Квотите за мигранти, предлагани от Европейската комисия, да бъдат съобразени с възможностите и географското положение на страните и да са в значително по-малки размери за страни като България, които са външна граница на ЕС и като такива са подложени на силен миграционен натиск. За това ще настоява България. Предложението е записано в приетата днес от Съвета по европейски въпроси позиция на България относно Европейската програма за миграция. Документът ще бъде официално представена за заседанието на Съвет "Правосъдие и вътрешни работи", който ще се проведе в Люксембургна на 15 и 16 този месец, съобщиха от правителствената песслужба.
Предложената на 27 май от ЕК схема за релокация на 40 хил. мигранти от Италия и Гърция и съответните квоти между държавите-членки означава прием от страна на България на 572 души,съответно 343 от Италия и 229 от Гърция. В същото време ЕК предвижда отпускането по фонд "Убежище, миграция и интеграция" на едва 6000 евро помощ на държавата приемник за всеки приет.
Отделно по схемата за презаселване е предвидено държавите-членки в следващите две години да се включат доброволно в презаселване на допълнително 20 хил. мигранти в рамките на съюза на квотен принцип. Според таблицата за разпределение България има квота от 1.08 %, което прави 216 души. Общото финансиране на тази схема за следващите две години е в размер на 50 млн.евро.
В приетата днес позиция категорично се заявява, че при така направените изчисления квотите са непропорционални, тъй като не отчитат спецификите на отделните държави.
В позицията на България се посочва, че предложението на ЕК не отчита специфичното географско положение на страната ни като външна граница на ЕС, както и фактът, че сме в непосредствена близост до регионите, които в момента са основен източник на миграция.
България настоява след като в предложението на ЕК е записано, че „географското положение на Италия и Гърция, както и продължаващите конфликти в региона ги правят по-уязвими от други държави-членки”, то това като факт да се отичат и за България.
Правителството настоява още квотите за държавите на предна линия, които са трайно подложени на миграционен натиск и в близост до региони с незатихваща и разрастваща се криза, да бъдат по-малки в сравнение с квотите за държави от вътрешността на ЕС или не подложени на такъв натиск.
Друго от исканията, които страната ни ще представи в Люксембург е постоянно да се отчитат промените в миграционната картина и да се определи по-къс период за преразглеждане на статистиката от значение за квотите. В позицията е записано, че двугодишният период е твърде дълго време, тъй като се очаква през него миграционния натиск да се засили.
България ще настоява също така да се приложи цялостно разбиране за конкретния натиск върху страната ни и наличния ни капацитет за прием.
Тежестите следва да бъдат разпределени съобразно възможностите на отделната държава и предвид ситуацията, в която се намира самата тя. В документа изрично е записано, че към държави като България, които макар и не в мащабите за Италия и Гърция, също изложени на натиск, следва да се подхожда с разбиране и квотите да са значително в по-малки размери.
В приетата днес позиция се уточнява, че българското правителство подкрепя създаването на единна точка за контакт по въпросите на трафика на хора, както и насочването на европейски офицери за връзка по въпросите на миграцията в трети страни, в това число и на офицер за връзка на Фронтекс в Турция.
М. Манолова
