На шести май Българската православна църква чества деня на Свети Георги победоносец - един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани. Гергьовден е един от най-празнуваните имени дни в България, отбелязван от над 180 000 души. Сред тях са Георги и Гергана, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни. Празникът се чества и като Ден на храбростта и като празник на Българската армия.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. 

Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст”. Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.

През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.