2000 души са спрени и лагеруват на автогара на няколко километра от Одрин.
До обяд вчера градът беше тих и спокоен. Мигранти разказаха, че едва 200 бежанци живеят в града нелегално, опитвайки се да се слеят с жителите. Преди няколко дни в двора на джамията в центъра лагерували около 1500 души, но били изтласкани от властите. В 15 часа вчера лидерът на бежанския лагер край магистралата съобщи на хората, че заминава за Анкара, за да иска да бъдат пропуснати до гръцката граница. От столицата щяла да дойде кола, за да го откара на среща с турския премиер Ахмет Давутоглу.
Хората започнаха радостно да скандират, но в същото време викаха, че 4 дни на това място стигат и не могат повече да живеят при такива условия. Бебета в кенгура, деца в колички, инвалиди в колички, мъже и жени на всякаква възраст организирано си взеха багажа и само за няколко минути напуснаха лагера крещейки „Победа!”. Въпреки че турските власти бяха осигурили на бежанците химически тоалетни и водоноска, а на място дежуреше линейка, те бързаха да си тръгнат.
В продължение на 4 дни те са живели на тревата отстрани на магистралата под жаркото слънце и рехавата сянка на няколко дървета, някои в палатки, други без палатки. В момента, в който тръгнаха към Одрин, голяма част от тях изхвърлиха край магистралата или на самото шосе завивките си. Нито един жандармерист не спря хилядното мнозинство. Само няколко полицаи регулираха движението, а линейката тръгна с хората. Млад мъж водеше групата, крещейки призиви, а други отстрани държаха лента, за да не бъдат прегазени хората от преминаващите по магистралата коли.
