Биолози от Националния център за сърдечносъдови изследвания откриха, че теломерите – крайни защитни участъци на хромозомите – в клетките на миокарда при мишки бързо се съкращават с възрастта, влошавайки сърдечната дейност. Учените са успели да предотвратят стареенето на сърцето, потискайки активността на един от белтъците. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Journal of Cell Biology.

Новородените мишки могат ефективно да възстановяват увредения сърдечен мускул, но при зрелите гризачи сърдечните пристъпи водят до необратими нарушения, сърдечна недостатъчност и смърт. С възрастта кардиомиоцитите – мускулни клетки на сърцето – излизат от клетъчния цикъл, което ограничава тяхното размножаване и регенеративни функции.

Учените решили да установят дали дължината на теломера е свързана със стареенето на кардиомиоцитите. Изследователите са изяснили, че крайните участъци на хромозомите се съкращават бързо в първата седмица след раждането на мишките.

Това съвпадало с намаляването на синтеза на теломеразата – ензим, който възстановява теломерите. В Крайна сметка се включва клетъчната система, възпрепятстваща увреждането на ДНК чрез потискане на растежа и размножаването на клетките. Ключов компонент на системата се явява белтъкът инхибитор р21.

Биолозите са използвали генномодифицирани мишки, чиито клетки били неспособни да произвеждат достатъчно количество теломераза. При животните теломерите били още по-къси, отколкото при обикновените гризачи, и техните кардиомиоцити престанали да се размножават само ден след раждането.

Но ако се потисне активността на белтъка р21, то това удължава способността на кардиомиоцитите към размножаване, позволявайки на мишките на едноседмична възраст по-ефективно да регенерират увредените сърдечни тъкани.

Учените също работят над това да създадат животни с увеличен синтез на теломераза, за да проверят дали удължаването на теломерите ще повлияе на успешното възстановяване на кардиомиоцитите.