Да донадим още нещичко към вчерашните размисли за кмета. „Хасковска Марица” съобщава прелюбопитен случай. В град в Хасковска област, за съжаление не се съобщава кой, съпругата на кмета занесла килима в съседната автомивка да ѝ го изперат. И когато там го тръснали, изпаднали три пачки с банкноти по 500 евро. Хората в автомивката се оказали честни (или глупави?) и звъннали на кмета, който моменталически долетял и си прибрал спестяванията. За благодарност дал 10 лева за почерпушка. Цървул!
Като разгледах картата на Хасковска област, и като взех предвид, че тоя кмет държи небрежно само в килима 150 хил. евро (вероятно фонд „И аз съм човек”, който крие от жена си), стигнах до извода, че това е кмет на богат град. Едва ли може да става дума за кмета на Любимец, Тополовград, Харманли… Но не бих се изненадал, ако става дума за Свиленград, например. Край Свиленград, в Капитан Андреево по-точно, се намира едно от най-големите находища на скъпоценни метали у нас. Но може и да греша. Понякога в бедни градове като Ракитово и Ботевград се краде даже и повече…
Вежди Рашидов много огорчен от писанията в българските медии: „Аз, вика, работя за българската държава. А някои се занимават с всичко друго, но не и с достойнството на българския народ. Докога аз ще работя за достойнството на моя народ?! Може ли такова нещо! Ние направихме тук, в Париж, чудо. И вместо да сме горди от това, вместо да имаме национално самочувствие, се занимаваме с простотии, които са тотални лъжи… Аз съм казал една крилата фраза: Простотията не е порок, но понякога е голяма свинщина. Ето го обяснението…”
Ех, що не мога и аз да казвам такива крилати фрази… А на пръв поглед не изглежда трудно. Вземаш една наистина крилата фраза и ѝ отрязваш крилата и готово. В случая Веждито е взел няколко и ги е инвалидизирал вкупом…
През далечната 2003 г., когато беше прост творец и интелектуалец на свободна практика, в интервю за столичен вестник Вежди каза за седесарите: „Тези хора винаги ми напомнят онази случка със Сталин, който кани Горки да убеди руския народ, че бедността не е порок. Но не бива да забравяме, че на това Гогол е отговорил: не е порок, а е свинщина.”
Христо Комарницки, в. "Сега"
Това ѝ е лошото на общата култура, събирана по кръчмите. Че запомняш разни неща, но не съвсем… Гогол е умрял 1852 г., а Горки е роден 1868. Тъй че Гогол не е бил в състояние да отговори нищо на Горки. Има начини, като не знаеш, да цитираш без да се ангажираш. Ние например, веднъж като ни мързеше да проверяваме кой го казал и кой му отговорил, написахме: „Един руски класик беше казал… А пък друг му отговорил…” И никой не може да ни каже копче. А после, като ни остана време, изучихме въпроса. Та ще използваме случая да въведем малко ред в кратичкия, но за сметка на това много объркан цитатник на Веждито. Щото той тая грешка я повтори няколко пъти, макар още първия да му обърнахме внимание. През 1853 г., под влияние на славянофилските си увлечения, Александр Николаевич Островский завършва комедията „Бедността не е порок” („Бедность не порок”). Това е година след смъртта на Гогол, но трябва да се има предвид, че в тогавашните кръжоци, философски и литературни салони са се чели произведения, които още не са видели бял свят. Гогол и Островски са смятани за едни от най-добрите четци на собствените си произведения. Дали така е станало не знам, но именно Гогол допълва: „Не е порок, бедността е свинщина.” Намесва се и Достоевски: „Бедността не е порок... но нищетата, драги ми господине, нищетата е порок…”
Нищетата, г-н министър, нищетата! И най-вече нищетата на духа! Щото човек може много да се извиси в социален, финансов, политически и всякакъв смисъл, но духът не винаги го следва…
Чел съм някъде, че Сталин е викал Горки, ама по друга работа. Бащата на народите прочел романа „Майка” и много го харесал. И рекъл на Горки: „Прекрасна книга. Не ви ли е идвало наум да напишете роман „Баща“? Съгласен съм да бъда прототип на главния герой.” Демек да му напише биография. Горки почнал да се оправдава със здравето, възрастта, с прекомерна заетост, тогава пишел „Животът на Клим Самгин”…
„А вие все пак опитайте, не се отказвайте толкова лесно. Да опитваш не е изтезание, нали другарю Берия?”
А преди това са го водили да разгледа концлагера «Соловки». Даже политическите затворници поставили пиеса в негова чест, а лагерният оркестър му свирил. И все пак Горки отказал. Умира през 1936 г. По-точно отровен е от Хенрих Ягода, шеф на НКВД и основател на тайна лаборатория, която експериментира с опиати и отрови за нуждите на съветската власт. През 1938 г. на процес за държавна измяна срещу него, Ягода признава че е отровил доста видни личности, в това число и Горки.
Лелий, как се отплеснах… И то мястото свърши. А исках да добавя и още няколко „волта” към тока, с който ви занимавам тия дни. Бюлетин на енергийното министерство показва, че през 2014 г. 18.9% от потребяваното у нас електричество идва от ВЕИ-централите. Планът, който ЕК ни беше спуснал до 2020 г. беше до 16%. И никой нямаше да ни убие, ако бяха примерно 14%... Част от евтиния ток на „Марица-Изток 2” и АЕЦ „Козлодуй” остава непродаден, но ВЕИ-тата продават и над договореното. Държавата е длъжна да им изкупува всичкия ток. И те произвеждат, произвеждат… А, когато не могат да произведат колкото им се иска, купуват от АЕЦ и „Марица изток 2” и препродават… И Бойко сега ги плаши с проверки, за да кандисат и те на някакви дребни отстъпки, с които да се замажат очите на простия народ и да не се налага ново увеличение на тока. Ама прост народ да видиш…
А, бе, някой знае ли какво стана с Мубарак, жив ли е, умря ли… Вчера на всеки час му сменяха статуса. Първо излезе съобщение, че е умрял, после докторите опровергаха и казаха, че състоянието му е „удовлетворително”. С тия арабски лидери никога не знаеш умрели ли са, живи ли са… Няма да забравя навремето как ни разиграва Арафат. Пет пъти му слагахме снимката на първа страница и пет пъти се оказваше, че е още жив. И накрая се обади Буш и реши въпроса: “Господи, дай мир на душата му!” При което и да не беше умрял, вече беше длъжен… Така че следете съобщенията от Вашингтон.