Докато България разчита скоро да бъде приета сред 26-те държави от Шенгенското споразумение за трансгранично движение без паспортен контрол, бежанската вълна поставя под сериозен въпрос бъдещето му. Няколко държави, включително Гърция, Унгария и Австрия откровено нарушават или временно си затварят очите за част от правилата му.

Само през последните седмици Европа посрещна на територията си по море и суша десетки хиляди бежанци, които оправдаха и най-сериозните опасения на европейските лидери, докато Брюксел неуспешно опитва да преодолее политическата безизходица и да вземе решение как ЕС ще се погрижи за пристигналите на територията ѝ.

Според европейската агенция за защита на границите  Фронтекс , минимум 102 342 души са попаднали в Австрия до юли тази година, преминавайки по т.нар. Балкански маршрут. Броят е с около 10 000 по-висок от този на хората, предприели рисковото пътешествие с трафикантски кораби през Средиземно море. Според статистиката за цялата 2014 г. броят на нелегалните преминавания през границите на Западните Балкани е 43 360.

Кризата в Западните Балкани обаче сериозно ескалира през август – в продължение на десетки дни Македония и Сърбия ежедневно превозват с извънреден транспорт хиляди души непрекъснато прииждащите на границите им бежанци, идващи от Гърция. Тъй като не са в Европейския съюз, тези държави бързо се адаптираха към ролята си на транзитна територия и взеха необходимите мерки да ускорят пътешествието на имигрантите към крайната им цел – Шенген.

Липсата на общоевропейско решение на проблема не остави друг избор на държавите в ЕС освен самостоятелно да вземат мерки за защита на границите си, които често се оказват в разрез с европейските принципи на солидарност.

Доброволно приемане на бежанци или край на свободата в Шенген 

Германският канцлер Ангела Меркел предупреди в началото на тази седмица, че европейските свободни граници са подложени на риск, ако държавите в ЕС не успеят да се споразумеят за по-равномерно разпределение на бежанците. Преосмисляне на отворените граници би означавало край на Шенген в настоящата му форма.

"Ако не е възможно да се постигне справедливо разпределение на бежанците в рамките на Европа, тогава мнозина ще поискат въпроса за Шенген да бъде включен за обсъждане в дневния ред. Това не е нашата цел. Искаме честно разпределение на имигрантите и тогава Шенген няма да бъде обект на дискусия", заяви Меркел по време на своята лятна пресконференция.

Шенгенското споразумение, за първи път влязло в сила през 1995 г., позволява на гражданите в ЕС да се движат свободно през границите на 26 държави – повечето членки на ЕС и Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Извън Шенген са Великобритания, Ирландия, Кипър, България, Румъния и Хърватия.

Изказването на Меркел означава, че Берлин няма да приеме отказа на някои европейски държави да приемат повече имигранти. Коз в ръцете на Германия е фактът, че за съседките ѝ, включително Чехия и Полша, отворените граници са сериозно икономическо предимство, от което не биха се отказали лесно. Германия очаква 800 000 молби са убежище тази година.

Австрийският министър на вътрешните работи Себастиан Курц също предупреди, че свободните граници в Европейския съюз са в опасност, ако външните граници не са защитени. Австрия е втората спирка на бежанците по пътя им към Западна Европа, след като преминат първата шенгенска страна – Унгария.

"Както вървят нещата, има риск Шенген да бъде поставен под въпрос и да се наложи да се върнем към старите си граници", присъедини се с коментар в италианския ежедневник Corriere della Sera италианският външен министър Паоло Джентилони.

Краят на Дъблинската регулация, заради която малцина понасят цялата тежест от кризата

Ангела Меркел също заяви, че европейските правила за предоставяне на убежище според т.нар. Дъблинска регулация, очевидно не работят. Основният недостатък е, че вследствие на този режим държавите "на предната линия" на имиграционния поток, както и най-желаните за крайна дестинация богати страни, поемат непропорционално голяма тежест и не могат да се справят сами всички бежанци. Настоящият режим изисква бежанците да кандидатстват за защита в първата европейска страна, в която попаднат.

По време на срещата на върха между ЕС и лидерите на държавите от Западните Балкани във Виена миналата седмица Курц потвърди, че настоящият режим е пред колапс.

"Вярвам, че ще имаме нужда от бързо разрешение за цялата система, защото иначе държавите ще започнат да вземат мерки самостоятелно, без да се съобразяват с ценностите на Европейския съюз", добави австрийският външен министър.

От правителството във Виена дойде и идеята ЕС да обмисли възможността да се позволи на бежанците да кандидатстват за убежище, докато са все още на територията на своите държави, "за да се осигури по-доброто им разпределение между държавите от ЕС".

Брюксел е готов да реформира системата със "структурни промени"

Европейската комисия даде ясни индикации, че е възможно да се преразгледат дъблинските правила. Говорителят на Брюксел Наташа Берто заяви, че е необходимо да бъдат направени "структурни промени" в системата:

"Настоящите правила няма да проработят, ако не започнат всички да се съобразяват с тях и да бъдат прилагани от всички страни в ЕС".

От изключение от системата вече се възползваха Италия и Гърция. През 2011 г. Европейският съд по правата на човека отсъди, че условията в Гърция за прием на бежанци са "унизителни" и не би следвало хората да бъдат връщани в страната.

"През 2016 г. ще бъде осъществено цялостно преразглеждане на Дъблинската регулация, за да стане ясно какви промени са необходими", заяви Берто.

"Структурните промени" обаче включват преместване и разпределяне на имигрантите в моменти на криза. Системата за разпределяне на бежанците обаче не спечели подкрепата на европейските лидери. Задължителните квоти бяха отхвърлени и бяха заменени от доброволна система, която не удовлетвори очакванията на Еврокомисията за преместване на 40 000 души. Лидерите се договориха за разпределение на едва 32 256 места. Австрия и Унгария не приеха нито един бежанец. Дания поначало не беше включена в системата.

Свободно движение само с гарантирано работно място

В същото време вътрешният министър на Великобритания Тереза Мей предложи Европейския съюз да промени напълно визията си отворените граници, като се върне на принципа право на свободно движение да имат само онези, които се преместват заради работно място.

Това би било връщане към "оригиналният принцип" на свободно движение в ЕС, написа Мей в Sunday Times, приписвайки ескалацията на имигрантската криза на "европейската система без граници и съществуването на Шенгенското пространство".

Юнкер: Няма смисъл от извънредни срещи, а от действия 

Германия, Франция и Великобритания призоваха за извънредна среща на европейските министри на вътрешните работи и правосъдието, на която да се "намерят конкретните стъпки" за справяне с кризата.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер обаче отказа подобна възможност с аргумента, че повече срещи на върха няма да са необходими, ако държавите членки се решат да вземат някои тежки решения.

За New Europe Юнкер написа: "Не се нуждаем от поредната извънредна среща на върха. Имахме много срещи и ще се срещнем отново в Малта през ноември. Това, от което се нуждаем, е всички държави членки да приемат и приложат европейските мерки веднага".

Въпреки това извънредна среща на Съвета по вътрешни работи и правосъдие на ЕС ще се срещне  на 14-и септември, свикан от настоящото люксембургско председателство:

"За да бъде оценена ситуацията на място, политическите действия, които в момента се предприемат, и дискутираните следващи стъпки за засилване на европейския отговор министърът за имиграцията и бежанците на Люксембург реши да свика извънредна среща на Съвета по вътрешни работи и правосъдие".