„Бързи и яростни” 7 (Furious 7) е един от онези филми, които няма да могат никога да бъдат оценени подобаващо (подобно на „Черния рицар” (The Dark Knight). Причина за това е кончината на един от главните актьори в поредицата Пол Уокър преди около година и половина. Нещастието отложи дебюта на лентата с близо година.
И все пак заслужава ли си крайният резултат, след всичко това време и проблеми?
Краткият отговор е да. При това не само заради Пол Уокър. Останалите членове на добре познатия екип на Доминик Торето (в ролята отново Вин Дизел) се чувстват достатъчно удобно в ролите си. Този факт определено се чувства на екрана в химията между главните герои. Освен това режисьорът Джеймс Уан (оригиналният Saw, Insidous и The Conjuring) е успял да заснеме творба, в която на доста места си личи вдъхновение от Майкъл Бей. Сцените с преследвания са заснети великолепно, а панорамните кадри са невероятни. Единственият лек проблем е с бойните сцени – някои от тях са заснети прекалено бързо и се губи ефектът от невероятната хореография. Съвсем съзнателно не желая да говоря за историята. От една страна не искам да развалям и разкривам нищо. Същевременно поради кончината на Уокър или по друга причина, сюжетът изглежда меко казано объркан и оставя впечатление, че е имало и други насоки, но те са били или изоставени, или недовършени. Развитието на образите също е останало някъде между многото корекции и пренаписвания на сценария. Но за всички тези неща зрителят трудно си дава сметка покрай изключително скъпия B movie (по дефиниция нискобюджетен филм без особена амбиция – бел. ред.), който определено се вписва в „новата митология”, започнала след Fast and Furious 5. Иначе „големият лошко” се играе от британеца Джейсън Стейтъм. Актьорът от поредицата „Непобедимите” (The Expendables), “Огън в кръвта” (Crank) и др.) играе себе си. Въпреки това, успява благодарение на невероятното си екранно присъствие да бъде забавен за гледане и достоен противник на Доминик Торето (Вин Дизел), Браян О’Конър (Пол Уокър) и Хобс (Дуейн „Скалата” Джонсън). Основният недостатък – Стейтъм се явява само когато сюжетът го изисква. В рубриката "леки разочарования" попадат малката роля на Джимон Хонсу („Гладиатор” (Gladiator), „Островът” (The Island) и др.), който само лае заповеди, както и актьорските умения на изключително нашумялата Ронда Роузи. Не ме разбирайте погрешно, състезателката по смесени бойни изкуства определено се чувства в свои води в бойните сцени. За сметка на това актьорските й умения са изключително ограничени и дори имам чувството, че оставят трески в мозъка ми при всеки опит да предаде каквото и да било чувство. За отбелязване е и завръщането на ветерана Кърт Ръсел. Без да има особено с какво да работи, оптиният американец успява отново да бъде придаде на героя си дяволитост, онзи типичен за него хумор и остроумие. Стискам(е) палци Кърт определено да има още поне няколко филма в резервоара си. И накрая малко и за Пол Уокър. Присъствието му определено ще липсва – както и в евентуалните продължения на поредицата „Бързи и яростни”, така и като цяло. В тази връзка Furious 7 прави повече от достойно изпращане. Особено с като цяло положителното чувство, което ви оставя на излизане от залата. Филмът не ви оставя да скърбите и ви кара да се усмихвате, дори да знаете, че това, което виждате на екран, не е особено интелигентно. Въпреки всичко казано дотук, заслужава ли си последната за момента част от поредицата „Бързи и яростни”? Разбира се, особено ако: а) си падате по изключително мащабни екшъни, в които няма особен смисъл б) сте фенове на поредицата. За останалите, определено отидете и дайте шанс на тръгващия от днес (3 април) по кината филм. Освен около 2 часа и 20 минути, не губите нищо особено. А печелите безмозъчно забавление в огромни количества (между другото, кога пък точно "Бързи и яростни" са блестели с особена сериозност и интелект :)).
