Бедността в България е породена от безработицата и големия процент необразовани хора. Над 1 млн. работоспособни българи са с основно или по-ниско образование.
10 процента от хората в България живеят в дълбока бедност, показва изследване на Световната банка и Института за пазарна икономика, цитирано от БНР и "Фокус".

Най-застрашени да попаднат в тази група са безработните, икономически неактивните и техните деца.

Докато в София рискът от бедност е 10 процента, в градове като Видин и Сливен достига 40 на сто. 

Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочи, че едва 7 на сто от работещите попадат в групата на бедните, докато при незаетите този процент достига 50. 

Заетостта при висшистите е 80 на сто, докато при хората с основно или по ниско образование.

"Под половината са икономически активни, тоест и аргументът за безработицата трябва да бъде разширен и да гледаме лица, които са неактивни, тоест те дори не търсят работа", твърди Ганев.

Същевременно над 1 млн. души в България са с основно или по-ниско образование в работоспособна възраст. 

Те въобще не могат да се реализират на пазара на труда и това е голям проблем, свързан с бедността. Факторът „образование“ е ключов за проблемите с бедността на населението.

„При тези хора заетостта е около 30%, което обуславя високата безработица и голямата икономическа неактивност“, коментира Петър Ганев.

По думите му хората с ниско образование попадат и в риск от бедност. 

„Проблемът на пазара на труда е образователен, а не единствено структурен. Много голяма маса от хората в работоспособна възраст имат основно или по-ниско образование“, допълни експертът. 

Той уточни, че те въобще не успяват да се реализират, дори и при добри условия на пазара на труда.

Увеличава се броят на хората, работещи на две места, показва още проучването. Благодарение на социалните плащания намаляват пенсионерите в дълбока бедност.

Социалната политика в някаква степен е ориентирана правилно към децата, но не е докрай насочена към бедните и профилът на бедността в отделните области е доста различен. 

Факторите като заетост, образование, малцинствени групи са различно представени в отделните области и това говори за нуждата от някаква децентрализация.