Моля ви, като майка, като родител : Никога не живейте заради децата си. Това твърди известната френска психоложка д-р Венера Слимс, която повече от 20 години изследва задълбочено отношението родители деца. Има няколко издадени книги, преведени на над 10 езика. Самата тя споделя, че е била жертва на майка, която е искала да осъществи всичките си нереализирани мечти чрез нея самата.
Това не само, че не им е нужно, то е много вредно и опасно, както за вас, така и за самите тях. Знаете ли колко разбити съдби, колко разбити сърца, колко обиди и неразбиране има в отношенията, в които родителите се „отдават“ на детето.
История №1
Майката на Иван остава рано вдовица. Така и не се жени втори път. Всичко инвестира в сина си. Купува му хубав апартамент, плаща му висшето образование. Той израства обаятелен, успешен, силен мъж. В момента Иван е на петдесет години. Никога не се жени, няма деца. През целия си живот се опитва да върне дълга към своята майка. Нещастен е, защото майка му не може да го раздели с друга жена.
История №2
Бащата на Вероника работи денонощно заради децата си. Той има големи амбиции относно дъщеря си. Вероника е много умна и способна и той се надява тя да стане лекар. Момичето е изпратено в университет, но бързо се отказва от следването.
Тя мечтае да изживее своя живот, не този, определен от баща й. Надява се да стане известен художник. Тогава бащата отчаяно се опитва да я вразуми като предприема крайни мерки. Дава й една дълга сметка с разходи. В разходите включва – обучението в училище, дрехите, яденето, екскурзиите и иска да му върне всички пари до стотинка. Трябва ли да кажем, че от този момент Вероника никога повече не вижда баща си, и така вече тридесет години.
История №3
Майката на Мария се отказа завинаги от личния живот заради детето. След развода тя спира да излиза, ограничава срещите с мъже, престава да се забавлява, защото се страхува, че ако продължи да живее ще травматизира дъщеря си.
Мария вече е възрастен човек, но така и не успява да се отдели. Дори и не си помисля, че има право на срещи с приятели. За нея е престъпление да остави сама дори за миг жената, която я е отгледала. Така и не започва да гради и да мисли за своя живот. Мария вече е на 40 години. Никога не се е омъжва. Няма деца. Изпада в тежка депресия и продължава да тича по свирката на майка си, защото е „длъжна“.
История №4
Родителите на Мартин и София са много добри. Те правят всичко заедно и в името на децата. Каквото могат, дори и това, което не е по силите им, само и само всички да са щастливи и задоволени. Семейството години наред е много задружно. Заедно посрещат семейни тържества, празници, отпуски.
Но заради прекаленото отдаване на родителството се губят като съпрузи, като партньори. Освен децата нищо повече не ги свързва. Те живеят над 30 години заедно само като майка и баща. И когато децата напускат дома, не им остава нищо друго освен да се разведат. София и до ден днешен не може да прости тази огромна лъжа, в която е живяла. Тя е на 37 години и се бои да се омъжи. Бои се да повтори тъжната история на родителите. След развода майка не издържа и слага край на живота си.
История №5
Максим е късно родено дете. Над него се трепери от бебе, за него се мисли непрекъснато. Истината е, че майката в един момент се отказв да чака принца на белия кон и решава да си роди дете, което сама да отгледа. А след това решава чрез Максим да сбъдне всичките си неосъществени мечти.
Всячески се опитва да превърне Максим във вундеркинд. Той ходи на уроци по математика, учи три езика, посещава различни кръжоци, свири на арфа. Майката много се гордее с него и когато има гости го кара да свири на арфа пред тях. Арфа-толкова екзотично.
Днес Максим е на 40-ет и се развежда. Неговите деца ги възпитава друг мъж и той няма нищо против. И до ден днешен не знае какво иска сам. Не става вундеркинд, не издържа на високите очаквания от страна на майката и изпадна в депресия. Сега пие преди работа, по време на работа и след работа. Майка му това не го вижда.
Това са само част от историите за повредените деца и крайните родителски амбиции. Има много други истории, но те не се нито весели, нито интересни. Когато едно дете се превърне в смисъла на живота на своите родители, то попада в ада. Все едно затваряте детето в стая, в която едва прониква въздух. В началото може да се живее, но постепенно започва да се задъхва. Задъхва сe в работата си, в любовта, в отношенията с колегите. Задъхва се в живота.
Втора част
Амбициите на майките да живеят живота на техните деца често водят до крайно обтегнати отношения. Тези майки винаги се опитват да бъдат строги, сериозни, вечно изискващи – но и вечно недоволни. Амбициите, които не са се осъществили в техния живот се прехвърлят върху детето.
Пациентка, която посещава кабинета на д-р Венера Слимс разказва, че първият и последен път, в който майката каза, че се гордее с нея, е когато ражда първия си син: „Тя никога не ме похвали, никога не ми каза, че ме обича. Понякога имах нужда просто да ме прегърне и да се гушна в нея, но никога не се случи“ Вече не поддържат никакви отношения, не контактуват, тя от край време й е напълно чужда.
Има различни варианти как тези деца ще продължат живота си.
Тези деца плащат цял живот за нещо. Те нямат право на личен живот. Властният родител е на пиедестал. Някои стигат и до другата крайност, протестирайки отчаяно. Пият, съсипват живота си, стават хазартни личности или започнат да взимат дрога. Рядко някое дете може да приеме подобно отношение на родителите си дори и да не го показва.
Така че, моля ви скъпи родители, не живейте в името на децата! Намерете си друг смисъл в живота, намерете друг смисъл в майчинство и бащинство. Защо тези малки момчета и момичета да се превръщат в заложници и жертви на вашата „благотворителност“ и настойничество. Те не са ви длъжни с нищо, вие сте им дали живот и ако искат да ви помагат, нека е по тяхно желание, не по ваше настояване.
Запомнете!
Обичайте мъжа си
Децата ще пораснат, но той е този, който ще остане до вас. Може да им покажете колко сте щастливи заедно, да им дадете пример и те самите да създадат щастливо семейство. Може и да ги обсебите и да ги превърнете в самотни, незадоволени и не обичащи същества. Нали видяхте тези семейства, които следваха потребностите само на децата, след това останаха без нищо.
Обичайте себе си
Не забравяйте за себе си в надпреварата за детското щастие. Не се отказвайте от новата роклята заради новия конструктор „Лего“. Не сменяйте вашия козметик за учител. Ако не се грижите за себе си, какво може да дадете на другите? Какъв пример? Каква любов? Откъде?
Търсете смисъла на живота над материалния пласт.
Този живот ще свърши все някога. Затова пътувайте, четете, изградете свои духовни ценности и морал. Може да черпите сили от там, вместо да живеете и да черпите сили чрез децата си.
Не живейте заради децата си, моля ви.
Когато срещах хора, чиито родители са дали всичко за тях, ми ставаше тъжно. Аз самата виждах своята болка и своя живот. Аз виждах мъката, разбитите сърца, опустошените души. В очите им се криеше вик за помощ. И те като всички деца искаха да обичат родителите си. Но тяхната обич се превръщаше в дълг, задължение и вина.
Дайте възможност на вашите деца да живеят, да дишат.
Само тогава ще имат възможност да растат и да се развиват нормално. Ще могат сами да се справят с трудностите и да продължават напред. Нашата роля като родители е много проста: да ги поливаме навреме, да не закриваме слънцето, за да ги огрява и да ги пазим от врагове. И тогава детето като цвете ще разцъфне, ще порасне и ще направи нещата толкова добре колкото не сме и очаквали. Не живейте заради децата си, така ги обричате на провал.
Аз съм срещала жени, които се отказват от всичко в името на родителството. А след това виждам как същите тези деца се отказват от всичко хубаво в живота, само защото така са възпитани. Гледката е потресаваща и много тъжна.
Венера Слимс, психолог