Кметовете на два града - Хасково и Пазарджик, скандализираха медии и общественост с охолния си начин на живот, несъответстващ на доходите им. Защо обаче палатите им предизвикаха такава възбуда чак сега?

Коментар от Полина Паунова:

В имение с басейн, фитнес, джакузи, изкуствена река, къща за гости и много екстри живее кметът на Пазарджик Тодор Попов. Хасковският му колега Георги Иванов пък има собствен кей на язовир край града, който управлява. И двата имота са на стойност над 1,5 млн. лева.

Къщата на Попов е изградена през 2014 година, когато той е кмет за втори път. Палатът на Иванов е построен години по-рано. Пак по време на негов мандат.

Кметът на Пазарджик досега е избиран два пъти на поста. Хасковският му колега - четири пъти. И двамата са се кандидатирали по една и съща схема - „независима номинация, подкрепена от…“. Всеки път в инициативния комитет влизат различни представители на различни партии. Иванов например е подкрепян през годините и от БСП, и от СДС.

„Разкритията“ за луксозния им начин на живот се оказаха част от разследвания на една телевизия. Журналистическите материали по темата са със странен тайминг - няколко месеца преди местните избори наесен. Реализирани са по метода на възможно най-слабото съпротивление - с дрон, който прехвърча за няколко минути над имотите.

ледва разказ по картинка, а после се изреждат факти за обществени поръчки, семейни обвързаности и прочие скандализиращи обществеността данни, гарнирани с крупни суми. Интересна подробност е, че „разкритията“ не са нови - някои от тях бяха експлоатирани обилно и от Яне Янев в битността му на партиен лидер преди да се превъплъти в премиерски съветник, и от Николай Бареков в амплоато му на телевизионен водещ.

Веднага след репортажите прокуратурата показа бързи рефлекси и без колебание се самосезира. Държавното обвинение ще установява дали двамата (и техните семейства) са укривали данъци.

Приличат на медии, прилича на държава

Дотук добре. Звучи като да има и държава, и журналистика.

Разбира се обаче всичко е на принципа „добър външен вид”. Ако се вгледаме по-внимателно, изникват дълбоко смущаващи нюанси.

Имотите на Георги Иванов и Тодор Попов положително не са се появили в последните няколко месеца. И не са издигнати за една нощ. А и за луксозния им живот отдавна се знае, така че тази информация трябваше да скандализира и медиите, и властта няколко мандата по-рано и при всички случаи не непосредствено преди избори. И в двете общини има НАП, ДАНС, МВР и прокуратура. Как така до този момент структурите им не са се развълнували от охолния живот на местните управници? И защо след кратка дрон-обиколка, излъчена в национален ефир, изведнъж решиха да проявяват активност?

Звучи странно и няма как разсъждението в тази посока да не ни доведе до резонния въпрос - дали пък това не е началото на предизборната кампания? И дали държавата не се опитва да дисквалифицира с компромати неудобни кандидати?

Казвайки неудобни, далеч нямам предвид някакво сложно новообразувание „кмет-дисидент“. Това е невъзможно най-малкото заради личните истории и на Иванов, и на Попов. Става дума за мощни местни обвързаности (създадени от двамата градоначалници), които успяват да надделеят над създадените зависимости на национално ниво и които очевидно им гарантират печелене на мандат след мандат.

Впрочем, фактът, че и Иванов, и Попов са уж независими, а към тях на местно ниво се прикрепя по някоя формация (без значение коя), за да си припише „спечелен мандат“, е достатъчно показателен и дава отговор на въпроса защо в един момент двамата стават излишни.

Победите им с шарена партийна подкрепа осветява един отдавна известен факт - условното разделение между политическите субекти, които пък демонстрират завидна негнусливост, когато става дума за прибавяне на поредната изборна точка. Подобно поведение не е новост. Моделът „Варна“, където бившият кмет Кирил Йорданов се оказа достатъчно силен играч на собствен терен, показа как един кандидат, който не може да бъде отстранен лесно, се припознава от целия спектър - от ГЕРБ до БСП. Йорданов не бе „дисквалифициран“ с дрон, а от създала се безпрецедентна ситуация, в която загина млад мъж.  

Хвъркатата атака е далеч по-безболезнена, а и не взима човешки жертви. Веднага след това се намесва прокуратурата, започва гръмко да проверява едни хора за неправомерно натрупано богатство и така точно преди изборите ги изключва служебно от едно състезание, което те са спечелили предварително пак служебно.

А как ще изглежда ситуацията след изборите, не е особено важно. Твърде вероятно е да прилича на обвинението срещу Христо Бисеров. Първоначално ставаше дума за пране на пари, а към настоящия момент мъгляво се говори за уж неплатени данъци, но прокуратурата трябва да си доработи обвинението, тъй като се оказа недостатъчно аргументирано.

"Игра на тронове"

Притеснителен факт в българския вариант на „Игра на тронове“ (кметски в случая) е присъствието на дронове. Тоест - на медии, които трябва да опаковат в някакво приличие инак мръсната битка за влияние. Защо няма дронове за всички, а само за тези двама местни управници? Защо зрителите не знаят къде живеят и имат ли палати кметовете на София, Бургас, Кърджали, Разград, Видин, Пловдив и Стара Загора, да кажем? Защо зрителят не знае какво се случва с бившия многомандатен кмет на Варна? Тези хора натрупали ли са богатство? Защо дроновете не показаха първи магнолиите на бившия кмет на София, а трябваше премиерът сам да ги пусне в социалните мрежи?

Все въпроси, чиито отговори ще покажат води ли се медийно-политико-прокурорска предизборна битка, започваща от ранна пролет и завършваща в късната есен. Ако пък отговори няма (и няма дронове за всички), тогава ще е пределно ясно, че не говорим за собствен ход на журналистиката, която впрочем трябваше да покаже имението на Георги Иванов поне четири пъти - колкото мандата има като кмет.

Тогава и развоят на събитията ще е ясен - ако местните политико-икономически конгломерати бъдат оттеглени, бързо ще бъдат заменени с нови „независими” кандидати, подкрепени от (имената на партиите ще се менят), а старите ще се пенсионират в именията си, необезпокоявани нито от дронове, нито от прокурори.