"Кръстоносци, лъжци, нацисти, клеветници..."

"Клевета, поругаване, дискриминация, антиислямизъм..."

"Ако отворим книгите по европейска история... Къде са аборигените? Къде са местните американци? Къде са повечето африкански племена? Гетата са европейско дело. Първо там е етническата дискриминация, след това идва геноцидът..."

Турските власти реагираха остро на две от последните осъждания на "геноцида" срещу арменците преди столетие.

Първо, на 12 април папа Франциск описа масовите убийства на отоманските арменци през 1915-1916 г. като първи геноцид през ХХ век. Папата проведе литургия в римската базилика Св. Петър в присъствието на арменския президент Серж Саркисян.

Европа и папа Франциск

Няколко дена по-късно Европейският парламент отново призова Турция да признае арменския "геноцид", за да може да проправи пътя към истинско помирение с Армения. Парламентът също така похвали изявлението на папата по повод столетието от клането.

Но самата Анкара се беше подготвила за столетието, което се отбелязва на 24 април, Арменския ден на възпоменанието.

По-скоро по тромав начин и то само тази година турски официални лица изтеглиха напред – от 25 април /деня, в който съюзническите войски извършиха десант на отоманска територия/ на 24 април - Деня за възпоменание на Австралия и нова Зеландия /Anzac day/, с който се отбелязва битката при Галиполи през Първата световна война. В това може само да бъде видян опит за засенчване на възпоменанията за столетието. Едновременно нестихващо влиятелни чужди личности лобираха, за да бъдат сигурни, че думата "геноцид" няма да бъде изречена на нито едно официално или неофициално събитие, свързано със столетието.

Почти всяка година по това време турски депутати пътуват до Вашингтон за да лобират пред американските власти срещу използването на думата "геноцид" за описване на масовите убийства на 1,5 млн. арменци. Но тази година лобистката делегация ще бъде оглавена директно от външния министър Мевлут Чавушоглу, който отпътува тази седмица.

Хор на отрицанието

Високопоставени турци официални лица – без изключение - отправиха недипломатични обиди както към папата, така и към евродепутатите. В пристъп на ярост Анкара дори върна обратно посланика си при Светия престол.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган осъди думите на папата: "Осъждам и предупреждавам почитаемия папа, надявайки се, че той може би няма пак да направи подобна грешка." Той отиде и по-далече с възхвалата на собствената си щедрост, че "не депортира" арменски граждани от Турция, обезпокоително споменаващ силно преувеличеното число от 100 000 като брой на арменците, които работят, в повечето случаи нелегално, в Турция.

Председателят на турския парламент Джемил Чичек обвини Рим , че е взел на мушка исляма: "Неприемливо е за някой, заемащ такъв пост, да отправя такава клевета. Това, което направи папата, е злословие, клевета и дискриминация. Езикът на омразата е нещо, от което днес се оплакват най-много; расизъм, език на омразата, антиислямизъм."

Следващият, който се намеси, беше премиерът Ахмет Давутоглу."Европейският парламент, ако иска да допринесе за мира, не би трябвало да взима решения, които да предизвикат омраза. Този въпрос сега е отвъд турско-арменскиа проблем. Това е ново отражение на расизма в Европа... Обръщам се към папата: Тези, които се измъкнаха от извършвания от католическия свят чрез инквизицията геноцид в Испания ,намериха мир и сигурност в нашата справедлива система." И допълни: "Готови сме да обсъждаме всичко, но няма да оставим нацията ни да бъде оскърбявана заради нейната история. Няма да позволим Турция да бъде изнудвана посредством исторически спорове."

Междувременно вицепремиерът Ялчън Акдоган използва Туитър за отдушник на неудовлетвореността си. "С последното си решение, което няма обоснованост и резултат, Европейският парламент разруши доверието в себе си". Той призова Европарламента да "престане да използва празна историческа реторика и да се захване с текущи въпроси – ако наистина има сила и визия".

Но най-груби думи използва турският министър по европейските въпроси Волкан Бозкир. Той първо нарече "цирк" Европейския парламент, една институция, с която работи всекидневно. "Ролята на парламентите и особено на Европейския парламент, който представлява милиони европейци, не е да пишат история, а да осигуряват реалистични и трайни решения на предизвикателствата, пред които се изправя Европа днес", каза той.

След това Бозкир обърна залповете си срещу папата, казвайки че неговата позиция по отношение на "геноцида" е такава, защото папата е от Аржентина, "която посрещна нацистите с "Добре дошли", а те бяха основните извършители на еврейския Холокост".

И за финал Емруллах Ишлер, бивш вицепремиер, заяви, че ако трябва да се говори за "геноцид", тогава трябва да се говори за геноцида, "организиран" от арменците на турците.

Коментари и конспирации

Но грубата антизападна реторика не е ограничена само сред официални представители на управляващата партия. Със забележителното изключение на кюрдските политици, всички други политически партии атакуваха с еднаква жар и папата, и Европарламента. Успоредно с управляващата партия опозиционните СНР и МНР станаха съавтори на съвместна декларация, осъждаща изявлението на Европарламента.

И религиозни водачи бяха въвлечени в противоречията. Мехмет Гормез, шеф на религиозните дела, декларира, че чужденци не трябва да бъдат допускани да се намесват в проблема. "Притеснително е, че политически лобита и фирми за връзка с обществеността по света разпростряха своята дейност до ритуалите и молитвите на религиозните институции", каза той.

Мюфтията на Анкара Мефаил Хъзлъ, коментира, че изявлението на папата "отразява модерния цвят на кръстоносните войни, започвани по тези земи от векове".

"Тези държави отдавна са знаменосци на мюсюлманския свят, което означава, че много врагове, и отвътре и извън страната, са започвали атаки с различни методи. Честно казано, убеден съм, че забележките на папата само ще ускорят процеса за отварянето на "Света София"като храм за мюсюлманско богослужение".

Този коментар на мюфтията дойде, когато гласовете от правителствените кръгове се усилиха, призоваващи "Света София" да бъде отворена като джамия на годишнината от превземането на Истанбул на 29 май – само девет дена преди парламентарните избори. Това предсказуемо се разглежда като опит за примамване на благочестивите избиратели.

Гюнай Оздемир, губернаторът на провинция Карс, която граничи с Армения, пък призова папата да смени вярата си с ислям в търсене на просветление.

Журналистът Мехмет Барлас от в. "Сабах", което издание има много близки връзки със семейство Ердоган, отиде дотам да внушава, че членовете на арменската диаспора в Съединените щати дарили 25 млрд. долара на Института по религиозни дела на Ватикана в замяна на споменаването на "геноцида" от папата.

Предизвикателство към държавата

Този "свещен съюз" не е изненада. Геноцидът на арменците е основна съставна част от религиозно-етническото прочистване и мащабното мародерство на благосъстояние, насочено срещу всички немюсюлмански групи в късната Отоманска империя. Тази чистка доведе до откритието религиозно хомогенна турска нация-държава.

Този геноцид, като размяната между Гърция и Турция на мюсюлмани-православни, е в самата основа на турската република. На практика религиозно-етническото прочистване продължава безспирно по време на републиканските години. През настоящата ера повечето немюсюлманските религиозни движения бяха разрушени. Така че каквото и да е официално – или дори неофициално – признаване на минало насилие би било предизвикателство за самия фундамент на държавата.

Държавата досега не е била принуждавана чрез военно поражение да признае престъпленията си, както беше нацистка Германия. Сега държавните институции не могат да предоставят повече от оскъдните удобни случаи на управляващата партия срещу немюсюлманските малцинства. Точно обратното, държавата има нужда, според окончателните анализи, не само да отрича, но и индиректно да оправдае геноцида в името на потвърждаването на самото си съществуване.

Единствената останала уникална искрица на надежда в упорития мрак са делата на паметта, предприемани от граждани с все по-нарастващо темпо. Подобни дела на възпоминание в Турция предизвикват майката на всички забрани.

  Автор на коментара в телевизия Ал Джазира е Ченгиз Актар, бивш директор в ООН и един от изявените защитници за интегрирането на Турция в ЕС.