Познато ли ви е чувството когато за пръв път чуете запис на гласа си и като че ли умирате отвътре ?
Има причина всички ние да мразим звука на собствения си глас и ня е научна.
нещата опират до функционирането на ухото - външно, средно и вътрешно.
Средната част усилва и предава звука към вътрешното ухо, което "превежда" тези звуци в сигнали до мозъка.
Когато собственият ни глас попада в ушите ни, той е предаден чрез въздуха и чрез костите, така чуваме звуците, които издаваме.
Когато слушате запис на собствения си глас, тази част предавана чрез костите (която ние смятаме за нормалния си глас) вече не съществува и чуваме само звука предаван чрез въздуха, това което всъщност всички други чуват.
Значи този ужасен глас, който чуваме на записа е всъщност това, което всички други чуват когато говорим? Тази по-дълбока версия, която ние самите чуваме докато говорим е само в главите ни?
Явно затова всички правим тази намръщена гримаса когато за пръв път чуем собствения си странен писклив глас.