Споровете около обсъжданите промени в съдебната система остават сред актуалните теми на всекидневниците.

„Министърът на правосъдието Христо Иванов се обяви против самоцелно освобождаване на членове на Висшия съдебен съвет. Според него мандати трябва да се прекратяват само при конкретни слабости в работата на магистратите:
"Много е важно наистина това да се случи като елемент от носене на отговорност за конкретни действия или бездействия, а не да изглежда като смяна", каза Иванов по БНР. Според него сега не е моментът за вторачване в съдбата на 22-ма души и тяхната кариера, а трябва да се говори за съдържателните промени в конституцията, които ще определят за десетилетия напред начина на работа на съдебната власт.
"Ако ние имаме шанс, както аз вярвам, че с тези предложени промени в конституцията, да осигурим едно много по-отговорно и адекватно управление на органите на съдебната власт, наистина там трябва да е фокусът на нашите усилия", каза още правосъдният министър.
Христо Иванов каза още, че евентуалното разпускане на Висшия съдебен съвет трябва да се случи само след конституционни промени, като инициативата за това трябва да дойде от депутатите.
При представянето на правителствената стратегия за съдебната реформа по-рано тази седмица премиерът посочи като първа задача промени в сега действащия ВСС, който не е достатъчно ефективен. Освен кадрови промени става въпрос и за структурни - съветът ще се състои от две колегии - на съдиите и на прокурорите." - в. „Дневник".

„Преди да тръгнем към конституционна реформа, трябва да си зададем някои въпроси. Искам да видя аргументи в едната и в другата посока, но дали една конституционна реформа няма да забави промените и цялото внимание на парламента и правителството да се фокусира върху тема, която може да се реши относително бързо.
Този коментар направи лидерът на АБВ Георги Първанов преди участието си в Учредителна градска конференция на АБВ в София, предаде БГНЕС.
Първанов припомни, че в контекста на изискванията за членство в Европейския съюз са направени конституционни промени, засягащи именно съдебната власт и попита дали някой ще направи равносметка доколко те са били ефективни. АБВ иска бързи промени, а промени в Конституцията могат да забавят процеса, счита Първанов..." - в. „Преса".

„Недопустимо е да има парламентарен контрол над прокуратурата, каза днес по БНТ бившият служебен премиер и преподавател по конституционно право проф. Георги Близнашки. Както е известно, при представянето на идеите за съдебна реформа през седмицата министър-председателят Бойко Борисов спомена и изслушване на главния прокурор от парламента веднъж годишно. "За тримата големи в съдебната власт може да се въведе процедурата за импийчмънт, когато се отклонят сериозно от закона", предложи Близнашки.
Конституционалистът се обяви и срещу промяна на мандата на Висшия съдебен съвет. Близнашки поясни, че сегашната продължителност не е избрана случайно, като идеята е да се разминава с тази на парламента, за да няма политически натиск. Бившият премиер подкрепи мненията, че конституцията, в частта и за съдебната система, може да се промени без Велико народно събрание." - в. „Дневник".

Скандалът около съдия Румяна Ченалова също е сред темите на вестниците в понеделник.

„Ченалова: Бях предупредена, че трябва да се пазя
"Преди седмица си мислих, че не мога да съм в по-лоша ситуация. Но след издирването и задържането ми, вече самата аз не мога да знам какво да очаквам от тук нататък. Не мога да предвидя какво може да ми се случи. Ще се боря за правата си и за своята истина доколкото ми стигат силите". Това каза пред bTV съдия Румяна Ченалова.
"Всеки човек може да бъде опасен, аз имам така информация", отговори съдийката и допълни:
"Не знам дали скоро ще имам възможността да говоря за нещата, които са ми известни. Бях предупредена, че трябва да се пазя, няма да коментирам какво знам и колко знам, каза Ченалова. Аз съм извън съдебната система, отстранена съм. Всяка връзка с делата и колегите ми е прекъсната".
Румяна Ченалова обясни, че не я притеснили думите на нейна колежка, че има данни за взет подкуп от нея, но нямало обвинение за това.
"Стана ясно, че тези данни за извършен подкуп са думи само на едно лице", заяви съдийката..." - в. „Труд".

„Наскоро бях предупредена, че трябва да се пазя. Това обяви по Би Ти Ви отстранения съдия от Софийския градски съд Румяна Ченалова.
Това стана само часове след като тя гостува в "Нова телевизия", където пък обяви, че проблемите й тръгнали след като поела като съдия делото "Октопод".
Всеки обвиняем може да бъде опасен, всеки човек знае определени тайни, всеки човек има определена информация, такава имам и аз разбира се...
"Не съм искала подкуп, не ми е предлаган подкуп и не познавам тези хора, за които се твърди, че са ми предлагали 690 000 лева. Дори като имена са ми непознати", каза още Ченалова. Тя се закани, че ще дойде момент, когато ще потърси отговорност от лицето "изнесло украсената и много удобна клевета".
По повод разговорите и със сочения за "кадровик в съдебната система" Краси Черния, Ченалова обяви, че го познава от времето, когато е била адвокат, а като съдия не е контактувала с него. "Това лице беше оправдано, осъди държавата, той защити името си, а имената на 20-30 магистрати останаха опетнени. Той не е осъждан, не е доказано, че е лобист", обобщи съдията-обвиняем.
В отговор на майката на убития пред дискотека "Соло" Кирил Въжаров, дали е била в добро психическо здраве, като е освободила убиеца на сина й,  Ченалова обяви, че няма психиатрично заболяване, вменяема е, контролира действията си и разсъждава логично. По повод болничния от психиатър в Стара Загора, който е бил оправдание за неявяване на един от разпитите в хода на разследването срещу нея, Ченалова уточни, че има психосоматично заболяване.
Ченалова бе обвинена преди дни от прокуратурата в длъжностно и документно престъпление по търговско дело на енергийно дружество срещу държавата. Тя беше задържана след няколко неуспешни опита да бъде призована, за да й бъде повдигнато официално обвинение. Съдът обаче отказа да я остави за постоянно в ареста и я пусна срещу 8000 лв. парична гаранция." - в. „Сега".

„Ченалова: Отстраниха ме заради два протокола по делото Октопод
"Един човек, случаен или не, застава пред органите на досъдебното производство и в рамките на няколко разпита разказва някакви неща, които доукрасява, допълва нещо за някакви подкупи. Парадоксът е, че е разпитан само един човек и то извън съдебната зала. Недопустимо е без доказателства да се хвърли такава кал върху един магистрат - че е взел подкуп." Това каза бившата съдийка Румяна Ченалова в предаването "На светло" по Нова тв. Ченалова обясни, че е била отстранена от делото „Октопод" заради два протокола от делото, които не са били приложени в срок.
Адвокат Ченалов, нейният брат, който й е и защитник допълни: Постоянно се говори - този съдия взе подкуп, и не осъзнават хората, колко смешно звучи това в очите на човек, който се занимава с право. Дори и съдия да е взел подкуп, човек има право на жалба на следваща инстанция, там са трима души. Няма обвинение за подкуп срещу Ченалова, обясни адвокатът й...
По повод обвиненията на френския посланик за казуса "Белведере", Ченалова обясни: Не може да обвиниш български съдия, тоест съдебната система, че извършва престъпление. И това е направено по едно висящо дело. Проблемът не е толкова, че посланикът го каза, а че никой не реагира. във ВСС не се каза една дума, нямаше обсъждане по тази тема.
"Вероятно съм навредила на някого, но поредицата от дисциплинарни производства в повечето случаи са абсурдни", уточни съдията. Според нея, работата й е отделена в отделен пункт в доклада за цялостната работа на Софийски градски съд. "Чух позицията на Сотир Цацаров за работата на прокурорите, но срещу това застана думата на съдия от съда, който определи работата на прокуратурата като "не толкова добра", посочи Ченалова..." - в. „24 часа".

Вестниците продължават да следят и развитието по темата с терените по Черноморието, дюните и защитените райони.

„78 декара зад плаж "Корал" ще бъдат отчуждени от частни имоти, съобщиха от министерство на регионалното развитие. Причината е, че държавата призна, че върху тях има дюни. Това стана ясно от публикуването на актуалните карти на плажовете със закъснение от половин година.
Върху имотите е било планирано да се изградят ваканционни селища. Преди три години обаче строежът е спрян заради липса на екооценки. След ново картиране на района се оказва, че върху 78 от 150 дка частни имоти има дюни. Затова те ще се върнат на държавата.
От регионалното ведомство уточниха, че дюните ще се отчуждят и притежателите ще се компенсират. Сред най-големите собственици са фирма "Ибердрола имобилариа", световен лидер в енергетиката. Тя закупува имот през 2007 г. за над 30 млн. евро от българската "Витатур инвест". Идеята й е била да построи ваканционно селище с над 2500 къщи." - в. „Стандарт".

„Одържавяват половината земя от частни имоти по морето
Правителството иска да отнеме половината от територията на частни терени, намиращи се зад плажа „Корал", при това, без да обезщети собствениците им.
Причината е, че върху тях е установено наличие на дюни според твърдения на Агенцията по кадастъра. От регионалното министерство потвърдиха, че по новите карти, изработени през 2013 г., установили, че 52% от площта на тези имоти станали дюни.
Зад плажа има 150 декара частни имоти, собственост на три фирми, които имат разрешение да строят на мястото ваканционни селища. Това са испанската „Ибердрола" и българските „Прайм пропъртис" и „Корал резидънс". Те са купили терените в периода 2006-2008 г...
„Не може без обезщетение. Конституцията в чл. 17 го казва, тъй че няма накъде човек да се отклонява. За да се извършва принудителното отчуждаване, основанието трябва да е, че е предвидено за публична собственост или за изключителна държавна собственост по чл. 18 от конституцията. Но на второ място трябва задължително да се обезщети. Без обезщетение конституцията не разрешава принудително отчуждаване", каза проф. Александър Джеров.
"Прайм пропъртис": Това е опасно за демокрацията
Притеснителен е фактът, че като собственици на имоти, свързани с тези полемики, досега не сме потърсени за никакъв коментар, каза шефът на „Прайм пропъртис" Сава Чоролеев. А това, което си позволяват отделни представители на изпълнителната власт с цел харесване и евтин популизъм, мога да окачествя единствено като срам за държавноста...
Абсурдно е държавата да се завръща към 9 септември 1944 г. Това вече е опасно за демокрацията." - в. „Труд".

„Регионалното министерство: Имаме специализирана карта, на която виждаме обозначени доста навътре дюните
Във връзка с твърдения и внушения в медиите, че „ Държавата ще национализира 78 декара частни имоти зад плаж "Корал", в което е цитирано изказване на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, пресцентъра на МРРБ прави следното уточнение:
В Закона за устройство на морското крайбрежие (чл. 6, ал. 8) е предвидена възможност, когато в резултат на естествени процеси на взаимодействие на морето със сушата се образуват морски плажове, засягащи един или повече имоти - частна собственост, частта от засегнатите имоти да се отчужди по реда на глава трета от  Закона за държавната собственост по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Водейки се изцяло от Конституционното си задължение да защитава държавния интерес, на брифинг, състоял се на 14.04.2015г. в МРРБ министър Лиляна Павлова заяви следното:
„На къмпинг „Корал" също имаме възложено допълнително заснемане на дюните. Имаме специализирана карта, на която виждаме обозначени доста навътре дюните. Там също имаме допълнително заснемане, защото от скиците на частните имоти също ще направим необходимото, което за съжаление не е предприето вече две години - намаляване на площта на тези частни имоти, които са собственост на „Ибердрола" , „Прайм пропъртиз" и „Корал Резиденс". В техните имоти имаме навлизане частично от навявания. Знаете морето дава-взима. Имаме установени изключително дюни тук, така че ще бъдат намалени техните площи, на техните имоти, съответно с дюните".
Уточняваме, че три дни след брифинга има резултати от назначената последваща проверка от експерти на Агенцията по кадастър..." - в. „24 часа".

„Няма национализация на частни имоти зад плаж "Корал", а отчуждаване, съобщиха днес от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ден по-рано БНТ съобщи, че 78 декара частни имоти в района, ще бъдат отнети от собствениците им в полза на държавата, тъй като върху тях установено наличието на дюни.
В репортажа  на БНТ по темата беше цитирана министър Лиляна Павлова, че имотите "автоматично ще станат държавна собственост, без държавата да дължи обезщетение". В днешното съобщение на пресцентъра на МРРБ се посочва, че става въпрос за отчуждаване по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие и Закона за държавната собственост (ЗДС). В  глава трета на ЗДС се посочва, че "части от имоти, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение".
Става въпрос за земи, на които е планирано изграждане на ваканционни селища.
Преди три години дирекцията за строителен контрол спира разрешителните за строеж зад плажа "Корал" заради липса на екооценки. След това проектът е замразен.
След новото картиране на района се оказва, че има дюни върху 78 дка частни имоти от общо 150 дка.
От появата на дюните най-засегната фирма "Ибердрола имобилариа", световен лидер в енергетиката..." - в. „Дневник".

Кредитите и задлъжнялостта на фирмите и гражданите също са във фокуса на всекидневниците.

„Заемите за бизнеса се свиха с 400 млн. лв. за два месеца
Въпреки че лихвите у нас паднаха на прилично ниски нива, не се забелязва наплив на фирми, търсещи заеми. Това показват данните на БНБ за първите месеци на 2015 г. През януари и февруари кредитите за бизнеса дори са намалели - с над 393 млн. лв. до 30.6 млрд. лв. Това е в разрез с прогнозата на централната банка, че бизнесът и съответно кредитирането ще живнат тази година. Разбира се, още е рано за обобщения, но все пак намалението на сумата на заемите за бизнеса не е позитивен икономически факт и се нуждае от обяснение.
Една от причините е, че предприятията продължават да изпитват несигурност за бъдещето на бизнеса си и не искат да поемат нови дългове и рискове...
Експерти смятат, че стопяването на общата сума на кредитите с почти 400 млн. лева се дължи не толкова на по-малко търсене на ресурс от страна на фирмите, а на някои "странични ефекти". Един от тях е кризата с КТБ. Тази банка бе много активен кредитор, особено на големи предприятия в енергетиката и на военните заводи. Повечето банки в България и преди бяха доста предпазливи, а след фалита на КТБ внимават още повече, коментира  икономистът Георги Ангелов..." - в. „Сега".

„Младите до 30 г. затъват в дългове
Все по-често млади хора до 30 години затъват в дългове. В повечето случаи те не дължат големи суми. Но заради ниската си финансова култура не преценяват добре какви разходи могат да си позволят и се оказва, че не успяват да покрият задълженията си. Това са част от резултатите от проучване, което е поръчано от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Оказва се, че профилът на длъжника сега е значително променен в сравнение с предходните годни. В момента възрастта на хората с големи задължения рязко пада на до 30 години. Само година по-рано най-често длъжниците бяха хора между 41 и 50 години, със собствен бизнес и живеещи извън столицата, които са пострадали от финансовата криза. Сега обаче за събиране на задълженията им на колекторски компании предават най-често мъже, които са с ниска финансова грамотност, не познават добре финансовите продукти и не умеят да управляват добре личните си авоари. Най-честата грешка е, че тези хора надценяват възможностите си за връщане на взетите назаем пари. Това се потвърждава и от данните за типа задължения, които се предават за събиране на колекторските фирми. Най-голям дял от близо 33% имат задълженията по телеком продукти. Това са например взети на изплащане скъпи мобилни телефони или абонамент за интернет. На второ място с дял от 21% са просрочени задължения към банки. Чак след това се нареждат неплатени сметки за вода, парно и ток с дял от 14%, и просрочени бързи заеми с дял от 13,7%.
Хората над 40 години, които са преживели финансови трудности през кризисните 2008-2012 г., вече са доста по-предпазливи и избягват да влизат в дългови спирали.
Колекторските агенции са обработили задължения на граждани в размер на 1,431 млрд. лв. през 2014 г. Данните включват информация от 15-те компании членки на АКАБГ, които представляват 75% от пазара на необслужваните вземания в страната. Това е спад с близо 50% от предадените за събиране дългове за 2,605 млрд. лв. година по-рано.
При фирмените задължения нещата са различни. За събиране през 2014 г. са предадени дългове за 46,4 млн. лв., при 18,9 млн. за 2013 г. Това обаче се обяснява с по-честото използване на тази услуга от страна на бизнеса. Все повече компании разбират, че ще си спестят време и пари, като възложат събирането на борчовете на техните клиенти на професионалните фирми в тази област." - в. „Стандарт".