Сравнение на фрагменти от геномите на няколкостотин мъже сочи, че около две трети от тях се явяват потомци само на трима „бащи“ или малък брой мъже от три изключително малки популации, проникнали на територията на Европа в бронзовия век, а не в каменния, както се смяташе по-рано.
Това става ясно от статия, публикувана в сп. Nature Communications.
„Взривообразното заселване на Европа е започнало в бронзовия век преди 2000–4000 години, което е било съпровождано от изменения в стила на погребване на починалите, разпространение на коневъдството и подобрения в техниката на изработка на оръжие. Напълно е възможно мъжете лидери, свързани с тези групи, да са породили тези три групи Y-хромозоми, които виждаме днес“, казва Марк Джоблинг (Mark Jobling) от Лестърския университет (Великобритания).
Джоблинг и колегите му стигнали до подобен извод, след като изучили повече от 300 образеца на „мъжки“ Y-хромозоми, които били извлечени от тъкани на жителите на различни части на Европа и Близкия изток, с помощта на нови методи за разшифровка и анализ на ДНК.
Като сравнили тези образци от мъжката част на генома, учените се опитали да изяснят каква част от европейците се отнасят към потомците на най-древните жители на субконтинента – ловците-събирачи, проникнали на нейна територия преди около 20 000 години.
Този въпрос предизвиква големи спорове сред палеогенетиците и палеонтолозите – учените, опиращи се на данни от анализа на „майчинската“ митохондриална ДНК, смятат, че голяма част от жителите на съвременна Западна Европа се явяват потомци на първите мигранти от епохата на палеолита. Другият лагер, който изучава Y-хромозомите, ги смята за потомци на първите фермери, проникнали на субконтинента в края на каменния век, преди около 10 000 години.
Както изяснил екипът на Джоблинг, и едните, и другите палеогенетици не са прави – всъщност около две трети от мъжете на съвременна Европа произхождат от хора, доста по-късно проникнали на континента, в началото на бронзовия век.
Малки мутации в гените в Y-хромозомата сочат според учените, че неочаквано късното заселване на Европа е протекло не на един, а на три етапа, всеки от които е оставил своя генетична следа в нашия геном.
Тъй като структурата на Y-хромозомата практически не се отличава за съвременните европейци, явяващи се потомци на мъжете от всяка от тези три вълни на миграция, може да се говори, че те произхождат от много малък брой прародители, които се измерват на стотици и дори десетки.
Тези трима „праотци“ са породили трите ключови хаплогрупи – R1a, към която се отнасят руснаците и повечето от жителите на Източна Европа; R1b, където влизат всички жители на Западна Европа и Британските острови, както и „скандинавската“ хаплогрупа I1. Общо представителите на тези три генетични „семейства“ са около 63% от жителите на съвременна Европа.
Този извод, както отбелязват учените, противоречи на предишните интерпретации на генетичните данни, но добре съответства на данните от археологически разкопки и исторически паметници, които свидетелстват за масовата миграция на народи, случила се преди около 2000–4000 години.
