На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската азбука.
Датата 24 май е станала празнична в календара преди много, много столетия. Денят на Светите братя бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път през 1851 г. в гр. Пловдив.
Празникът на буквите е специална дата за всички нас. Където и да се намира, всеки българин пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този майски ден.
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810 г., а Кирил - през 827 г. До наши дни са достигнали сведения само за по-важни събития в живота им. Семейството на двамата братя било многочислено. Баща им, който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.
Тъй като Лъв починал рано, грижата за двамата братя поел чичо им Теоктисто - висш държавник във Византийската империя. С годините двамата братя си изградили авторитет на уважавани и начетени личности и изпълнявали важни държавни мисии: Кирил станал преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен на манастира Полихрон.
През 855 г. братята създали глаголицата - славянската азбука. От 862 г. двамата се заели да популяризират християнствотона славянски език във Великоморавия. Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 г. и бил погребан в базиликата "Св. Климент" в Рим. Методий продължил да разпространява славянската писменост до смъртта си на 6 април 885 г. Двамата братя били обявени по-късно за светци и за духовни покровители на Европа.
Макар славянската писменост, която стои в основата на днешния празник, да е създадена от двама византийски сановници, по поръчка на византийския император, с идеята да бъде инструмент на византийската политика, решаващо за просъществуването й се явява приемането на делото на Кирил и Методий в България, по волята на българския цар Борис I и превръща това дело във форма на българска държавна политика. Кириловата писменост е в основата на обединението на българската народност, в основата на формирането на българската просвета и култура.
"Върви, народе възродени" е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Текстът и мелодиятаса едно от първите неща, които всеки малък ученик научава в училище.
Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. Публикувал го за пръв път в сп. "Мисъл" през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и нееднократно през годините бил съкращаван и променян.
През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.
Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.
