Добро утро, българино! Празнуваш ли?

А може би не, може би още спиш?

Забрави ли? Днес не е обикновен почивен ден, днес е националният празник на родината ни. Трети март е, денят, в който можеш да се наречеш с гордост "българин". Не в контекста на "Българска му работа", не като първа дума в поредната черна статистика в Европа или света, не като присмехулно нарицателно.

Днес името "българин" говори.

Ако оставаш глух за него, значи ти си българин по принуда, не българин по призвание, не дори и по обстоятелства. И не си сам в тъжното си състояние.

За съжаление, Трети март не е всенароден празник. Трети март е в малкото къщи, от чиито прозорци се вее националният трибагреник. Трети март е на паметника на Незнайния войн, в "Александър Невски", в Свищов, по площадите на няколко български градове, на Шипка...

Ако не сте някъде там, ако това е просто ден, отреден от вас за почивка, значи вие сте от онези сънародници, които често се оплакват от "късмета" си да се родят в тази точка на Балканите, които изтъкват, че България нищо не им е дала, които ако емигрират, забравят да научат децата си на българската азбука и поне на "Аз съм Българче" от Патриарха на българската литература.

Днес особено адекватно звучат други негови стихове:

"Българийо, за тебе те умряха

една бе ти достойна зарад тях

и те за теб достойни, майко бяха..."

Тези стихове ни насочват към онези имена от нашия пантеон, при споменаването на които самосъжалението ни като българи изчезва яко дим и покълва основателната гордост.

Излиза, че във времената, когато се извървяваше пътят към днешния Трети март, за да умреш за България се е изисквало да си достоен. Същото е и днес, обаче за живота. За да живееш като българин, е нужно да си достоен.

Тогава родината ни се е нуждаела от саможертвата на достойните. Сега има нужда от живота им. Защото само за достойните са запазени честта, славата и безсмъртието. С които името „българин” натежава.

Ако не сте излезли някъде, където да има кой да ви каже "Честит празник", нищо не е загубено за вас. В случай че си пуснете българския химн и го изслушате на крака. В случай че окачите трибагреника на прозореца си. Или научите детето си на празнично стихотворение. Никога не е късно да станеш достоен българин. Все пак сме народ, способен да порасне за няколко дни с няколко века...