Българското общество намира вина за гръцката криза на различни нива в Гърция и сред кредиторите й. Няма изявени солидарни нагласи към гърците.

Ярка е нагласата, че съседката ни преди всичко трябва да плаща заемите си, това показват данните на „Галъп интернешънъл“ от август, получени чрез пряко интервю сред 1010 души в цялата страна. 

Според резултатите страховете, че гръцки сценарий е възможен и у нас не са преобладаващи. В същото време обаче, гръцката криза явно носи и усещане за несигурност в Европа като цяло, макар ЕС да продължава да бъде източник на надежда за българите. 

Постигнатият през юли пробив в преговорите между Гърция и кредиторите й явно е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията - малко под 40 на сто от хората избират тази опция, 24 на сто смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират, а 13 на сто смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите. 

60%, например, споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно. 21% не са съгласни, а останалите се колебаят. 

Същевременно, близо 70 на сто са съгласи и с твърдението, че онези, които са давали заеми, на Гърция, имат главната вина. 14% не са съгласни. 

Като че ли най-безусловно съгласие обаче предизвиква твърдението „Основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там“. 75% от българите са съгласни, а само 9 на сто не са. Останалите се колебаят. 
Внушителен дял от близо 50% от попитаните казват „да“ и на трите твърдения. 

Ако се опитаме да степенуваме, то най-малко виновен явно изглежда „народът“, по-виновни са „европейците“ или „богатите“, а най-виновни явно са „политиците“, коментират социолозите.

Икономии и/или солидарност 

Към началото на август твърдението „Част от дълговете на Гърция трябва да се опростят“ среща неодобрението на над 70% от българите. 11% се съгласяват, а останалите се колебаят. Българите като цяло не са привърженици на опрощаване на дългове на Гърция. 

Това личи още по-ясно и в отношението към твърдението „България трябва да подпомага финансово Гърция“. Само 6% се съгласяват, а над 80% са против. За сравнение, във времето около бурните събития в Македония преди месеци на същия въпрос делът на съгласните е 15%.

Твърдението „Гърция е част от Европа и Европа трябва да й помага финансово“ пък среща преобладаващото неодобрение на 54% от запитаните, а 27% бяха „за“. 

Перспективите 

Въпреки че хората в по-голям дял намират, че гръцкото правителство е печелившо от сделката, то 43% смятат, че положението в Гърция в бъдеще ще се влошава, а 21 на сто - че ще се подобрява. Повече от две трети обаче признават, че не знаят. 

На твърдението „Има опасност в България да има криза като в Гърция“ по-ниските социални слоеве отговарят с повече страх. Тук обаче съществена роля изиграват не толкова доходите и образованието, колкото партийната принадлежност. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част очаквано отхвърлят опасността от подобна криза у нас.