Множество събития в САЩ ще отбележат 50-годишнината от "Кървавата неделя" - ден, в който протестиращи за граждански права са брутално нападнати от полицията в Селма, Алабама.
На 7 март 1965 г. около 600 активисти за граждански права започват шествие от 80 километра от град Селма до столицата на щата Алабама, Монтгомъри, в опит да сложат край на расовата дискриминация в регистрацията на избирателите в южните щати на САЩ.
Те са посрещнати на моста "Едмънт Петъс" от въоръжена полиция, която им заповядва да прекратят шествието. Докато се опитват да прекосят моста (който носи името на бивш лидер на Ку Клукс Клан, генерал от Конфедерацията и американски сенатор), демонстрантите са нападнати от полицията, която използва и сълзотворен газ.
Събитията и насилствените сцени, свързани с този ден, се превръщат в основна движеща сила за американското движение за граждански права, което води до приемането на Закона за правото на глас по-късно същата година.
Законът, предложен от президента Линдън Джонсън, забранява тестовете за грамотност и други тактики, използвани в южните щати, които блокират афро-американците и други малцинства от гласуване. Това позволява на стотици хиляди афро-американци да гласуват и в крайна сметка доведе до избора на първия афро-американец за президент на САЩ.
От всички битки от ерата на борбата за граждански права в САЩ, малко са се запечатали толкова силно в американската памет като случилото се в Селма. От една страна е колоната мирни демонстранти, а от другата – въоръжената местна и щатска полиция.
Мартин Лутър Кинг нарича случилото се "най-големият сблъсък до момента в Юга", а повечето коментатори смятат, че точно насилието от страна на полицията е повлияло за последващите успехи на движението за граждански права.
Селма представлява и почти идеално място за тази конфронтация, защото е било лесно да се предскаже свирепият отговор на полицията. Местният шериф Джим Кларк дълги години насилствено е възпрепятствал афро-американците от гласуване и сам предвожда подчинените си в атаката срещу демонстрацията. Губернаторът на щата по това време, Джордж Уолъс, е бил твърдо решен да запази расовото разделение и да гарантира, че лостовете на властта никога няма да попаднат в ръцете на афро-американците.
Три години по-рано, през 1962 г., Кинг провежда подобно шествие в Олбани, Джорджия, което не постига нужния успех, и дори поставя под въпрос лидерската позиция на Кинг в движението. Местният началник на полицията, Лори Притчът, решава да се придържа към принципите на Ганди за ненасилие и ги прилага по време на демонстрацията. Подчинените му са модел на сдържаност и спокойствие, а Кинг претърпява срамно поражение.
През следващите десетилетия разговорите за расовата дискриминация в САЩ се фокусират и са причинени от случаите на полицейско насилие и проблемите в наказателната система.
Побоят над Родни Кинг в Лос Анджелис през 1991 г, смъртта на Майкъл Браун във Фъргюсън и Ерик Гарнър в Ню Йорк през последните месеци водят до частични реформи в полицията, но са съпроводени от оправдателни присъди за полицейските служители в повечето случаи.
Дори Барак Обама, първият чернокож президент на САЩ, избягва да говори за "раса", освен в контекста на полицейско насилие и наказателно правосъдие.
Ето защо, когато Джон Леджънд заяви "Селма е сега" докато получаваше наградата Оскар тази година за най-добра филмова песен към филма "Селма", заснет по случая, това предизвика такъв обществен дебат.
Обама осъди в петък полицията във Фъргюсън за "репресивните" й действия срещу афро-американците, които бяха изложени в доклад на министерството на правосъдието. Докладът обвинява полицията и съдебните власти в расови предразсъдъци. По-рано главният прокурор на САЩ Ерик Холдър заяви, че е възможно да се стигне до разпускане на полицията в града.
Обама ще присъства на събитията в Селма в събота, които ще отбележат 50-тата годишнина от шествието.
