Спестяванията на основните партии у нас масово се стопили наполовина през миналата година. Това показват отчетите за приходите и разходите на формациите за 2014 година, публикувани от Сметната палата.
Причината за продънените касички е, че този период беше двойно критичен за политическите сили, които в интервал от няколко месеца се впуснаха в много тежки изборни битки – вота за евродепутати през май и парламентарния през октомври.
Двете кампании бяха определящи за това коя формация ще се утвърди във водещите линии на политическата сцена у нас и коя ще бъде избутана от челните места, какъвто беше случаят с БСП например. Затова партиите не пощадиха средства и сили и при двата избора, пише "Монитор".
В резултат наполовина изтънели са спестяванията дори на най-богатата формация – ГЕРБ, показват отчетите. Средствата на партията мандатоносител в края на 2014 година са малко над 10,8 млн. лв., при 21,9 млн. лв. година по-рано. Бръкването в касичката със заделени средства се е наложило заради крупните харчове от 17,6 млн. лв. през годината, като 1,2 млн. от тях са отишли за дарения за болни, бедни, за църкви и други. Въпреки огромните си разходи, в ГЕРБ са спазили традицията си да не е вземат нито лев дарение за цялата година. Основното перо в приходите е била държавната субсидия в размер на 13 млн. лв. През миналата година ГЕРБ отчита рекордна сума от получени средства от лихви по депозити – близо 700 000 лв, като в предходни години парите в тази графа варират между 400 000 лв. и 550 000 лв.
В БСП пък спестяванията са се свили още повече – от 3,5 млн. лв. в края на 2013 година до 1,6 млн. лв. в края на 2014 година, става ясно от подадените от „Позитано” 20 данни до Сметната палата. Освен това социалистите продължават да влачат крупни дългове заради изтегления през 2013 г. банков заем за тогавашните избори и взетите 13 шкоди на лизинг. Получената от БСП субсидия през миналата година е надвишила 9,2 млн. лв. Червената партия регистрира обаче най-висок приход от членски внос – 1,2 млн. лв.
Изборите са се отразили финансово и на ДПС, макар и в по-малка степен. Средствата на партията в края на 2014 г. са близо 5,4 млн. лв., при почти 7,8 млн. лв. година по-рано. В отчетния период ДПС е получило субсидия в размер на 5 млн. лв., като има приход от 144 000 лв. и от лихви по депозити. Партията също е продължила практиката си да не взема дарения от членове и симпатизанти.
С по-малко средства приключва годината и „Атака” в сравнение с 2013-а. Партията на Волен Сидеров обаче влиза в люта битка за първото място по дарители с формацията на Георги Първанов – АБВ. „Атака” е записала в сметките си над 725 000 лв., дадени от 150 души. Сред тях е и самият Сидеров, който се е отчел с 9000 лв.
В същото време АБВ е посочила в отчета си дарения в размер на малко над 594 000 лв., но средствата са набрани за по-малко време – от август 2014-а до края на годината. Крупните дарения за партията на Първанов пък са довели до отлив на благодетели при БСП, които регистрират около 210 000 лв. такива средства.
Изключение от правилото за стопени спестявания са две от партиите в Реформаторския блок – СДС и ДБГ, въпреки че точно формацията на Меглена Кунева изнесе основната финансова тежест при парламентарния вот през октомври. ДБГ е увеличила средствата си в края на 2014 година на 335 000 лв. при 29 000 лв. година по-рано. СДС също приключва годината на плюс, като за това спомага продажбата на собствени недвижими имоти на стойност 135 000 лв. С 200 000 лв. повече в касичката си приключва 2014 г. и НФСБ.
